Определение №577 от по гр. дело №708/708 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 577
 
     гр. София, 04.06.2010 година
 
       В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А
 
Върховният касационен съд на Република България, Второ  гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи юни  през  две хиляди и десета година в състав:
 
                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  Камелия Маринова                                                                                                                        
                                                                                                              Веселка Марева
 
 като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева  гр. д.№ 708 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1* от 01.12.2009г. на Пловдивски окръжен съд, Гражданско отделение, ХІV състав, постановено по гр.д. № 1707/2009г., с което са потвърдени решения на А. районен съд от 21.11.2008г. и от 22.05.2009г. по гр.д. № 734/2008г. за отхвърляне на предявените от М. К. Ч. и А. К. Ч. против С. Н. К. и Е. К. К. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат: асмалък над плочата на гаража, засята лоза в двора близо до гаража, ограда на винкел с мрежа, простири за пране, улуци от жилищната сграда, които са върху мястото до гаража и гаражната плоча, всички в поземлен имот № 0* в гр. А..
Ж. А. и М. Ч. поддържат, че обжалваното решение е неправилно. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване сочат, че съдът се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос за накърнените им права на собственост и за лишаването им от възможността да ползват собствеността си в пълен обем. Считат, че съдът не се е съобразил с практиката по чл. 109 ЗС като се позовават на няколко решения на Върховния съд и на Тълкувателно решение № 31/84г. на ОСГК. В допълнение към изложението визират и разпоредбата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК в частта й относно точното прилагане на закона.
Ответниците по жалбата С. и Е. К. в писмения си отговор поддържат, че не следва да се допуска касационно разглеждане на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Преди да пристъпи към преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване съдът намира следното:
Производството е по предявен от касаторите иск по чл. 109 ЗС за премахване на направени от ответниците подобрения в съсобственото дворно място, а именно: направа на асмалък и ограда, засаждане на лоза, поставяне на улуци и простири за пране, за които се твърди, че пречат на ищците пълноценно и в пълен обем да ползват собствения си гараж и прилежащата площ около него. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което искът е отхвърлен, Пловдивски окръжен съд е установил от фактическа страна, че ищците са собственици в условията на съпружеска имуществена общност на 28,54/227 идеални част от поземления имот, а ищцата М е едноличен собственик на гараж в имота, находящ се в гр. А. на ул.”Б” № 4. О. от своя страна на собственици на построената в същия имот едноетажна жилищна сграда. От обясненията на ответника С, дадени по реда на чл. 176 ГПК е видно, че той е изградил асмалък над гаража, поставил е там простири, направил е ограда от винкел и мрежа и е посадил лоза, слива и кайсия. Според него улуците на къщата са поставени при строежа й през 60-те години на ХХ век. Същият е заявил в съдебно заседание на 21.10.2008г., че е премахнал асмалъка, оградата, простирите и лозата. Съдът е възприел заключението на приетата техническа експертиза, което описва местоположението на къщата, гаража, направените подобрения – асмалък, простири, ограда и улуци, и прави извод, че причините за влагата в гаража не са в изграждането на тези подобрения, а в голямата денивелация на терена, подпочвените води, вкопаването на гаража в земята, водопропускливите материали. Изрично вещото лице е посочило, че водосточните тръби са направени в съответствие с техническите правила и че дори да ги нямаше водата щеше да се оттича към гаража, чийто покрив е на нивото на терена. При тези данни съдът е приел, че не са налице неоснователни действия на ответниците, с които да се пречи на ползването на собствеността на ищците. Изложил е съображения, че ищцата може да ползва безпрепятствено гаража си, както и мястото, а също и че наличните при завеждането на делото асмалък, простири, ограда и лоза са премахнати.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът счита, че такива не са налице.
Жалбоподателите се позовават на противоречие с практиката на ВКС и на противоречиви решения на съдилищата при разрешаването на въпроса дали направените от ответниците подобрения съставляват пречка за ползване на притежавания от тях имот – основания по т.1 и т.2 на чл. 280, ал.1 ГПК.
Първата хипотеза се обосновава с противоречие с Тълкувателно решение № 31/84г. от 06.02.1985г. на ОСГК. В него се приема, че основание за защита чрез иска по чл. 109 ЗС се поражда и при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, произтичащо от упражняване на правомощия, които обективно пречат и ограничават потърсилия правна защита. В настоящия случай съдът не е решил въпроса в разрез с това схващане, а е мотивирал защо счита, че не е налице увреждане или ограничаване правата на ищците като съсобственици на дворното място и само на ищцата М като собственик на гаража. Освен това, съдът е взел предвид настъпилите в хода на делото нови обстоятелства, изразяващи се в доброволно премахване от ответниците на голямата част от сочените подобрения.
Хипотезата на т.2 на чл. 280, ал.1 ГПК е обоснована с няколко посочени решения на Върховния съд. Решение № 710 от 16.03.1973г. по гр.д. № 2357/72г. на І г.о. постановява, че щом извършеното не ще бъде в полза на собствениците и е направено в мястото на последните, то единствено от волята им зависи дали да приемат подобрението като увеличаващо стойността на имота или да поискат премахването му. Казусът по това дело е различен от настоящия, тъй като се отнася до подобрения, правени от несобственик в чужд имот, а няма предвид претенция по чл. 109 ЗС от един съсобственик спрямо друг. Решение № 723 от 11.03.1981г. по гр.д. № 388/81г. на І г.о. и Решение №2177 от 29.09.1973г. по гр.д. № 1598/73г., І г.о. дават принципното разрешение, че е допустимо успешно да бъде проведен негаторен иск от един съсобственик спрямо друг съсобственик, ако последния препятства възможността на първия да си служи с общата вещ според правата му и нейното предназначение. Това разрешение впоследствие е възприето и в посоченото по-горе ТРОСГК № 31/84г. Решение № 351 от 18.04.1994г. по гр.д. № 926/93г. на ІV г.о. пък отново повтаря същите съображения, залегнали в тълкувателното решение. Решаващият съд в конкретния казус не е отрекъл възможността за водене на иска, а е изтъкнал съображения за неоснователността му поради липса на увреждащи действия. А преценката дали действията са увреждащи винаги е конкретна с оглед спецификата на съответния правен спор. Следователно не е налице несъответствие с посочената практика.
Изложените от жалбоподателите съображения за неправилно приложение на чл. 31 и чл. 109 ЗС, чрез които е обоснована първата хипотеза на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, в действителност съставляват твърдения за неправилност на решението, които не могат да бъдат разглеждани в настоящето производство, а само при наличието на общото и някое от допълнителните основания за допускане на касационен контрол. Само за пълнота може да се посочи, че по смисъла на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК правният въпрос, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й поради изменения в законодателството и обществените условия. В касационната жалба липсва обосноваване на което и да е от тези изисквания. А и както става ясно от горното изложение, по въпросите, свързани с приложението на чл. 109 ЗС, има задължителна практика.
Поради изложеното, след като не е налице никоя от конкретните предпоставки на чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК за селектиране на касационните жалби, то не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 01.12.2009г. на Пловдивски окръжен съд, Гражданско отделение, ХІV състав, постановено по гр.д. № 1707/2009г. по касационната жалба на М. К. Ч. и А. К. Ч. от гр. А..
О. не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top