О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 579
гр. София, 21.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, III гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тридесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 2327/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма], [населено място], М. П. Д., Г. Н. Д., П. Р. С. срещу определение № 164 от 21.02.2014 г. по ч. гр. дело № 849/2014 г. на Върховен касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение.
Жалбоподателите са изложили доводи за неправилност на определението.
Ответникът [фирма] счита същата за неоснователна.
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, поради следното:
С определение № 410 от 11.06.2014 г. е спряно производството по настоящото дело до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГКТК на ВКС. Решението по тълкувателното дело е обявено на 18.06.2014 г., поради което е налице основание за възобновяване на производството по делото и за това производството следва да бъде възобновено.
С обжалваното определение състав на ВКС е оставил без разглеждане, като недопустима подадената частна касационна жалба от настоящите частни жалбоподатели против въззивно определение от 21.11.2013 г. по гр. дело № 725/2013 г. на Кюстендилски окръжен съд и е прекратил производството по ч. гр. дело № 849/2014 г. на Върховен касационен съд. За да постанови този резултат ВКС е приел, че обжалваното определение е постановено по частна жалба срещу определение на първата инстанция по искане за спиране изпълнението на заповед по чл. 417 ГПК при предпоставките на чл. 420, ал. 2 ГПК и при наличие на възражение и образувано исково производство. Прието е, че определението по искането за спиране, обжалвано от настоящите частни жалбоподатели не прегражда по – нататъшното развитие на делото и не дава разрешение по същество на заповедното или друго производство, а е относимо към изпълнението на присъденото със заповедта за изпълнение вземане. Съставът на ВКС е мотивирал недопустимостта на частната жалба, с която е сезиран с изчерпване на предвидения процесуален ред за разглеждане на искането за спиране след произнасянето на въззивния съд.
ВКС в настоящия си състав намира с оглед на разрешението, дадено с цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС т. 8, съгласно което въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване, че частната жалба е била подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол, поради което законосъобразно същата жалба е била оставена без разглеждане от състава на ВКС, а производството, образувано по нея правилно е било прекратено. Производството по такива спорове е двуинстанционно. Изложените в частната жалба доводи срещу определението на състава на ВКС са необосновани и незаконосъобразни.
С оглед на тези съображения следва да се приеме, че обжалваното пред настоящата инстанция определение е правилно, поради което същото определение трябва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. гр. дело № 2327/2014 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, трето отделение.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 164 от 21.02.2014 г. по гр. дело № 849/2014 г. на Върховен касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: