О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 578
гр.София, 16.12.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 692 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Специализирана болница за активно лечение на пневмо – фтизиатрични заболявания София област” ЕООД, чрез пълномощника адв.Ч. П., против решение № 2751/26.11.2018 г. по т.д. № 4661/2018 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, VI състав, с което е потвърдено решение № 1142/07.06.2018 г. по т.д. № 1779/2017 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI – 1 състав за осъждане на основание чл.327, ал.1 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД на „Специализирана болница за активно лечение на пневмо – фтизиатрични заболявания София област” ЕООД да заплати на „Медофарма” ЕООД сума в общ размер на 35 271,38 лв., представляваща дължима цена за доставени стоки по фактури, издадени от 14.10.2010 г. до 19.01.2012 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба – 15.05.2017 г. до окончателното плащане, и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сума в размер на 10 759,52 лв., представляваща обезщетение за забава за заплащане на дължимите суми за доставки, съобразно издадените фактури за периода от 15.05.2014 г. до 15.05.2017 г.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касация „Медофарма” ЕООД не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че между страните е налице облигационно правоотношение, произтичащо от договор за доставка на лекарствени продукти от 05.01.2009 г., по силата на който ищецът „Медофарма” ЕООД е извършвал по заявка на ответника „Специализирана болница за активно лечение на пневмо – фтизиатрични заболявания София област” ЕООД отделни доставки на лекарствени средства за периода на действие на договора – до 31.12.2011г., като след изтичане на срока на договора страните са продължили да го изпълняват до 19.01.2012 г. при уговорените в него условия. С оглед ангажираните доказателства фактури №: 7284/14.10.2010г., 7440/04.11.2010 г., 7598/30.11.2010 г., 775/22.12.2010 г., 7907/17.01.2011 г., 8039/31.01.2011 г., 8094/04.02.2011 г., 8103/07.02.2011г., 8219/21.02.2011 г., 8365/14.03.2011 г., 8489/04.04.2011 г., 8720/11.05.2011г., 8848/06.06.2011 г., 8874/09.06.2011 г., 9031/04.07.2011 г., 9245/15.08.2011г., 9419/25.09.2011 г., 9619/03.11.2011 г., 9765/06.12.2011 г., 9837/22.12.2011 г. и 9959/19.01.2012 г., на обща стойност от 35 271,38 лв., САС е приел, че „Медофарма” ЕООД е изпълнил задължението си да предаде на „Специализирана болница за активно лечение на пневмо – фтизиатрични заболявания София област” ЕООД стоките, предмет на процесния договор. Получаването на стоките, описани по съответните спецификации към всяка от фактурите, е удостоверено с подписа на представител на купувача, като по този начин има удостоверително значение на съставянето на приемо – предавателния протокол, предвиден в чл.8 от договора. Въззивният съд е изложил съображения, че фактът на узнаване от ответника на извършените действия по смисъла на чл.301 ТЗ се извежда от осчетоводяване на фактурите в счетоводството му, вкл. и с вземане на счетоводната операция по закриване на задълженията по фактурите с основание отписване на просрочени задължения. С оглед на това и позовавайки се на практиката на ВКС, САС е приел, че издадените фактури са приети от „Специализирана болница за активно лечение на пневмо – фтизиатрични заболявания София област” ЕООД, тъй като са включени в счетоводството му и търговецът не се е противопоставил изрично по реда на чл.301 ТЗ. Във връзка с релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност решаващият съд е приел, че липсва задължение, чийто падеж да настъпва през предварително определени интервали от време. Посочил е, че правопораждащият факт за задължението за плащане от продавача е доставката на стока по всяка отделна заявка и нейното приемане, а не договора за доставка на лекарствени средства. В договора не са включени клаузи, задължаващи „Специализирана болница за активно лечение на пневмо – фтизиатрични заболявания София област” ЕООД да прави ежемесечни или през друг интервал от време заявки, както и задължения периодично да плаща по тях. С оглед на изложеното САС е достигнал до извода, че приложима е общата петгодишна погасителна давност. В тази връзка е анализирал ангажираните доказателства – писма от „Специализирана болница за активно лечение на пневмо – фтизиатрични заболявания София област” ЕООД – от 29.01.2015 г., подписано от гл.счетоводител А. К., от 22.12.2015 г., подписано от счетоводителя К. С., и от 28.03.2016 г., подписано отново от счетоводителя К. С.. САС е приел, че с писмата ответникът недвусмислено и еднозначно е потвърдил наличието на дълг, произтичащ от процесните фактури. Изложил е съображения, че признанието на задължение може да се извърши и чрез служител, на когото е поверено ръководството и надзора върху счетоводната отчетност на предприятието. Освен това във връзка с приложението на чл.301 ТЗ въззивната инстанция е съобразила, че с изявление от 22.12.2015г. представляващият болницата изрично е отправил запитване, във връзка с инвентаризация на разчети към 30.11.2015г., дали кредиторът потвърждава наличието на задължения за касатора, произтичащи от същите фактури. Фактът на узнаване съдът е извел и от заключението на ССЕ, че е налице осчетоводяване на фактурите в счетоводството на касатора, включително и предвид извършената счетоводна операция по закриване на задълженията по фактурите с основание отписване на просрочени задължения поради изтекла според болницата погасителна давност. С оглед на това САС е заключил, че общата петгодишна погасителна давност е надлежно прекъсната с изявлението на главния счетоводител за признаване на дълга, като от 29.01.2015 г. е започнал да тече нов давностен срок, който към датата на предявяване на исковата молба – 15.05.2017 г. не е изтекъл.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: 1/ Какво е съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД и кои са неговите основни и задължителни характеристики?; 2/ Какво е съдържанието на понятието „единен правопораждащ факт” и какви са видовете правопораждащи факти в контекста на периодичните плащания?; 3/ Кой е правопораждащият факт на плащането по договор за доставка на стоки, когато изпълнението се реализира чрез осъществяване на сложен фактически състав, свързан с отделни заявки и доставки – договорът или отделните заявки, респ. доставки?; 4/ Периодични ли са плащанията по договор за доставка на стоки /лекарства/, в който е предвидено конкретните количества на стоките да се уточняват със заявки и отделни доставки, при положение че всички задължителни белези на продажбата /вид на стоките, цена, падеж на плащане/ са предварително уговорени в договора?; 5/ Съставлява ли извънсъдебно признание на длъжника, прекъсващо давността, изявлението на главния счетоводител на дружеството – търговец?; 6/ Съставлява ли извънсъдебно признание на длъжника, прекъсващо давността, волеизявлението на длъжника, с което отправя въпрос до кредитора относно съществуването на вземането?; 7/ Какъв е характерът на нормата на чл.116 ЗЗД – диспозитивна или императивна, и допустимо ли е разширително тълкуване на същата?
Въведени са допълнителни основания: по първите четири въпроса – по чл.280, ал.1, т.1 ГПК се твърди противоречие на въззивното решение с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС; по петия въпрос – по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с приетото в решение № 49/04.04.2017 г. по т.д. № 50236/2016 г. на ВКС, IV г.о.; по шестия въпрос – по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с приетото в решение № 26/24.07.2018 г. по т.д. № 1853/2017 г. на ВКС, I т.о, решение № 49/04.04.2017 г. по гр.д. № 50236/2016 г. на ВКС, IV г.о., решение № 181/23.11.2016 г. по гр.д. № 338/2016 г. на ВКС, III г.о. и решение № 131/23.06.2016 г. по гр.д. № 5140/2015 г. на ВКС, IV г.о.; по седмия въпрос – по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с разрешенията, дадени в решение № 212/13.09.2011 г. по гр.д. № 70/2010 г. на ВКС, I г.о., решение № 200/22.12.2014 г. по т.д. № 4529/2013 г. на ВКС, I т.о., решение № 9/05.02.2015 г. по т.д. № 4339/2013 г. на ВКС, II, т.о. Налице е позоваване и на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Първите четири въпроса по същество касаят оплакването на касатора за неоснователно отхвърляне на възражението му, че задълженията по процесните фактури са погасени с изтичането на специалната тригодишна давност по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД. Въпросите са релевантни за изхода на спора, но не е налице допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Изводът на въззивния съд, че спрямо претендираното от „Медофарма” ЕООД вземане е приложима общата петгодишна погасителна давност, произтича от преценката, че правопораждащият факт за задължението за плащане е доставката на стока по всяка отделна заявка и нейното приемане, като изрично е посочил, че в договора за търговска продажба не са включени клаузи, задължаващи касатора да прави ежемесечни или през известен интервал от време заявки, както и задължения за периодично плащане по тези заявки. Даденото разрешение съответства на задължителната практика в цитираното от жалбоподателя Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Пояснено е, че отличителна разлика на периодичните плащания е предварително определеният и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено. Дори и изводите на съда да са необосновани и незаконосъобразни, както поддържа касаторът, това не е основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Необосноваността и нарушението на материалния закон са касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, които не могат да бъдат преценявани в производството по чл.288 ГПК.
Петият и шестият въпрос са поставени в контекста на оплакване относно извода на въззивния съд за признание от страна на касатора на вземанията по процесните фактури, с което е прекъсната погасителната давност. Настоящият състав на ВКС намира, че изводът за наличие на признание не е направен единствено с оглед на качеството на лицето, подписало за представляващ дружеството-касатор – счетоводител, респ. главен счетоводител, а преди всичко САС е приложил правилото на чл.301 ТЗ. Приел е за установено, че е налице узнаване от страна на управителя за направеното признание с оглед обективираното му извяление в писмо от 22.12.2015г. и предвид осчетоводяването на процесните фактури, след което не е последвало оспорване. Следователно произнасянето по приложението на чл.301 ТЗ има обуславящо крайния правен резултат значение. Освен това не е доказана допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В цитираното от касатора решение № 49/04.04.2017 г. по гр.д. № 50236/2016г. на ВКС, IV г.о. изрично е прието, че изявлението на главния счетоводител на дружество – търговец за признание на дълга прекъсва давността на основание чл.116, б. „а“ ЗЗД, когато представляващият дружеството не се е противопоставил на признанието веднага след узнаването му, по аргумент на чл.301 ТЗ. Въззивният съд е изследвал именно предпоставките по чл.116, б.“а“ ЗЗД и чл.301 ТЗ, за да заключи, че прекъсването на давността е настъпило поради признание на дълга в три последователни писма от счетоводители на дружеството-длъжник, които изявления, според конкретните доказателства по спора, са станали известни на управителя, но той не се е противопоставил на същите веднага след узнаването. Доводите на касатора, че е узнал за писмата едва с получаването на препис от исковата молба, че с отговора на исковата молба се е противопоставил по смисъла на чл.301 ТЗ, както и че с писмото от 22.12.2015 г. единствено се цели получаване на информация за начина, по който е отразена стойността на вземанията в счетоводството на кредитора, касаят обосноваността на въззивното решение, която е относима към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, но не и към предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Последният въпрос, по начина по който е формулиран, не отговаря на общото изискване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не обуславя изхода по конкретното дело. Въззивният съд не е приел, че нормата на чл.116 ЗЗД е диспозитивна, нито е дал разширително тълкуване на същата, като е приложил диспозицията й спрямо хипотеза, която не е уредена в нея. Счел е, че е налице посоченото в б. „а” от същата основание за прекъсване на давността – признаване на вземането от длъжника. Несъгласието с изводите на въззивния съд не обосновава основание за допускане на касационно обжалване, а правилността на обжалваното решение касационната инстанция проверява при разглеждане по същество на касационната жалба, ако такова бъде допуснато. Липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК прави безпредметно обсъждането на наведените допълнителни критерии по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК „очевидна неправилност” за допускане на касационен контрол. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице при съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано, а изложените от касатора доводи представляват оплаквания за нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и за необоснованост на съдебния акт.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на САС.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2751/26.11.2018 г. по т.д. № 4661/2018 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, VI състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: