О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 579
гр. София, 20.10.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 5085 по описа за 2015г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на О. И. Й. от [населено място], представляван от адв. А. Т., срещу определение от 28.05.2015г. по възз.гр. д. № 13372/2014г. на Софийски градски съд, ІІ –д въззивен състав, с което е оставено без уважение искането му по чл.248 ГПК за допълване на постановеното по делото решение № 2351/ 09.04.2015г. в частта за разноските.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение. Искането е за отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на заявеното искане.
Ответната страна – Н. „К. К. Философ”, не е изразила становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ГПК, и е допустима.
Производството пред Софийски районен съд е образувано по предявен от О. И. Й. от [населено място] против Н. „ К. К. Философ” иск с правно основание чл.357 във връзка с чл.188, т.1 КТ за отмяна на наложено със заповед №63/04.12.2014г. на директора на ответната гимназия дисциплинарно наказание „забележка”. В процеса ищецът е представляван от адв. А. Т. съгласно приложени по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 17.01.2014г. / лист 15 от първоинстанционното дело/. Видно от представеното пълномощно адв.Т. е упълномощен да представлява ищеца по повод предявения иск до приключване на производството във всички съдебни инстанции. С договора за правна защита е съдействие е уговорено възнаграждение за защита и процесуално представителство пред първоинстанционния съд в размер 200лв. и е надлежно удостоверено заплащането на това възнаграждение от страна на клиента. С решение от 17.07.2014г. по гр.д.№575/2014г. СРС е уважил предявения иск и с оглед изхода на делото е присъдил в полза на ищеца сторените разноски в размер 200лв.
По въззивна жалба на ответното учебно заведение по описа на СГС е образувано в.гр.д. № 13372/2014г. От ищеца – ответник по въззивната жалба, по делото е депозиран писмен отговор чрез адв. Т.. Проведено е едно открито съдебно заседание, в което въззиваемият не се е явил и не е изпратил представител. Преди заседанието обаче е депозирал по делото молба, с която е заявил становището си по същество на спора и е релевирал искане за присъждане на сторените във въззивното производство разноски – заплатено адв.възнаграждение в размер 200лв., съобразно инкорпорирания в самата молба списък на разноските. Към молбата е приложил разписка от 15.01.2015г., изходяща от адв.Т., с която последният заявява, че е получил от О. И. Й. сумата 200лв. , представляваща възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция. С решение № 2351/09.04.2015г. по в.гр.д.№13372/2014г. СГС е потвърдил първоинстанционното решение, но не се е произнесъл по заявеното от О. И. Й. искане за присъждане на разноски. С молба от 21.04. 2015г. О. И. Й. е сезирал съда с искане по чл.248 ГПК за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските като му се присъдят сторените такива в размер 200лв.
С атакуваното в настоящото производство определение СГС е приел молбата за допустима, но неоснователна и е оставил искането без уважение. За да обоснове този резултат съдът е посочил, че заплащането на сумата от 200лв. е удостоверено с представената разписка, но няма представено споразумение между страната и адвоката за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на посочената сума.
Така постановеният съдебен акт е неправилен.
Дължи се адвокатско възнаграждение, уговорено с договор между адвокат и клиент с оглед изхода от едно гражданско дело, дори ако по това дело документът, с който договорът е оформен, не е бил представен. Отношенията между адвокат и клиент по повод оказване на правна защита и съдействие, включително процесуално представителство, се уреждат при специалната регламентация по ЗАдв. По начало законът предполага дължимото възнаграждение за положения от адвоката труд да бъде уговорено с договор (чл. 36, ал. 2 от ЗАдв.), но това не е императивно изискване – договор може и да няма, без това да лишава адвоката от правото да получи възнаграждение (чл. 36, ал. 3 от ЗАдв.). За разлика от пълномощното за процесуално представителство, което трябва да е в писмена форма (а устно само по изключение – чл. 25, ал. 1 от ЗАдв.), за договорът между адвокат и клиент не е предвидена писмена форма. Съгласието е валидно и ако не е оформено писмено. Въпросът дали договорът по чл. 36 от ЗАдв. е сключен писмено и дали доказателства за наличието му са представени по делото, по което адвокатът се е задължил да оказва правно съдействие, няма отношение към въпроса възникнало ли е задължение за клиента да плати адвокатско възнаграждение и изискуемо ли е то. Възнаграждението може да бъде дължимо и тогава, когато договорът между адвокат и клиент не е в писмена форма или когато е в писмена форма, но не е представен по делото, по което адвокатът се е задължил да окаже правно съдействие. Такава е трайно установената, в това число и задължителна за съдилищата съдебна практика, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения № 233 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1588/2010 г., IV г. о., ГК, и № 224 от 11.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 371/2010 г., IV г. о., ГК.
При съобразяване на изложеното, ведно с изхода по спора, представените доказателства за реално изплащане на претендираното възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на сумата от 200лв. и пропускът на съда да се произнесе с решението по своевременно заявеното искане за присъждане на сторените разноски, се обосновава извод за основателност на заявеното искане. Атакуваното определение следва да се отмени и да се уважи молбата по чл.248 ГПК.
Водим от горното на основание чл. 278 във вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК, състав на ВКС, Трето отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение на Софийски градски съд, ІІ –д въззивен състав, постановено на 28.05.2015г. по възз.гр. д. № 13372/2014г.
И ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА на основание чл.248 ГПК решение № 2351/09.04.2015г., на Софийски градски съд, ІІ –д въззивен състав, постановено по възз.гр. д. № 13372/2014г. , в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА Н. „К. К. Философ” да заплати на О. И. Й. от [населено място] сумата от 200лв., направени във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: