Определение №579 от 18.7.2014 по ч.пр. дело №4101/4101 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 579

София, 18.07.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №4101/2014 година.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх.№8539/09.6.2014 г., подадена от И. Д. И. от [населено място] против определение №174/16.5.2014 г. по ч.гр.д.№1666/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което е оставен без разглеждане частна жалба от частния жалбоподател в настоящото производство срещу определение №133/20.02.2014 г. по ч.гр.д.№798/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о., като процесуално недопустима.
С обжалваното определение е прието, че ВКС, състав на ІV г.о.е оставил без уважение молбата на И. Д. за преразглеждане на въпроса за допустимостта на депозираната от същия молба за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила решение, тъй като този въпрос е решен окончателно с определение №606/10.12.2013 г. по ч.гр.д.№6684/2013 г. на ВКС, І г.о., с което оставено в сила друго определение на ВКС, І г.о. Поради това в обжалваното определение е прието, че процесуалният ред за защита в производството по отмяна по чл.303 и сл. ЖГПК е изчерпан, и обжалваният съдебен акт не подлежи на последващ съдебен контрол.
В частната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, както и доводи и оплаквания по съществото на материалния спор. Сочи се нарушение на чл2 ГПК, задължаващ съдилищата да разглеждат и разрешават всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права.
Ответницата по частната жалба Т. П. С. е депозирала отговор по чл.276 ГПК. Претендират се разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. като разгледа частната жалба и взе предвид отговора на ответницата по частната жалба намира, че същата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
Обжалваното определение на ВКС, ІІ г.о., е правилно. Същото е съобразено с установения от процесуалния закон ред за разглеждане на жалбите срещу съдебните актове. Поради това то не противоречи на правната норма на чл.2 ГПК. Съдът е разгледал подадена частна жалба на частния жалбоподател в настоящото производство и е постановил акта си в съответствие с установените от ГПК правила и в съответствие със съдебната практика.
Процесуалният закон не предвижда обжалване на актове на Върховния касационен съд по молби за отмяна на влезли в сила съдебни решения, с които съдът се е произнесъл по същество на поставените в молбата за отмяна въпроси. Налице е изчерпване на предвидения в ГПК процесуален ред. Когато обаче по молбата за отмяна е прието, че същата е процесуално недопустима, актът с който това е постановено подлежи на двуинстанционнен контрол – аргумент от чл.274, ал.2 ГПК. Определението на съда, с който молбата за отмяна е оставена без разглеждане, е обжалвано и произнасянето на съда по съществото на частната жалба срещу акта в отменителното производство е окончателно. Поради недопустимост на последващо обжалване съдебният акт на ВКС, ІІ г.о., с който е оставена без разглеждане последващата частна жалба е правилен и следва да бъде потвърден.
С оглед изхода от спора в настоящото производство частният жалбоподател следва да заплати на ответницата по частната жалба деловодни разноски в размер на 150 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение №175/26.5.2014 г. по ч.гр.д.№1666/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
ОСЪЖДА И. Д. И., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.А, ет.2, ап.2, да заплати на Т. П. С., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.В, ет.2, ап.20, деловодни разноски в размер на 150/сто и петдесет/ лева.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top