О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
С., 18.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 25/2013 год.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] чрез адв. В. за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Пловдивски окръжен съд № 3089 от 19.10.2012г. по в.ч.гр.д. № 3060/2012г. С атакуваното определение е потвърдено разпореждане на Пловдивски районен съд от 20.07.2012г. по гр. д. № 1126/2012г., с което е върната въззивната жалба на [фирма] с вх.№29080 от 19.07.2012г. против постановеното по същото дело решение от 13.06.2012г. Със същото [фирма] е осъдено да заплати на П. Г. В. сумата 1400лв. разноски , направени във въззивното частно производство.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че обжалваното определение е постановено при наличие на основанията по т. 1 и т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК. Повдига правните въпроси: 1/ представлява ли съществено процесуално нарушение от страна на съда непосочването както в доклада по делото по чл.146 ГПК, така и в съдебното решение, че искът се разглежда по специален процесуален ред,какъвто е редът по глава 25, чл.310 и сл.ГПК, което води до нарушаване правото на защита на страните, респективно на правото на обжалване в срок и 2/ прилага ли се чл.315 ал.2 ГПК когато съдът никъде не е посочил, чеделото се разглежда по специалния процесуален ред на чл.310 и сл. ГПК. Позовава се на противоречие на атакуваното определение с Определение №659/29.11.2011г. по ч.гр.д.№578/2011г. на ВКС,ІІІ ГО, като поддържа, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона.
Искането е определението да бъде допуснато до касационно обжалване. Жалбоподателят счита също, че определението следва и да бъде отменено, като делото се върне за администриране на въззивната жалба. При условията на евентуалност ако се потвърди определението в частта, с която се потвърждава разпореждането за връщане на въззивната жалба, жалбоподателят иска касационният съд да отмени определението в частта, с която е осъден да заплати на насрещната страна П. Г. В. сумата 1400лв. разноски , направени във въззивното частно производство като ги намали поради прекомерност до сумата 300лв.При отхвърляне на настоящата частна жалба и претендиране на разноски от ответната страна поддържа възражение за прекомерност.
Ответната по частната жалба страна – П. Г. В., взема становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ ГО, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира, че частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за уважаване искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение. Съображенията за това са следните:
С атакуваното определение е потвърдено разпореждане на Пловдивски районен съд от 20.07.2012г. по гр. д. № 1126/2012г., с което е върната въззивната жалба на [фирма] с вх.№29080 от 19.07.2012г. против постановеното по същото дело решение от 13.06.2012г. Със същото [фирма] е осъдено да заплати на П. Г. В. сумата 1400лв. разноски , направени във въззивното частно производство. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че предмет на производството са обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т. 1,2,3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ, по които искове се прилагат правилата на глава двадесет и пета ,чл.310-317 от ГПК за провеждане на бързо производство; че в последното съдебно заседание в присъствие на процесуалния представител на жалбоподателя след приключване на устните състезания по делото, съдът е посочил, че ще се произнесе с решение на 21.06.2012 година, от която дата тече двуседмичният срок за обжалване на решението с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд; че Районният съд е постановил решение на 13.06.2012 година, като в същото отново е посочил, че срокът на обжалване започва да тече от датата на обявяването – 21.06.2012 година , каквато именно дата е съобщена на страните, присъствали в съдебно заседание; че въззивната жалба е подадена на 19.07.2012г., тоест след изтичане на срока за подаването й, което е станало на 05.07.2012 година. Посочил е, че в разпоредбите на глава 25 ГПК не е предвидено правило, че съдът следва да постанови изрично определение за прилагане правилата на бързото производство, както и , че самото провеждане на бързото производство по определени дела е обусловено от естеството на предявените искове изрично посочени чл.З. ал.1 т.1-6 ГПК. Съобразно това е счел за неоснователен доводът на жалбоподателя , че проведените процесуални действия в първоинстанционното производство не по реда на глава 25 са го предопределили като производство по общия ред, за което не важат правилата за бързото производство и конкретно за началната дата на обжалване на решението.
Съобразно това е обосновал извод, че районният съд прилагайки точно разпоредбата на закона – чл.315 ал.2 ГПК, относно определяне деня, от когато тече срокът за обжалване на постановеното решение, и при съществуващи доказателства ,че този срок е изтекъл на 05.07.2012 година , а въззивната жалба е подадена на 19.07.2012 година, правилно е постановил връщане на жалбата като просрочена и процесуално недопустима.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт.Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Уредбата на касационното обжалване като факултативно, а не задължително, възлага на страната – касатор, изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. В случая формулираните от частния жалбоподател въпроси не обуславят решаващата воля на съда, поради което не е налице общата предпоставка на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, а отсъствието на последната – води до необсъждане на въпроса за наличие на специфичните предпоставки по точки 1 – 3 от чл.280 ал.1 ГПК.
Въпреки това за пълнота на изложението следва да се посочи, че бързото производство по действащия ГПК, за разлика от това по отменения, разкрива редица специфики. Приложението му вече не е обусловено от нарочно искане от ищеца в този смисъл, т.е. то не е факултативно, а визираните в чл. 310, ал. 1 искове задължително /императивно/ се разглеждат по бързия ред, независимо от неговата воля. Приложното поле на бързото производство е значително стеснено и разглеждането на делата по реда на глава двадесет и пета ГПК се предпоставя единствено от характера на предявените искове като няма нужда съдът да обявява на страните реда, по който те ще бъдат разглеждани. На следващо място по принцип вече е недопустимо преобразуване на бързото производство в такова по общия исков ред, а ако все пак се стигне до необходимост от такова преобразуване , например поради неправилна квалификация на иска, когато в хода на производството се установи, че предявеният иск е извън приложното поле на глава двадесет и пета, следва да се постанови определение, с което делото да се преобразува в обикновено исково производство. В процесния случай предявените искове несъмнено са в приложното поле на чл.310 и сл. ГПК и подлежат на разглеждане по реда на бързото производство. Няма постановено определение за преобразуване на делото за разглеждането му по общия исков ред, а няма и основания за такова.
Предвид изложеното не са налице твърдените от частния жалбоподател основания за допускане касационно обжалване на атакуваното определение.
Предвид изхода разноски за частния жалбоподател не се следват за настоящото производство. Същият следва да заплати сторените такива в производството от насрещната страна, които възлизат на сумата 1380лв. съобразно приложения списък на разноските. Поддържаното от частния жалбоподател възражение за прекомерност съдът намира за неоснователно. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда възможност, по искане на насрещната страна, да бъде присъден по-нисък размер на адвокатско възнаграждение. Минималният размер, до който съдът може да намали разноските се определя в съответствие с § 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. Страните обаче разполагат със свободата да договарят с пълномощника си адвокатски хонорар в различни от предвидените размери. Преценката за прекомерност се прави във всеки конкретен случай, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В настоящия случай обемът на осъществената от пълномощника на ответника по частната касационна жалба защита е изготвяне на отговор по жалбата без процесуално представителство в открито съдебно заседание. Определеното и заплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК и молбата за намаляването му е неоснователна. Това възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на производството, съобразено е с характера на предявените искове и не е договорено в нарушение на чл. 9 от Наредба № 1, издадена въз основа на законова делегация по чл. 121, ал. 1 във връзка с чл. 36 и чл. 38 от Закона за адвокатурата.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Пловдивски окръжен съд № 3089 от 19.10.2012г. по в.ч.гр.д. № 3060/2012г.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на П. Г. В. сумата 1380лв. разноски , направени в настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: