О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№58
гр.София, 10.02.2014 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 6220/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
П. К. В. от [населено място] е подал касационна жалба вх.№ 20897 от 03.07.2013 год. срещу въззивното решение № 967 от 08.05.2013 год. по в.гр.дело № 719/2013 год. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 5409 от 20.12.2012 год. по гр.дело № 10670/2007 год. на Варненския районен съд. С него е била отхвърлена молбата на касатора по чл.247 и сл.ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 2037 от 10.05.2011 год. по гр.дело № 10670/2007 год. на Варненския районен съд относно припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена на делбен имот в [населено място], [улица], представляващ жилище на втория етаж от изградената в ПИ 1124 по пана на 27-ми микрорайон триетажна жилищна сграда, състояща се от входно антре, две спални, дневна, столова, кухня, баня, тоалет, пералня и два балкона, със застроена площ от 118.66 кв.м., ведно с принадлежащите му две складови помещения в приземния етаж, ведно с 43,872% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, като вместо: „43,872% ид.части” да се чете: „31,1853% ид.части”.
Поддържа се оплакване за незаконосъобразност на решението. Твърди се, че неправилно съдът е отказал да се съобрази с приложената по делото техническа експертиза на инж.Б., според която след окончателното приключване на строителството на І-ви и ІІ-ри етап, жилището на втория етаж има 31,1853% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи въпроса: правомерно ли съдът е отхвърлил молбата за поправка на явна фактическа грешка относно определянето припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена на делбения имот, както и допуснато ли е нарушение на материалния закон, като в решението си съдът е отбелязал идеални части 43.872%, които идеални части са определени за първия етап от строителството, осъществен въз основа на разрешение за строеж № 277/29.07.1986 год. на РНС-А., [населено място], а втория етап е осъществен с разрешение за строеж № 113/17.02.1989 год.; взел ли е съдът предвид, че след окончателното приключване на строителството на първия и втория етап е направена техническа експертиза от инж.Й. Б., в която е отбелязано, че жилището на втория етаж има 31,1853% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж. Според касатора, така поставеният въпрос обуславя решаващата воля на съда, обективирана в решението му и е от съществено значение за изхода на делото. Позовава се на служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения, което следва да се разпростре и във фазата по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, като при вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по съществото на касационната жалба.
Поддържа се и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като се акцентира върху „точното прилагане на закона”, определението на което понятие се изразява в разкриване на точния смисъл на правната разпоредба чрез тълкуването й. Посочва се, че точното прилагане на закона по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК се отнася до изменение на задължителна практика и практика по отделни казуси, с оглед преодоляването на възприети правни разрешения по прилагане на правната уредба.
Ответницата по касация В. Д. П. е на становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С влязло в сила решение № 51 от 15.02.2010 год. по гр.дело № 613/2009 год. на ВКС, ІІ г.о. е допусната съдебна делба на жилище на втория етаж от изградената в ПИ 1124 по плана на 27-ми микрорайон триетажна жилищна сграда, състоящо се от входно антре, две спални, дневна, столова, кухня, баня, тоалет, пералня, два балкона, със застроена площ 118.66 кв.м., ведно с две складови помещения в приземния етаж, ведно с 43.872% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, които идеални части са определени за първия етап от строителството, осъществен въз основа на разрешение за строеж № 277/29.07.1986 год. между съделителите и при права по ? ид.ч. за В. Д. П. и П. К. В..
С влязло в сила решение № 2037 от 10.05.2011 год. по гр.дело № 10670/2007 год. на Варненския районен съд, 18-ти състав /потвърдено с решение № 627 от 28.03.2012 год. по в.гр.дело № 1193/2011 год. на Варненския окръжен съд, което с определение № 480 от 11.10.2012 год. по гр.дело № 511/2012 год. на ВКС, ІІ г.о. не е допуснато до касационно обжалване/ жилищният имот, предмет на съдебната делба е изнесен на публична продан. В диспозитива на решението за извършване на делбата имотът е описан по същия начин, по който е бил описан в решението за допускане на делбата по отношение на припадащите му се части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, а именно: 43.872% идеални части, които идеални части са определени за първия етап от строителството, осъществен въз основа на разрешение за строеж № 277 от 29.07.1986 год. на РНС”А.”-В.. В мотивите на решението за изнасяне на публична продан имотът е посочен съобразно решението за допускане на делбата.
За да остави в сила решението на първата инстанция, с което не е била уважена молбата по чл.247 ГПК, въззивният съд е приел, че не е допусната очевидна фактическа грешка относно припадащите се на делбеното жилище идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена. Посочено е, че представената от касатора частна съдебно-техническа експертиза от 13.08.1997 год. на л.л.64-65 от делбеното дело, е недопустима от гледище на ГПК и не следва да се обсъжда. Според въззивния съд, при наличие на спор между собствениците на отделните обекти в сградата относно припадащите се на всеки обект идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, същият спор следва да се разреши по исков ред съобразно чл.40, ал.1 и ал.2 ЗС.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателят не се позовава на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не сочи тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които да противоречи разрешението, дадено с обжалваното въззивно решение.
К. не е посочил и влезли в сила решения на районни, окръжни или апелативни съдилища, както и на състави на Върховния касационен съд, в които един или друг материалноправен или процесуалноправен въпрос да е бил разрешаван в противоречие с обжалваното решение. Ето защо, липсва и предпоставка и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се е позовал най-общо на т.1, изр.последно от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС, според която ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Това означава, че касационно обжалване следва да бъде допуснато и въпреки липса на основания по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК, ако от съдържанието на жалбата в производството по чл.288 ГПК може да се направи предположение за вероятна нищожност или недопустимост на обжалваното решение. И. процесуални норми, свързани с валидността и допустимостта на решението са толкова съществени, че съдът е длъжен служебно да следи за спазването им във всяка фаза от развитието на делото /в този смисъл т.1 от тълк.решение № 1/2009 год. на О./. „Вероятната недопустимост” на обжалвания съдебен акт може да бъде преценявана като основание за допускане на касационно обжалване, когато под някаква форма допустимостта на въззивното решение е изведена като въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК в самата касационна жалба. В случая, от съдържанието на касационната жалба не би могло да се направи предположение за вероятна нищожност или недопустимост на обжалваното решение, поради което не следва да се допуска касационно обжалване за проверка на валидността или процесуалната допустимост на обжалвания съдебен акт по реда на чл.290 ГПК.
Липсва основание и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са формулирани материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В него е възпроизведена само тази част от т.4 от мотивите на тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по т.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС, която изяснява понятието „точно прилагане на закона”. Както обаче е посочено в тълкувателния акт „двете хипотези на чл.280, ал.1, т.3 ГПК-точното приложение на закона и развитието на правото, формират едно правно основание за допускане на касационно обжалване”. Понятието „развитие на правото”, според т.4 на тълкувателното решение, е очертано с различни форми на проявление – усъвършенстване на законодателството чрез кодификация на нормативните актове, отстраняване на непълнота или противоречие в правната уредба със законодателните й изменения. Посочено е, че когато не е формирана практика на ВКС по тълкуването на непълна, неясна или противоречива правна уредба, преодоляването на недостатъците й се реализира в процеса по конкретен спор от състав на ВКС.
В случая, касаторът не твърди, че нормативната уредба на производството за отстраняване на очевидна фактическа грешка по чл.247 и сл. от ГПК е непълна, неясна или противоречива, за да е необходимо разглеждане на касационната жалба по реда на чл.290 ГПК за преодоляване на недостатъците на правната уредба чрез тълкуване в рамките на конкретното производство от състав на ВКС. Не се твърди и че липсва практика на ВКС по приложението на разпоредбите за отстраняване на очевидна фактическа грешка. Въпросите, формулирани от касатора не се обхващат от приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а касаят правилността на обжалваното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, по която обаче Върховният касационен съд би се произнесъл само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК предпоставки. Тъй като такава липсва, касационно обжалване не следва да се допуска.
С оглед изхода на настоящото производство, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата сумата 150 лева -разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 01.10.2013 год. и списъка на разноските.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 967 от 08.05.2013 год. по в.гр.дело № 719/2013 год. на Варненския окръжен съд по жалба вх.№ 20897 от 03.07.2013 год. на П. К. В. от [населено място].
Осъжда П. К. В., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.3 да заплати на В. Д. П., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] /чрез адв.Д. Б./ сумата 150/сто и петдесет/лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: