О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 577
гр. София, 30.11.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание двадесет и четвърти ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева ч. гр. д. № 4444 по описа за 2017 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал.1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 387 от 04.05.2017 г. на Пернишки окръжен съд по ч. гр. д. № 202/2017 г. е потвърдено разпореждане № 1026 от 17.03.2017 г. на Пернишки районен съд по гр. д. № 949/2017 г., с което е върната исковата молба, подадена от С. С. В. и В. П. В. срещу Г. Д. Д., Р. П. И., Е. В. А. и Р. Н. Н. и производството по делото е прекратено.
Частна жалба срещу определението на Пернишки окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от С. С. В., в качеството му на пълномощник на В. П. В., от [населено място], [община]. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба против въззивното определение е допустима – определението, постановено от въззивен съд, прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което подлежи на обжалване при условията на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Жалбата е подадена в срок и редовна.
Обстоятелствата по делото са следните:
Производството по гр. д. № 949/2007 г. е образувано по искова молба, подадена от С. В. лично и като пълномощник на съпругата си В. П. В. против Г. Д. Д., Р. П. И., Е. В. А. и Р. Н. Н., с която са предявени обективно и субективно съединени искове по чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване на истинността и неистинността на документи, приложени по гр. д. № 2227/2012 г. по описа на Пернишки районен съд и по гр. д. № 630/2017 г. по описа на Пернишки окръжен съд, и установителен иск по чл. 125, ал. 5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство, изразяващо се в даване на неистинни експертни заключения от ответниците, действали в качеството си на вещи лица по посочените дела. Правният интерес от исковете е обоснован с възможността да се инициира производство по отмяна на влезлите в сила решения по посочените дела (допълнителна молба от 13.03.2017 г. в изпълнение на указания на съда за посочване на интерес от предявените искове). При проверката по чл. 130 ГПК, Пернишки районен съд е приел, че предявените искове са недопустими поради липса на правен интерес, поради което с разпореждане № 1026 от 17.03.2017 г. е върнал исковата молба на ищеца и е прекратил производството по делото.
С определение № 387 от 04.05.2017 г. по ч. гр. д. № 202/2017 г., Пернишки окръжен съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд за връщане на искова молба вх. № 4262 от 28.02.2017 г. Приел е, че при така въведените от ищеца твърдения, липсва правен интерес от предявените установителни искове по чл. 124, ал. 4 и 5 ГПК.
При проверка за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно определение.
Съгласно изискванията на чл. 273, ал. 3 ГПК частната касационна жалба следва да съдържа мотивирано изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. В настоящия случай жалбоподателят не е посочил и обосновал наличието на общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, като липсва формулировка на конкретен правен въпрос, разрешен във въззивното определение и обусловил изводите на въззивния съд – основание да не се допуска касационно обжалване на въззивното определение. Изложението, в което са изложени недоволство и нападки срещу постановилите го съдии, не съдържа и конкретни оплаквания срещу съдебния акт.
Независимо от изложеното, определението е постановено в съответствие с установената съдебна практика по приложението на чл. 124, ал. 4 и 5 ГПК. В съответствие със задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 5/2012 г. въззивният съд е приел, че искът за установяване на неистинност на документи по чл. 124, ал. 4 ГПК е недопустим, след като ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влезлите в сила решения по делата, по които документите са били представени, без да са били оспорени в срока по чл. 193, ал.1 ГПК.
В съответствие с установената съдебна практика е и изводът на въззивния съд, че не е налице правен интерес от установяване на истинност на посочените от ищеца документи, тъй като съгласно чл. 303, ал. 1 т. 2 ГПК отмяна на влязъл в сила съдебен акт може да се иска само в случай на установена по надлежния ред неистинност на документ.
Съобразен с трайно установената съдебна практика е и формираният в определението извод за недопустимост на иска по чл. 124, ал. 5 ГПК поради отсъствие на визираните в текста хипотези: наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 – 5 НПК или е спряно на някое от основанията по чл. 25, т. 2 или чл. 26 от НПК, както и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит. В исковата молба не се твърди, нито по делото е установено наличие на посочените предпоставки, поради което гражданския иск за установяване на престъпни обстоятелства е недопустим, както е прието в обжалваното определение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 387 от 04.05.2017 година на Пернишки окръжен съд по ч. гр. д. № 202/2017 г. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: