О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№58
С., 21.01.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1008 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Т. А., чрез пълномощника й адвокат С. М., против решение от 16.02.2010 г., постановено по гр.д. № 246 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Шумен в частта, с която е отменено решение № 356 от 10.02.2009 г. по гр.д. № 57 от 2007 г. на Районен съд-Нови пазар за определяне пазарна оценка на поставения по реда на чл.288, ал.3 ГПК /отм./ в дял на Р. Т. А. имот над сумата 11027 лв. до 25500 лв. и за осъждане на Р. Т. А. да заплати на М. Т. А. за уравнение на деля й сума над 5513.50 лв. до 12750 лв., както и от Р. Т. А. против въззивното решение в същата част и частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска му за заплащане на подобрения в размер на 3349 лв.
Р. Т. А. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на ищцата, като претендира възстановяване на направените разноски, а М. Т. А. не е изразила становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на ответника.
По основанието за допускане на касационно обжалване по жалбата на М. Т. А.:
Първоинстанционното решение е било обжалвано и от двамата съделители само в частта, с която е извършено възлагане на недвижим имот по реда на чл.288, ал.3 ГПК /отм./, оценката му, сумите за уравнение на дяловете и претенциите по сметки. За да постанови решението в атакуваното му с касационната жалба част, въззивният съд е изложил съображения, че делбената маса е определена с влязлото в сила решение по допускане на делбата, в което не фигурира масивна стопанска постройка /гараж/ с площ от 21 кв.м. и пазарна стойност 2900 лв., както и пристройка с площ 40 кв.м. на един етаж, с пазарна стойност 18600 лв. В общата стойност на имота от 25500 лв. е включена и стойността на тези обекти, които не са допуснати до делба и не следва да бъдат включени в оценката. Въз основа на изслушани пред въззивния съд експертни заключения, е прието, че стойността на допуснатия до делба имот възлиза на 11027 лв., включващи стойността на жилищната сграда с дворното място от 10423 лв., на обслужващата я външна тоалетна от 209 лв. и на две спомагателни стопански постройки от 395 лв. и съответно на М. Т. А. следва да бъде заплатена сума за уравнение на дела й в размер на 5513.50 лв.
Касаторът М. Т. А. се позовава и на трите хипотези на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: относно произнасянето на съда по допустимостта на обжалваното решение и след като е констатирал в мотивите си допусната от първоинстанционния съд грешка при разпределението на дяловете, не следва ли да се произнесе и в диспозитива, като даде съответните указания; допустимо ли е във втората фаза на делбения процес въззивната инстанция да отмени вече влязло в законна сила решение по отношение на допуснати до делба имоти.
Първият въпрос е свързан с констатацията на въззивния съд, че съставения с първоинстанционното решение проект за разделителен протокол за земеделски земи съдържа едни и същи имоти и в двата дяла, което е „извън всякаква логика и смисъл”. От една страна тези констатации не съответстват на данните по делото, а от друга страна на инстанционен контрол подлежи решението за обявяване за окончателен на проекта за разделителен протокол, а не определението за съставянето му – чл.290 ГПК /отм./, а съответно така формулирания въпрос е изцяло неотносим към изхода на настоящия спор.
Вторият въпрос е свързан с извода на въззивния съд, че с първоинстанционното решение при възлагането по чл.288, ал.3 ГПК /отм./ са включени и обекти, които не са допуснати до делба, поради което същото е обезсилено по отношение на пристройката и гаража и е прекратено производството за делбата им. В тази си част въззивното решение е влязло в сила, тъй като не е обжалвано, видно от изрично посочената в касационната жалба обжалваема част, поради което и втория формулиран въпрос е неотносим към изхода на спора.
Липсва формулиран правен въпрос или изложени съображения, свързани с мотивите на въззивния съд, обусловили постановяване на решението в атакуваната му част, а именно относно това как е следвало да се определи пазарната стойност на възложения по чл.288, ал.3 ГПК имот и сумите за уравнение на дяловете, а и приложените две определения на ВКС не дават разрешение в този смисъл, доколкото първото касае изискването за индивидуализиране на вещите при предявяване на иск за делба, а с второто са разгледани предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По основанието за допускане на касационно обжалване по жалбата на Р. Т. А.:
Претенцията е касаела твърдения за подобрения – ремонтна дейност в три стаи, коридор, антре и тавани – поставен гипсокартон по таваните и стените, мазилки, покритие теракот. Въззивният съд е приел за установено, че е направена гипсова шпакловка, боядисване с латекс, настилка от теракот и настилка от балатум, които представляват ремонтни дейности за поддържането и запазването на имота, но не са подобрения по смисъла на закона, които да са довели до реално увеличение стойността на имота. Вложените в тези строително-ремонти дейности средства са необходими разноски за поддръжката му и са направени от съсобственика, който е живял в имота и го е ползвал, поради което искът е неоснователен.
Касаторът Р. Т. А. се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: следва ли решаващият съд да изложи мотиви към решението; допустимо ли е събирането на нови доказателства за факт, за който са събирани доказателства пред първата инстанция, но е останал недоказан; трябва ли да се извърши експертиза по въпроса с колко се е увеличила стойността на имота, следствие на направените подобрения, след като такава е назначена и допусната и трябвало ли е да се постави допълнителна задача на експертите; следва ли съдът да обсъди защо не възприема заключението на вещите лица.
Липсва противоречие на въззивното решение с т.2 на ППВС V 1 от 10.11.1985 г., както и с решение № 866 от 3.11.2008 г. по гр.д. № 2999/2007 г., ВКД, І г.о. /че мотивите трябва да са ясни и категорични/, доколкото съдът ясно е изложил съображенията си защо приема претенцията за заплащане на подобрения за неоснователна.
Останалите въпроси са свързани с отказа на съда да допусне нови свидетели за установяване извършването на строително-ремонтните дейности и липсата на експертно заключение за увеличената стойност на имота /заключението е за стойността на строително-ремонтните работи/ и са неотносими към изводите във въззивното решение, доколкото съдът е приел, че касаторът е извършил претендираните строително-ремонтни работи, но същите по своя характер представляват не подобрения, необходими разноски за запазване вещта, която той е ползвал.
По отношение възприетата от съда стойност на възложения по чл.288, ал.3 ГПК имот касаторът Р. Т. А. счита, че касационно обжалване следва да се допусне по следните въпроси: допустими ли са свидетелски показания в производството по оспорването на документ; когато в открито производство по оспорване на истинност на документ страната се домогва да докаже верността на записаното в него, следа ли доказателствените й искания да се квалифицират като стремеж за опровергаване на съдържанието му; за да е обосновано експертното заключение на вещото лице, необходимо ли е в него да се посочат изходните данни, какви количествени характеристики на имотите влияят върху определянето на цената им, какви са математическите зависимости /формули/ между тези количествени характеристики, изходни данни и крайните изводи за цената.
Първите два въпроса са неотносими към спора. Те са свързани с откритото от въззивния съд производство по оспорване на две удостоверения за търпимост по § 16, ал.1 ПР ЗУТ, в които Р. Т. А. е посочен като собственик на стопанска постройка, сайвант и гараж и на самостоятелна обитаема кухненска пристройка и прилежаща баня. Гаражът и пристройката не са предмет на делбеното производство, а останалите две сгради не са самостоятелен обект на вещни права и не са били предмет на претенция по сметки, поради което обстоятелствата по владението им са неотносими към спора.
Третият въпрос е обоснован с тезата на касатора, че по него липсва съдебна практика, в закона има празнота относно данните, които следва да се включат в оценителна експертиза, а непосочването на изходните данни, математическите зависимости между тях и крайния резултат лишава страните от възможност да проверят верността на една оценителна експертиза. Предпоставките за допускане на експертно заключение и начина на възприемането му от съда са регламентирани в чл.157 ГПК /отм./. В случая експертните заключения не са били оспорени, нито в хода на съдебното производство са навеждани доводи или са представяни доказателства във връзка с поставения въпрос, поради което същия се явява неотносим към разрешените от съда въпроси.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната му част. С оглед изхода на настоящото производство разноските следва да останат в тежест на страните, така както са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.02.2010 г., постановено по гр.д. № 246 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Шумен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: