О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№58
София,19.01. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Владимир Йорданов
като разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 975 по описа за 2010 г. взе предвид следното:
Й. В. С. лично и със съгласието на своята майка и представител А. К. Д. и К. В. Б., действащ чрез своята майка и законен представител А. К. Д. са предявили искове против В. С. Б. за изменение на присъдената им с решение по гр.д. № 919/2004 г. на Варненския районен съд издръжка, съответно от 70 лв. на 120 и от 80 лв. на 120 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба.
С въззивното решение № 1723/23.12.2009 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. № 2614/2008 г. дължимата от бащата издръжка е определена на 100 лв. за всяко дете. В. Б. е осъден да заплаща и лихва за забава за всяка закъсняла вноска, както и съдебно-деловодни разноски и държавна такса.
Касационни жалби са подали и ищците и ответника.
Децата не са доволни от определения нов месечен размер на дължимата от бащата издръжка, като искат от касационната инстанция да уважи исковете им изцяло.
Ответникът счита, че не са били налице условия за изменение в размера на издръжката, която трябва да плаща на двете си деца.
Жалбите са допустими.
Представени са и изложения по чл. 281 ГПК, с което е изпълнено и изискването на чл. 284, ал. 3 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, като взе предвид всички тях, намира следното:
По жалбата на ищците Й. В. С. лично и със съгласието на своята майка и представител А. К. Д. и К. В. Б., действащ чрез своята майка и законен представител А. К. Димитров:
Твърдението, че обжалваното решение ”противоречи на установената съдебна практика на ВКС относно непълнотата на доказателствата” е общо, безадресно, немотивирано оплакване за неправилност. Ц. на Р-568-1991-І ГО ВС, ПП 7-1965, т. 4, ПП 5-1975, ПП1-1985, ТР 1-2001 ОСГК ВКС, т. 8 и ТР 2-2004-ОСГТК ВКС, т. 3, нито изясняват в какво се изразява оплакването за допуснато процесуално нарушение /то води до неправилност само, когато е съществено и е основание по чл. 281 ГПК, което съдът разглежда, само ако е допуснал касационното обжалване/, нито очертава въпроса по чл. 280, ал. 1 ГПК, нито може да послужи като аргументация за допълнителните условия по т. 1 и т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Изложеното по-горе се отнася и до оплакването за нарушение на чл. 154, ал. 1 ГПК /чл. 127, ал. 1 ГПК отм, която е приложима в случая/. Отново има въведено касационно основание по чл. 281 ГПК и то е също общо и немотивирано – без яснота относно кой правнорелевантен за спора факт съдът е разпределил погрешно доказателствената тежест и в резултат на това е достигнал до погрешни фактически изводи и съответно това е повлияло върху крайния резултат по спора. Няма въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, а само с Ц. на решение на ВКС /без ясен правен проблем/ няма как да се докаже наличие на аналогичен случай, по който във връзка с разпределението на доказателствената тежест относно едно и също обстоятелство, съдилищата са процедирали по различен начин.
Повдигнатият правен проблем дали е допустимо съдът да влошава положението на жалбоподателя /извлечен като въпрос от състава на Върховния касационен съд от съдържанието на представеното изложение/, няма отношение към обжалваното решение, защото и ищците, и ответника са обжалвали акта на първата инстанция.
Не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса за приложимия във въззивното производство процесуален закон /отменения ГПК от 1952 г. или ГПК от 2007 г./, след като има изрични, ясни и не създаваща никакви затруднения в практиката разпоредби – пар. 2, ал. 1 и 2 ГПК. Исковата молба, по която е постановено първоинстанционното решение е от 16.07.2007 г., поради което и обжалването му пред въззивната инстанция е изцяло подчинено на всички правила на отменения процесуален ред.
От друга страна, не е изяснено и какво е значението за постановения краен резултат в конкретния случай повдигнатия въпрос, още повече, че в случая оплакването е свързано само с Ц. на процесуална норма в съдебното решение, но няма изведен какъвто и да е правен проблем, имащ отношение към приложимия процесуален ред и конкретно постановеното от съда.
По въпроса /също извлечен от настоящия състав от изложението на касаторите/ може ли въззивният съд да преценява становище на страна, дадено след срока, който й е определен за отговор: Той е без значение за постановения резултат. Следва да се изясни отново, че приложимият в случая процесуален закон е ГПК от 1952 г., при който втората инстанция, действа в условия на пълен въззив и страните могат да изразяват становища, включително да правят искания по доказателствата до приключване на съдебното дирене /устните състезания във въззивна инстанция/. От друга страна, касаторът е повдигнал правния проблем самоцелно – не е ясно какво ново възражение или правен довод, направени в писмения отговор от противната страна, въззивният съд е взел предвид в решението си и как именно те са повлияли върху крайния му резултат.
Твърдението, че решението не е съобразено с Конвенцията за правата на детето е за неправилност, но също е общо /макар и многословно/.
И накрая, с оглед характера на спора, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на детето, както и за приложението на материалния закон, настоящият състав не намира наличие на условия за допускане на жалбата за разглеждане на други основания, непосочени в нея.
По жалбата на В. С. Б.:
Единственият правен проблем /преформулиран от настоящия състав/ е дали е допустимо изменение на веднъж присъдена издръжка по чл. 86 СК от 1986 г. /отм./ /без промяна в обстоятелствата.
Той е от принципно значение, но в случая въззивният съд изрично е изложил съображения, че подобна промяна има. Несъгласието на касатора с фактическите и правни заключения на въззивната инстанция, не е достатъчно обаче, за допускане на касационното обжалване. В случая, няма и изведен конкретен правен проблем дали приетите от въззивната инстанция обстоятелства, са действително нови и съответно налагащи увеличението на издръжката. В тази връзка, няма как и да се направи съпоставка с приложените към жалбата съдебни решения, а и от тях само едно има отношение към изменение на издръжка при промяна в обстоятелствата, като наличието й е също прието, вкючително и поради порастването на децата.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивното решение № 1723/23.12.2009 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. № 2614/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: