2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 7109/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 577
София, 26.11. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
ч.гражданско дело под № 7109/2013 година
Производство по чл.274, ал.2 ГПК.
Обжалвано е определение № 2059 от 18.09.2013 год. на Софийския апелативен съд, втори състав, с което е прекратено като недопустимо производството по в.гр.дело № 3373/2013 год.
Недоволен от въззивното определение е жалбоподателят „Е. Фонд за земеделска земя”А.- ликвидация със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от ликвидатора В. Б. Д., чрез адвокатите-пълномощници Р. Т. и В. П., които го обжалват в срока по чл.275, ал.1 ГПК като считат, че е незаконосъобразно, а мотивите на въззивния съд са необосновани понеже в противоречие с разпоредбите на процесуалния закон като не е отчетен предмета на въззивното дело, който се формира от основанието и петитума на предявения иск така и от заявеното като ответник възражение за прихващане, с което са въвели нов предмет на делото – насрещното си вземане за обезщетение за вреди и компенсационното си право, които не са част от съдържанието на мотивите към решението, а по отношение на които се простират пределите на силата на пресъдено нещо съгласно чл.298, ал.4 ГПК, то установителното действие на решението на първоинстанционния съд се отнася както до съществуването на: притезанието на ищцата и насрещното вземане на Фонда като ответник така и до погасяване на двете насрещни вземания към момента на възникване на компенсационното правоотношение. Твърдят, че с подадената въззивна жалба не се обжалват мотивите на съдебното решение, а допустимостта на първоинстанционното решение по отношение на спорното материално право, въведено като предмет на делото, при което съществува правен интерес от обжалване, независимо че като краен резултат в тежест на Фонда не възниква задължение спрямо ищцата.
От ответника по частната жалба К. Г. А. от [населено място], представлявана от адвокат Н. Ц. е постъпил писмен отговор по чл.276, ал.1 ГПК със становище за неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
За да прекрати въззивното производство като недопустимо апелативният съд е приел, че е сезиран с жалба, предявена от ответника по първоинстанционното гр.дело № 3373/2011 год. по описа на Софийския градски съд, І-14 състав – „Е. Фонд за Земеделска земя”А., който с отговора на исковата молба по предявените от К. Г. А. обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД на обща стойност 242 975 лева е навел довод за основание на осъществените от ищцата пет броя плащания на посочената стойност и е направил възражение за прихващане на вземане на стойност 305 002,25 лева. Съобразено е, че в решението от 23.04.2013 год. първоинстанционният съд е приел, че не е доказана връзката между осъществените от ищцата плащания и наведените от ответника основания за тях, поради което е мотивирал извод за основателност на предявените искове, след което е разгледано направеното възражение за прихващане и като е прието за основателно – исковете са отхвърлени. Направен е извод, че въззивната жалба е лишена от правен интерес тъй като на практика се обжалват мотивите на първоинстанционното отхвърлително решение, което на основание т.18 от ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС е недопустимо.
Частната касационна жалба е редовна и допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Определението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му не е допуснато нарушение на материалния закон или съществено нарушение на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано.
При постановяване на обжалвания съдебен акт, въззивният съд е съобразил, че предявените обективно съединени осъдителни искове за сумата 242 975 лева са допустими тъй като не е налице преклудиращо действие на силата на пресъдено нещо на влязлата в сила присъда № 20 от 02.02.2009 год. по н.о.х.д.№ 227/2008 год. на Великотърновския апелативен съд, с която на деликтно основание К. Г. А. е осъдена да заплати на „Е. Фонд за земеделска земя”А. сумата 305 002,25 лева, която не е заплатена и при основателност на исковите претенции по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е уважено възражението на ответника за прихващане като на основание чл.104, ал.2 ЗЗД двете насрещни вземания са погасени до размера на по-малкото.
По изложените съображения частната касационна жалба следва да се остави без уважение, поради което Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2059 от 18.09.2013 год., постановено по в.гр.дело № 3373/2013 год. на Софийския апелативен съд, втори състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: