О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 577
гр. София 26.05.2017 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 22 май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4791 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Общинско предприятие „Благоустройство, комунални и строително-ремонтни дейности” [населено място], чрез адв.П. В. против решение № 85/22.07.2016 г. по гр.дело № 1050/2016 г.на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 81/26.04.2016 г. по гр.дело № 732/2015 г. на Районен съд [населено място] в уважената част на предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ за сумата 3142.50 лв., обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, поради незаконното уволнение от 05.11.2015 г. до 12.04.2016 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 21.12.2015 г. до окончателното изплащане и в полза на ищеца е присъдена сумата 450 лв. разноски за първоинстанционното производство. С въззивното решение жалбоподателят е осъден да заплати на П. Ж. Я. сумата 450 лв. разноски пред въззивната инстанция.
Поддържаните основания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Искането е за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ се отхвърлят, като неоснователни.
В изложението са формулирани правните въпроси: 1. при уволнение на основание чл.328,ал.1,т.5 КТ длъжен ли е работодателят да посочи в заповедта за уволнение кои качества липсват на работника или служителя за ефективно изпълнение на трудовите му задължения или това може да бъде сторено в друг документ, който е станал известен на работника, 2. длъжен ли е работодателят да изброява изрично всяко едно липсващо на работника качество, ако е посочен начинът по който работникът се справя с възложената работа или са посочени задълженията, които той не е в състояние да изпълни, решени в противоречие с практиката на ВКС – решение № 318/11.11.2014 г. по гр.дело № 1201/2014 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба П. Ж. Я., чрез адв.Т. И. в писмен отговор е изразил становище за липса на соченото основание за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С въззивното решение в обжалваната част съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на П. Ж. Я. със заповед № РД-11-16/04.11.2015 г. на директора на ОП”Благоустройство, комунални и строително-ремотни дейности” П. на основание чл.328,ал.1,т.5 КТ, за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението „шофьор” и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение в размер на сумата 3142.50 лв.
Първоинстанционното решение, постановено по гр.дело № 732/2015 г. на Поморийския районен съд не е обжалвано и е влязло в сила в отхвърлената част на иска с правно основание чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ над сумата 3142.50 лв. до 3591 лв.
От фактическа страна е прието за установено от представения по делото Трудов договор № 11 от 16.02.2011г., че ищецът П. Я. е встъпил в трудово правоотношение с [община], като е приел да изпълнява длъжността „изпълнител-шофьор“, считано от 16.02.2011г. С Допълнително споразумение № 2 към Трудов договор № 11/16.02.2011г. трудовото правоотношение на работника е изменено и от [община] неговият работодател е станал ОП „БКСРД“ – П. със седалище [населено място].
Със Заповед № РД – 11 – 16 от 04.11.2015г., постановена от Директора на ОП „БКСРД“ – [населено място] на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, като в заповедта е отразено, че на работника е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на дата – 01.10.2015г. Прието е, че в заповедта за прекратяване на трудовия договор е отразено единствено правното основание, на което се прекратява трудовото правоотношение – чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, като не са посочени никакви определени качества – професионални умения, навици, знания, които работникът или служителят не притежава, за да изпълнява възложената му работа ефективно.
Въззивният съд е посочил, че по делото са представени две Докладни записки от 17.09.2015г. и от 23.09.2015г., отправени до Директора на ОП „БКСРД“ – [населено място], в които са описани обстоятелства относно събития, които са се случили съответно на 15.09.2016г. и на 18.09.2015г. Прието е с оглед представеното по делото трудово досие на ищеца, че тези два документа са приложени и към досието, че по делото няма данни същите да са му станали достояние по какъвто и да било начин. Посочил е, че по делото са събрани гласни доказателства, които потвърждават изнесеното в двете докладни записки.
От правна страна съдът се е позовал на чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда и е приел, че работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. Прието е също, че според трайната практика на ВКС правното основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е безвиновно основание, което означава, че изключва виновно поведение на работника или служителя. Посочил е, че елементите на фактическия състав на това основание са липса на качества на работника или служителя, които да са необходими за ефективно изпълнение на възложената му работа по трудовото правоотношение, като трайно състояние, че е необходимо в заповедта за уволнение работодателят да посочи конкретни факти, обуславящи извода му за липса на определени качества – професионални умения, навици, знания, които работникът или служителят не притежава, за да изпълнява възложената му работа ефективно. Възприета е практиката на ВКС, според която, когато работодателят претендира, че работникът не притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената работа, той трябва да посочи кои качества липсват на работника, за да е възможна проверката дали тези качества в действителност са необходими и дали наистина те отсъстват у работника, че липсващите качества може да бъдат посочени както в заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в друг известен на работника документ. Изричното посочване на отделните качества не е необходимо, ако е посочен начинът, по който работникът се справя с възложената работа и/или са посочени задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. Качествата на работника може да бъдат телесни и психични, наличието или отсъствието им обаче не може да бъде измерено пряко, за тях може да се съди единствено по поведението на работника – неговите действия и бездействия и по получените резултати. Затова е безразлично дали качествата ще бъдат посочени чрез по-общото или по-конкретното им описание, или чрез описание на начина на работа и/или посочване на задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. В никакъв случай обаче работодателят не е длъжен изрично да посочи както липсващите качества, така и фактите, установяващи тази липса, съответно – неефективността на работата.
Прието е за установено от събраните по делото доказателства, че П. Я. е встъпил в трудово правоотношение първоначално с [община], като е приел да изпълнява длъжността „изпълнител – шофьор“, а след създаването на Общинско предприятие „Благоустройство, комунални и строително-ремонтни дейности“ – П., трудовото му правоотношение на основание чл. 123, ал. 3 от КТ е продължило с променения работодател и той е продължил да изпълнява длъжността „изпълнител – шофьор“. Прието е също за установено, че след депозиране на две докладни записки – съответно от дата – 17.09.2015г. и от дата – 23.09.2015г., отправени до Директора на ОП „БКСРД“ – [населено място], работодателят е направил своите констатации и изводи, преценил е, че ищецът не разполага с необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената работа и е прекратил трудовото му правоотношение по силата на атакуваната Заповед № РД – 11 – 16 от 04.11.2015г., постановена от Директора на ОП „Благоустройство, комунални и строително-ремонтни дейности“ – П.. Според въззивния съд постановената заповед е немотивира и, че не може да се направи извод кои качества работодателят е приел, че са необходими за ефективно изпълнение на възложената работа и с кои качества не разполага П. Я.. Приел е, че в представените две докладни записки се описват обстоятелства, от които работодателят е направил своя извод и е взел решение да прекрати трудовото правоотношение. Според въззивния съд в същите докладни записки няма данни да са станали достояние на ищеца по какъвто и да било начин. Прието е, че докладните записки съдържат единствено факти, но от тях не би могъл да бъде направен извод за качествата на работника, че това е дейност, която се осъществява от работодателя и констатациите относно липсата на конкретни необходими качества за изпълнение на възложената работа следва да се съдържат в самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.
При тези съображения е формиран извод, че атакуваната Заповед № РД – 11 – 16 от 04.11.2015г., постановена от Директора на ОП „Благоустройство, комунални и строително-ремонтни дейности“ – П. е немотивирана и, че по делото няма данни липсата на необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената работа да са посочени в друг, известен на работника документ. Преценено е за неоснователно твърдението на ответника във въззивната жалба, че постановената заповед е мотивирана. Прието е за неоснователно и възражението, че на ищеца по делото са станали достояние двете докладни записки, като изводът е обоснован с липсата на представени доказателства в този смисъл. Според въззивния съд дори и да се приеме, че те са станали негово достояние, то от тези два документа не може да се направи извод точно кои качества приема работодателя, че липсват у ищеца за ефективно изпълнение на възложената му работа. Изведен е решаващ извод, че на това основание извършеното уволнение е незаконно и следва да бъде отменено, че следва да бъде отменена и Заповед № РД – 11 – 16 от 04.11.2015г., постановена от Директора на ОП „Благоустройство, комунални и строително-ремонтни дейности“ – П., по силата на която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, считано от 05.11.2015г. и същия да бъде възстановен на заеманата от него длъжност преди уволнението – „изпълнител – шофьор“ в ОП „Благоустройство, комунални и строително-ремонтни дейности“ – П..
Съдът е приел с оглед отмяната на постановената Заповед № РД – 11 – 16 от 04.11.2015г., постановена от Директора на ОП „Благоустройство, комунални и строително-ремонтни дейности“ – П. за основателен и предявеният иск с правно основание чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ. Посочил е, че работодателят дължи обезщетение за оставането без работа на ищеца по смисъла на чл. 225, ал. 1 от КТ за шест месечен период от време – от 05.11.2015г. до 12.04.2016г. Този иск е уважен за сумата в размер от 3 142, 50 лева, заедно със законната лихва, считано от 21.12.2015 г. до окончателното изплащане. С оглед на посочените съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ за сумата 3142.50 лв.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос от изложението.
С решение № 318/11.11.2014 г. по гр.дело № 1201/2014 г. на ВКС е възприета практика на ВКС, според която, когато работодателят претендира, че работникът не притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената работа, той трябва да посочи кои качества липсват на работника, за да е възможна проверката дали тези качества в действителност са необходими и дали наистина те отсъстват у работника. Липсващите качества може да бъдат посочени както в заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в друг известен на работника документ. Изричното посочване на отделните качества не е необходимо, ако е посочен начинът, по който работникът се справя с възложената работа и/или са посочени задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. Качествата на работника може да бъдат телесни и психични, наличието или отсъствието им обаче не може да бъде измерено пряко, за тях може да се съди единствено по поведението на работника – неговите действия и бездействия и по получените резултати. Затова е безразлично дали качествата ще бъдат посочени чрез по-общото или по-конкретното им описание, или чрез описание на начина на работа и/или посочване на задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. В никакъв случай обаче работодателят не е длъжен изрично да посочи както липсващите качества, така и фактите, установяващи тази липса, съответно – неефективността на работата.
Правният въпрос въззивният съд не е разрешил в отклонение от цитираната практика на ВКС. За да формира решаващ извод за основателност на предявения иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 КТ въззивният съд е приел, че процесната заповед за прекратяване трудовия договор на ищеца е немотивирана, тъй като в същата не са посочени качествата, които не притежава ищеца за ефективно изпълнение на работата на заеманата длъжност. Формиран е и извод, че от приложените по делото две докладни записки, както и от останалите доказателства, събрани по делото не се установява тези докладни записки да са станали достояние на ищеца, че в същите се съдържат факти, от които не може да се направи извод за качествата на ищеца, че това е дейност, която се осъществява от работодателя, че от тези два документа не може да се направи извод точно кои качества приема работодателя, че липсват у ищеца за ефективно изпълнение на възложената работа. Правните изводи на съда са основани на установените по делото факти и не са в противоречие с посочената практика на ВКС. С оглед на това не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос от изложението. В подкрепа на доводите за наличие на това основание е цитирано посоченото по-горе решение на състав на ВКС, постановено по чл.290 ГПК. Правният въпрос въззивният съд не е разрешил в противоречие с тази практика на ВКС. Както вече се отбеляза решаващите правни изводи на въззивния съд по предмета на спора по предявения иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 КТ са, че заповедта за прекратяване на трудовия договор не съдържа посочване на липсващите качества у ищеца, необходими за ефективно изпълнение на възложената работа, както и, че двете докладни записки, дали основание на работодателя да прецени, че е налице основание за издаване на уволнителната заповед по чл.328,ал.1,т.5 КТ не са станали известни на ищеца. Правните изводи на въззивния съд не са в отклонение от посочената практика на ВКС. Следователно не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос.
Като взема предвид изложеното съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателя ОП”Благоустройство, комунални и строително-ремонтни дейности” [населено място], чрез адв.П.В..
С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 450 лв. направени разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 85/22.07.2016 г., постановено по гр.дело № 1050/2016 г. на Бургаския окръжен съд по касационна жалба вх. № 13250/26.08.2016 г., подадена от ответника Общинско предприятие”Благоустройство, комунални и строително-ремонтни дейности” [населено място], чрез адв. П. В., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2,чрез адв.П.В..
Осъжда Общинско предприятие”Благоустройство, комунални и строително-ремонтни дейности” [населено място], [улица], съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2, чрез адв.П.В. да заплати на П. Ж. Я., ЕГН [ЕГН], [населено място], ул.”Д-р П. Б.” № 7В,ет.3 сумата 450 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: