О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 577
Гр. София, 27.09.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 972/2018 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Висящо е по касационна жалба на В. В. Д. – малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител – И. П. А., чрез процесуален пълномощник, против решение № 3995 от 26.07.2017 г., постановено по в. гр. д. № 328/2017 г. по описа на ОС – Благоевград, в частта, с която е потвърдено решение № 1824 от 02.03.2017 г. по гр. д. № 1594/2016 г. по описа на РС – Благоевград за отхвърляне иска на касатора, предявен в качеството му на наследник на съдружника В. В. Д., поч. на 03.07.2012 г., против ВАЙК-2 ООД [населено място], за заплащане на сумата 21 120 лв., на основание чл.125 ал.3 ТЗ.
В касационната жалба се релевират основания по чл.281 т.3 ГПК – за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно изложени съображения се моли за неговата отмяна и постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде уважен.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на противоречивото разрешаване на въпросите, как се изчислява стойността на дружествения дял по смисъла на чл.125 ал.3 ТЗ, както и кои са допустимите и относими доказателства и доказателствени средства за доказване на неговата стойност. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не са формулирани други въпроси, а се приповтарят части от съдържанието на касационната жалба, с оплаквания по чл.281 ГПК. Твърди се наличието на всички предпоставки на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК /според предходната редакция на закона/, без същите да са надлежно обосновани.
Ответникът по касационната жалба – ВАЙК – 2 ООД [населено място], чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор изразява становище, че липсват формулирани съгласно законовите изисквания и тълкувателната практика на ВКС основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Евентуално се поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да потвърди решението на районния съд, с което искът с правно основание чл.125 ал.3 ТЗ е отхвърлен, съставът на въззивния съд е приел, че наследниците на починал съдружник имат право да прехвърлят наследените дялове по правилата на чл.129 ал.1 ТЗ, като свободно определят цената им, което те вече са сторили. Установено е по делото, че на 28.12.2012 г. всички наследници на В. В. Д. са сключили договор с нотариална заверка на подписите, с който продават придобитите по наследство 25 дяла от капитала на ответното дружество на съдружника Й. Г. Е. /касаторът е получил продажна цена съобразно договора в размер на 5 120 лв./. Съдът е посочил, че с прехвърляне на дяловете в изискуемата от закона форма възникват облигационни отношения с техния приобретател, като дружеството вече не отговаря по реда на чл.125 ал.3 ТЗ, защото прехвърлянето на дялове представлява един от начините за уреждане на имуществените отношения при прекратяване на членство.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение в обжалваната част не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното:
Формулираните от касатора въпроси касаят начина на изчисляване на дружествения дял и допустимите и относими за доказване на размера му доказателствени средства. Те обаче не са обусловили изхода на спора по конкретното дело и не покриват общото основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 ГПК, т.к. въззивният съд е извел неоснователността на иска от несъществуването на вземане по чл.125 ал.3 ТЗ, с оглед извършеното прехвърляне на наследените дружествени дялове с договор за продажба, а не от недоказване на вземането по размер. Липсата на формулиран правен въпрос със съответното значение за изхода на спора е достатъчно основание да не се допусне исканото касационно обжалване, без да е нужно да бъдат обсъждани допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. В този смисъл са запазилите значението си задължителни указания на т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Отделно следва да се отбележи, че по поставените въпроси и въобще относно приложението на чл.125 ал.3 ТЗ съществува трайна практика на ВКС по чл.290 ГПК /вж. решение № 64 от 09.06.2009 г. по т.д. № 504/08 г. на ТК, II т.о., решение № 100 от 07.02.2013 г. по т.д. № 665/11 г. на ТК, I т.о., решение № 224 от 10.09.2010 г. по т.д. № 765/08 г. на II т.о., решение № 81 от 18.07.2011 г. по т.д. № 809/10 г. на I т.о., решение № 87 от 06.06.2012 г. по т.д. № 468/11 г. на II т.о., решение № 120 от 10.07.2012 г. по т.д. № 781/11 г. на II т.о., решение № 10 от 10.09.2012 г. по т.д. № 502/2010 г. на II т.о., решение № 73 от 17.10.2017 г. по т.д. № 1465/2015 г. на II т.о., решение № 71 от 18.12.2017 г. по т.д. № 2899/2015 г. на II т.о., решение № 87 от 06.06.2012 г. по т.д. № 468/2011 г. на ІІ т.о., решение № 71 от 18.12.2017 г. по т.д. № 2899/2015 г. на II т.о. и др./. Предвид горното не може да се счете, че формулираните от касатора правни въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата и има нужда от уеднаквяване на съдебната практика. Във връзка с оплакванията на касатора може да се посочи, че по реда на чл.290 ГПК ВКС се е произнесъл и относно правото на наследниците да се разпореждат с имуществените права, формиращи дела /вж. решение № 161 от 11.01.2011 г. по т.д. № 28/2010 г. на ТК, І т.о., според което наследник на починал съдружник в дружество с ограничена отговорност, който няма качеството на съдружник, може да прехвърли наследените дялове по правилата на чл.129 ал.1 ТЗ/. А с определение № 302/11.06.2010 г. по ч.гр.д. № 310/2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС, ГК по реда на чл.274 ал.3 ГПК е постановено, че за разпореждане с дружествен дял на детето не се изисква разрешение от районния съд, тъй като това имуществено право не е сред изчерпателно посочените в чл.130 ал.3 СК и за разпореждането с него не е въведен ограничителен режим.
Предвид изложеното и на основание чл.288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 3995 от 26.07.2017 г., постановено по в. гр. д. № 328/2017 г. по описа на ОС – Благоевград, в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: