3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 578
гр. София, 15.07.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 1490/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на „К М Д“ ЕООД срещу решение № 1392/16.11.2018г., постановено по в.гр.д. № 1958/2018г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение №2790/18г., постановено по гр.д. № 2754/2018г. на Пловдивски районен съд, по иска на К. А. Б. срещу „КМД“ЕООД за плащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от трудова злополука, в частта, с която е отхвърлен иска по чл.200 КТ над сумата от 2500лв. до 10000лв. и работодателят „КМД“ЕООД е осъден да плати обезщетение за неимуществени вреди още 7500лв., заедно със законната лихва от 13.09.2017г. (датата на трудовата злополука) до окончателното плащане.
В касационната жалба са изложени доводи, че съдът правилно е определил размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД на 10000лв., но неправилно бил приложил чл. 201, ал.2 КТ, тъй като ищецът К. Б. е съпричинил трудова си злополука поради груба небрежност. В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на решението относно съпричиняването, както и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК- поради противоречие с практиката на ВКС по чл.52 ЗЗД по въпроса- Как се определя размера на обезщетението по справедливост?.
В срока за отговор ответникът е възразил, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване и е подал Насрещна касационна жалба срещу въззивното решение в частта, в която е отхвърлен иска за разликата над 10000лв. до 15000лв., с доводи, че неправилно е приложен чл.52 ЗЗД, тъй като при трудова злополука ищецът е претърпял счупване на ляв горен крайник и на ляв долен крайник, а присъденото обезщетение не е справедливо. В изложението към жалбата се твърди противоречие с практиката на ВКС по чл.52 ЗЗД.
За да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е необходимо по поставения в изложението въпрос, въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (т.р. №1/2010г. на ОСГТК). А основанието „очевидна неправилност“ по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК изисква противоречие в мотивите на решението относно съдопроизводствените правила, фактическите изводи и/или правната квалификация.
В случая, прилагайки нормите на чл. 200 КТ и чл.201, ал.2 КТ, въззивният съд е приел следното от фактическа и правна страна: ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника, на длъжност „сметосъбирач“, когато на 13.09.2017 г., при изпълнение на трудовите си задължения – събиране и транспортиране на смесен битов отпадък от общинската система за сметосъбиране в [населено място], при опит да освободи заклещен контейнер тип „бобър“, ищецът паднал от над два метра височина, като описаната злополука била приета за трудова такава с разпореждане на ТП на НОИ. В резултат на претърпяната трудова злополука ищецът получил счупване на ляв горен крайник и ляв долен крайник, като ръката е била обездвижена с гипс за 30 дни, а кракът е бил гипсиран за 45 дни. Ищецът е претърпял значителни болки и страдания в резултат на получените травми, изпитал е затруднения в изпълнение на ежедневни битови дейности, заради гипса на крака е било затруднено придвижването му, тъй като гипса на лявата му ръка не е позволявало ползването на помощни средства. Взимайки предвид тези обстоятелства съдът е определил обезщетение в размер на 10000лв. на основание чл. 52 ЗЗД.
След това, въззивният съд е разгледал възражението за съпричиняване и го е намерил за неоснователно, тъй като работодателят не е провел точен инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност при работа. Според въззивния съд, ищецът е бил инструктиран относно въведените в ответното дружество интегрирани системи на качеството на управление – обща система за управление, отговаряща на изискванията на посочените в бележка международни стандарти за управление на качеството (ISO 9001), за управление на околната среда (ISO 14001), за управление на здравето и безопасността на работа (OHSAS 18001), за управление на безопасността на пътното движение (ISO 39001), стандарт за социална отговорност (SA 8000) и схема за управление по околна среда и одитиране (EMAS), но не е бил инструктиран за работа с повдигащата уредба на сметовоз, както и не е бил инструктиран за съществуващи и потенциални опасности, произтичащи при работата със сметовоз. До този извод е стигнал, прилагайки правилото за носене на доказателствената тежест, доколкото работодателят е бил длъжен да докаже проведения инструктаж при условията на пълно и главно доказване.
При тези решаващи мотиви на въззивния съд, ВКС не установява основанията за допускане на касационно обжалване, посочени в изложението към жалбата. Липсва противоречие в мотивите на решението относно посочените твърдения на страните и очертания от съда предмет на доказване, между изброените доказателства и установените от тях факти, както и между установените факти и правната им квалификация. Не е налице очевидна неправилност в частта относно възражението за съпричиняване по чл.201, ал.2 КТ.
Не се установява и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивния съд не се е отклонил от практиката на ВКС (ППВС №4/68г.) при тълкуването на чл.52 ЗЗД по въпроса как се определя размера на обезщетението по справедливост, тъй като е взел предвид всички обстоятелства, които имат значение за определяне размера на обезщетението- характера на увреждането, продължителността и интензитета на физическите и емоционалните страдания, възрастта, прогнозата за оздравяване и др.. Освен това самият касатор в касационната си жалба е изразил становище, че размерът на обезщетението от 10000лв. е бил правилно определен.
При този изход на делото, Насрещната касационна жалба не се разглежда на основание чл. 287, ал.4 ГПК, а на основание чл.38, ал.2 ЗА касаторът дължи адвокатско възнаграждение на адв. Д.Й. в размер на 543лв. за настоящата инстанция.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1392/16.11.2018г., постановено по в.гр.д. № 1958/2018г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА ответника „К М Д“ ЕООД да плати на адв. Д. А. Й. адвокатско възнаграждение в размер на 543лв. за настоящата инстанция, на основание чл.38, ал.2 ЗА.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: