Определение №577 от 24.9.2013 по ч.пр. дело №4675/4675 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 577

София, 24.09.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 4675 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изречение първо от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Н. И. срещу разпореждане от 26.03.2013 г. по гр.д. № 1868 по описа за 2008 г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ „Д” въззивен състав, с което е върната подадената срещу решението по делото касационна жалба. Частният жалбоподател твърди, че разпореждането е неправилно, тъй като делото е продължило повече от седем години, увеличила се е стойността на имуществото, предмет на спора, поради което цената на иска и съответно допустимостта на касационното обжалване не може да се определят въз основа на първоначалната данъчна оценка от 2005 г. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното разпореждане и да върне делото за администриране на касационната жалба.
Ответникът по жалбата С. С. я оспорва и моли обжалваното разпореждане да бъде оставено в сила.
Ответникът по жалбата Б. Г. С. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок срещу преграждащо определение на въззивен съд, поради което е допустима съобразно чл.274, ал.2, изречение първо от ГПК, но разгледана по същество е неоснователна. Частният жалбоподател е подал касационна жалба срещу въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционно решение за прогласяване на нищожност поради липса на съгласие на договор за покупко-продажба на недвижим имот с данъчна оценка от 5 422,30 лв. към момента на завеждане на исковата молба през 2005 г. Съгласно действащата към този момент разпоредба на чл.55, ал.1, б. „б” във връзка с б. „г” от ГПК/отм./ цената на предявения иск е била една четвърт от данъчната оценка, поради което е под пет хиляди лева. В този случай нормата на ал.2 на чл.280 от ГПК изключва възможността за касационно обжалване на въззивното решение, следователно обжалваното разпореждане за връщане на касационната жалба е правилно. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че преценката на обжалваемия интерес може да се извърши въз основа на актуалната стойност на имуществото. Обжалваемият интерес при искове за защита на вещни права върху недвижими имоти е функция от цената на иска, която се определя въз основа на данъчната оценка на имота към момента на предявяване на иска. Последващите промени в оценката не рефлектират върху цената на предявения иск, а оттам и върху обжалваемия интерес, тъй като процесуалният закон не предвижда такава възможност. Цената на иска се определя по предвидения в ГПК ред при образуване на производството по делото пред първоинстанционния съд и въз основа на нея се определят както родовата подсъдност, така и дължимата държавна такса. Законодателят не е установил различни правила за определяне на обжалваемия интерес при касационното обжалване, поради което следва да се приеме, че този интерес се определя въз основа на представената при образуването на производството пред първоинстанционния съд данъчна оценка. Този извод следва и от разпоредбите на чл.56 от ГПК от 1952 г./отм./ и чл.70 от сега действащия ГПК, според които цената на иска се посочва от ищеца и се определя най-късно в първото по делото съдебно заседание, след което остава неизменна. След това в хода на производството въпросът за цената на иска не може да се повдига. В този смисъл е трайната и непротиворечива практика на ВКС, отразена в определение № 233 от 2.6.2011 г. по гр. д. № 254/2011 г. На ІІ ГО, № 38 от.1.2.2012 г. по гр. д. № 604/2011 г. на ІІ ГО, № 699 от 21.12.2012 г. по ч. гр. д. № 655/2012 г. на І ГО и много други.
По тези съображения обжалваното разпореждане следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 26.03.2013 г. по гр.д. № 1868 по описа за 2008 г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ „Д” въззивен състав, с което е върната подадената срещу решението по делото касационна жалба.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top