О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 577
ГР. София, 30.10.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 21.10.09 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №552/09 г.,
намира следното:
Производството е по чл.274, ал.1,т.2, вр. с чл.407 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Т. срещу въззивното разпореждане на Софийски градски съд по гр.д. №3328/09 г., с което е отхвърлена молбата на касатора за издаване на изпълнителен лист за присъденото му парично вземане по трудов спор.
Частната жалба е подадена в срока по чл.407, ал.2 от ГПК срещу подлежащо на обжалване пред ВКС въззивно разпореждане и е допустима.
ВКС на РБ, като разгледа частната жалба, я намира за основателна поради следното: въззивният съд е отхвърлил молбата за издаване на изпълнителен лист като е приел, че на осн. чл.637, ал.4 от ТЗ осъдителното решение срещу ответника, в открито производство по несъстоятелност, има само установително действие.
Този извод е незаконосъобразен – ограничителната ал.4 на чл.637 от ТЗ e за решенията, постановени по дела по ал.3 от същия текст, по които производството е спряно на осн. ал.1 и възобновено при условията и с участието на лицата, посочени в ал.3, т.1 и 2. Оттам и установителното действие на решението в отношенията между длъжника, синдика и кредиторите на несъстоятелността.
С откриване на производството по несъстоятелност производството по трудов спор за парично вземане не се спира на осн. чл.637, ал.1 от ТЗ. Трудов спор може да се заведе и след откриване на производството по несъстоятелност, на осн. ал.5 от същата разпоредба. Изключенията по ал.1 и 5 за трудовите спорове са продиктувани от социалната действителност и стремежа към социална справедливост. Целта им е да се гарантира на работника изплащането на тр. възнаграждение или обезщетение по тр. правоотношение, които често са единствен негов доход, при открито производство по несъстоятелност за ответника и да се предотврати загубването им при негова неплатежоспособност – виж мотиви към законопроекта за изменение на ТЗ от 2003 г. и Закон за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя от 2004 г. Характерът на несъстоятелността като универсално принудително изпълнение не променя осъдителния характер на решенията по трудовите спорове за парично вземане. Те са годно изпълнително основание по чл.404, т.1 от ГПК.
Обжалваното разпореждане е неправилно, следва да се отмени и вместо него се постанови ново, с което да се разпореди издаването на изп. лист за присъденото на ищеца парично вземане по тр. спор.
Поради изложеното и на осн. чл.278, ал.2 от ГПК ВКС на РБ, трето гр. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ въззивното разпореждане на Софийски градски съд по гр.д. №3328/09 г. от 8.07.09 г. и вместо него постановява:
Да се издаде изпълнителен лист на А. Е. Т. за присъденото му с въззивното решение по делото парично вземане за обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 12 315,60 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: