О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 579
София 04.06.2010г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 1 юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 391/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. И. Т. от гр. С., подадена от пълномощника й адв. И, срещу въззивното решение на Софийски окръжен съд, ГО, ІІ с-в, № 577 от 23.10.2009г. по в.гр.д. № 393/2009г. в частта, с която е оставено в сила решението на Самоковския районен съд, V с-в, № 54 от 06.03.2009г. по гр.д. № 108/2008г., с което е отхвърлен предявеният от Й. И. Т. против С. Л. Ц. насрещен иск за признаване за установено, че придобитият през време на брака им апартамент в гр. С. е лична собственост на Й. Т. поради закупуване на имота изцяло с лични средства, получени по дарение от родителите й.
Ответникът по касация С. Л. Ц. от с. Н. село в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение, със законните последици.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не може да се направи категоричен извод придобитият през време на брака между страните апартамент в гр. С. да е закупен с лични средства на Й. Т. , получени по дарение от родителите й. Представените писмени доказателства в тази насока установяват единствено, че тя е внесла по сметка на продавача по договора за покупко-продажба на жилището продажната цена. Събраните по делото доказателства относно това кой от бившите съпрузи е платил цената на жилището са противоречиви. Дори и да се приеме, че Й. Ц. е получила от родителите си сумата 12 000 лв., с която те са надарили лично нея, не се установява, че именно тези средства са използвани за заплащането на процесния имот. Не е установено и твърдението на ищцата, че по време на закупуването на жилището отношенията между бившите съпрузи са били влошени.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
Касаторът Й. Т. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК по материалноправните въпроси за „възможността да бъде оборена презумпцията за общност на придобитото по време на брака имущество, когато бъде установено по делото, че дадена вещ е придобита с лични средства само на единия съпруг” и „че даденото от родителите на единия съпруг е дарение на него, а не за двамата съпрузи”, които счита, че са решени от въззивния съд в противоречие със съдебната практика. Представя съдебни решения по прилагането на чл. 21 СК /отм./, с които е прието, че не са станали общи придобитите през време на брака вещи, за които единия от съпрузите няма принос в придобиването им /решение № 241/89г. ІІ г.о. ВС и др./, както и, че до доказване на противното се счита, че даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи /решение № 756/96г. І г.о. ВКС и др./.
Върховният касационен съд намира, че не са налице посочените от касатора критерий за селекция на касационните жалби поради следните съображения:
Поставените от касатора материалноправни въпроси за възможността да бъде оборена презумпцията на чл. 19, ал. 3 СК /отм./ както и, че даденото от родителите на единия съпруг е дарение на него, а не за двамата съпрузи, не са от значение за изхода по делото, тъй като не са обусловили правната воля на съда за отхвърляне на иска. Искът е отхвърлен по съображения, че не е установено заплащане на стойността на жилището с лични средства на Й. Т. , получени по дарение от родителите й. Съдът не е изразил становище, противоречащо на посочената по-горе съдебна практика по поставените въпроси, а е приел, че твърдените от жалбоподателката обстоятелства не са установени по категоричен начин. Изложените от касатора доводи касаят обосноваността на съдебния акт относно този извод на съда. Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Изложеното мотивира настоящият съдебен състав да не допусне касационно обжалване на въззивното решение. Не са представени доказателства за направени разноски от ответника, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски окръжен съд, ГО, ІІ с-в, № 577 от 23.10.2009г. по в.гр.д. № 393/2009г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: