3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 578
София, 24.09.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 5045 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изречение второ от ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. И. А. срещу определение № 104 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 886 по описа за 2012 г. на ВКС, І ГО, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба против решение № 2895 от 26.04.2012 г. по гр. д. № 3387 по описа за 2008 г. на Софийския градски съд. Според жалбоподателя при определяне цената на иска с оглед допустимостта на касационното обжалване съгласно чл.280, ал.2 от ГПК съдът в обжалваното определение неправилно е приложил чл.55, ал.1, б. „б” от ГПК/отм./, вместо чл.69, ал.1, т.2 от ГПК. При прилагане на чл.69, ал.1, т.2 от ГПК цената на иска е равна на данъчната оценка, а не на една четвърт от нея, поради което тази цена е над пет хиляди лева и въззивното решение подлежи на касационно обжалване. Ето защо моли настоящата инстанция да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на процесуалните действия по касационната жалба.
Ответниците по жалбата не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становището на жалбоподателя, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок срещу преграждащо определение, постановено от състав на Върховния касационен съд, поради което е допустима съобразно чл.274, ал.2, изречение второ от ГПК, но разгледана по същество е неоснователна. Частният жалбоподател е подал касационна жалба срещу въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционно решение за отхвърляне на установителен иск за собственост върху недвижим имот с данъчна оценка от 18 275 лв. към момента на завеждане на исковата молба-6.10.2006 г. Съгласно действащата към този момент разпоредба на чл.55, ал.1, б. „б” от ГПК/отм./ цената на предявения иск е била една четвърт от данъчната оценка, поради което е под пет хиляди лева. В този случай нормата на ал.2 на чл.280 от ГПК изключва възможността за касационно обжалване на въззивното решение, следователно обжалваното определение, с което е върната касационната жалба, е правилно. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че при определяне цената на иска следва да се приложи разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 от ГПК, а не чл.55, ал.1, б.”б” от ГПК/отм./.Цената на иска се определя по предвидения в ГПК ред при образуване на производството по делото пред първоинстанционния съд. Съгласно чл.56 от ГПК от 1952 г./отм./ цената на иска се посочва от ищеца и се определя най-късно в първото по делото съдебно заседание, след което остава неизменна. След това в хода на производството въпросът за цената на иска не може да се повдига/ определение № 233 от 2.6.2011 г. по гр. д. № 254/2011 г. На ІІ ГО, № 38 от.1.2.2012 г. по гр. д. № 604/2011 г. на ІІ ГО, № 699 от 21.12.2012 г. по ч. гр. д. № 655/2012 г. на І ГО/. Следователно процесуалните действия, свързани с цената на иска, започнали при действието на ГПК/отм./ са вече осъществени и евентуалната им промяна означава да се придаде обратна сила на новия нормативен акт/ГПК от 2007 г./. Според чл.14, ал.1 от Закона за нормативните актове обаче обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Такава изрична норма, предвиждаща преуреждане на цената на исковете, предявени при действието на отменения ГПК, липсва в новия ГПК от 2007 г. Ето защо цената на иска следва да се определя съгласно разпоредбите на този процесуален закон, който е действал към момента на завеждането на иска, в случая-от чл.55, ал.1, б. „б” от ГПК от 1952 г., а не от чл.69, ал.1, т.2 от ГПК от 2007 г. В този смисъл е трайната и непротиворечива практика на ВКС, отразена в определения № 488 от 9.10.2012 г. по ч. гр. д. № 488/2012 г. на І ГО, № 594 от 29.11.2011 г. по ч. гр. д. № 442/2011 г. на І ГО, № 172 от 28.03.2012 г. по ч. гр. д. № 76 от 2012 г. на І ГО, № 257 от 14.05.2012 г. по ч. гр. д. № 166/2012 г. на І ГО, № 82 от 29.02.2012 г. по ч. гр. д. № 81/2012 г. на ІІ ГО на ВКС и много други.
По тези съображения обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 104 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 886 по описа за 2012 г. на ВКС, І ГО, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на К. И. А. против решение № 2895 от 26.04.2012 г. по гр. д. № 3387 по описа за 2008 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: