О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 579
Гр. С., 12.07.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на девети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.дело № 1687/2015 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, депозирана от ЗАД А. [населено място], чрез процесуалния му пълномощник адв. Н. К., срещу решение № 301/10.01.2015 г. по в.гр.д. № 16469/2013 г. по описа на Софийски градски съд, ІІ А състав, ВО, с което е потвърдено решение № ІІ-79-61/19.09.2013 г. по гр.д.№ 22527/2012 г. на СРС, 79 състав в обжалваната му част. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати в полза на ищеца Н. Д. П. сумата 15 500 лв. и в полза на ищцата Е. Г. Чакандракова сумата 9 898 лв. – застрахователно обезщетение по застраховка КАСКО на МПС, на основание чл.208 ал.1 КЗ /отм./, както и съответните обезщетения за забава за периода 15.12.2010 г. – 18.05.2011 г., законната лихва върху главниците, считано от 18.05.2011 г. до окончателното им изплащане и съдебно-деловодни разноски. Исковете на Е. Чакандракова до пълния предявен размер са отхвърлени и в тези части решението на СРС е влязло в законна сила. В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, като и за допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждането на делото. По подробно изложени съображения се моли за неговата отмяна като неправилно и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
Допускане на касационно обжалване се претендира в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по процесуалноправни въпроси, свързани с приложението на чл.193 ГПК, които са следните:
1/ При условие, че към официалния свидетелстващ документ, представен със съдопроизводственото действие е приложен без надлежен превод на български и друг официален документ на чужд език, на основание на който е издаден първият официален документ, преклудира ли се възможността за оспорване на първия документ с неоспорването му с отговора на съдопроизводственото действие; Следва ли да стои открита възможността за оспорване на първия официален документ до представяне от страната, която се позовава на него, на надлежен превод на български език на втория официален документ, на основание на който е издаден първият документ.
2/ В случай, че съдът е отказал откриване на производство по оспорване на документ по реда на чл.193 ал.1 ГПК поради преклузия, следва ли да не допуска поисканите във връзка с оспорването доказателствени искания, ако последните имат връзка с предмета на делото и фактическите твърдения на оспорващия исковите претенции.
Ответниците по касационната жалба, чрез процесуалния си представител адв. Г. оспорват нейната основателност и молят да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Въззивният съд е преценил, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно по същество, като е препратил към мотивите му, на основание чл.272 ГПК, а с оглед оплакванията във въззивната жалба е изложил следното: Поддържаното възражение, че ищците не са собственици на застрахования лек автомобил, съдът е счел за неоснователно. С официален свидетелстващ документ, какъвто е свидетелството за регистрация на МПС, издаден по реда и отговарящ на изискванията на Наредба № 1-45/2000 г. за регистрация на МПС, ищецът установява своето право на собственост върху него. Документът не е надлежно оспорен и удостоверява до доказване на противното това право. Представеният английски сертификат за регистрация на МПС не го опровергава по никакъв начин, като същевременно при сключването на договора за застраховка и приемането на премиите застрахователят не е възразявал относно собствеността. Той също така е изпълнявал задълженията си по договора и е изплащал предходни застрахователни обезщетения, без да твърди, че тези суми са недължимо платени. Застрахователният договор е сключен с Н. П., но към този момент част от имуществото е било собственост на неговата съпруга, т.к. е било придобито възмездно по време на брака им, поради което автомобилът се е намирал в режим на СИО. Ето защо по отношение на ищцата договорът е сключен при условията на чл.201 КЗ и тя е одобрила тази сделка, което е видно и от предявяването на иск в защита на нейни права, произтичащи от застрахователния договор. По тези съображения съдът е заключил, че и двамата ищци са страни по договора и са материалноправно легитимирани да претендират за заплащане на застрахователно обезщетение.
Поставените в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК процесуално-правни въпроси са с оглед определението на въззивния съд по чл.267 ГПК, в което е прието, че липсват допуснати процесуални нарушения от първата инстанция, обуславящи събирането на исканите от ответника нови доказателства. Счетено е, че отказът на съда да открие производство по оспорване на свидетелството за регистрация на МПС е правилен, т.к. документът е представен с исковата молба и неговата истинност не е била оспорена в срока по чл.367 ГПК, а по-късно, поради което искането е преклудирано. По отношение искането за издирване съдържанието на английското право, за установяване легитимацията на ищеца като собственик, придобил автомобила във Великобритания, с оглед текста на английския сертификат, който се различава от българския в тази част, съдът е посочил, че същото е ненужно, доколкото самият сертификат съдържа данни, за какво е легитимиран вписаният като регистриран ползвател.
Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване на решението не следва да се допуска, по следните съображения: Поради различните правни режими на придобиване на собствеността върху МПС в държавите-членки на ЕС, изискванията на българското законодателство относно регистрацията на МПС в подобни случаи са не за представяне на документи, а на декларация относно придобиването на правото на собственост /приложение 2 по чл.12а, ал.1, т.6 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г./. Както е посочил въззивният съд, спазването на реда по Наредбата при издаването на свидетелството за регистрация на МПС е достатъчно доказателство относно спорното обстоятелство. То не би могло да бъде опровергано чрез установяване на чуждестранното право, свързано с придобиването на собствеността и регистрацията на МПС, т.к. чуждата регулация в тази област е нормативно съобразена. При липса на възможност за опровергаване на съдържанието на свидетелството за регистрация по предприетия от касатора ред, е без значение дали за събирането на исканите доказателства съдът е следвало да открие производство по чл.193 ГПК за оспорване истинността на официалния свидетелстващ документ, тежестта за което е върху оспорващата страна. На следващо място въпросите са обусловени от конкретните факти и обстоятелства по делото и като такива са относими към правилността на решението, както и са некоректно поставени, доколкото чуждестранното свидетелство за регистрация не е единственото основание за издаване на българското такова. На последно място съдът в равна степен е изложил и други съображения при формиране на изводите си по спорния въпрос, а именно свързани с поведението на застрахователя при сключването и изпълнението на договора. Предвид горното, формулираните от касатора въпроси не се преценяват като значими за изхода на спора, респективно като обуславящи решаващата воля на съда по конкретното дело, както изисква чл.280 ал.1 ГПК, в смисъла на указанията на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 301 от 10.01.2015 г. по в.гр.д. № 16469/2013 г. по описа на Софийски градски съд, ІІ А състав, ВО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: