О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
гр. София 25.01.2018 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3006/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. А И. в качеството ? на процесуален представител на [фирма] против решение № 909/19.04.2017 г. по гр.д № 5199/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 29.07.2016 г., постановено по гр.д. № 1380/2015 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която искът по чл. 49 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 6 000 лв. до 11 000 лв. и е постановено ново,с което [фирма] е осъдено да заплати на И. В. П. разликата над 6 000 лв. до 11 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от обидни и клеветнически твърдения, публикувани в електронен вестник „В. д.“ на 20.03.2013 г., 05.07.2013 г. и 08.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2015 г. до окончателното ? изплащане, както и сумата от 1442,66 лв.- разноски по делото.В останалата част решение от 29.07.2016 г., постановено по гр.д. № 1380/2015 г. по описа на Софийски градски съд е потвърдено.
В подадената касационна жалба се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното въззивно решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на постановените решения и отхвърляне на предявения иск като неоснователен.
Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което се поставя въпроса относно приложението на чл. 52 ЗЗД за определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, като се твърди, че решаващият съд се е произнесъл в противоречие с т. II от ППВС № 4/13.12.1968 г. на Пленума на ВС, решение № 49/27.04.2011 г. по гр.д № 691/2010 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 123/26.06.2013 г. по гр.д № 254/2014 г., по описа на ВКС, III г.о., решение № 11/27.01.2014 г. по гр.д № 3684/2013 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 202/05.11.2013 г. по гр.д № 1304/2013 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 69/18,03,2014 г. по гр.д № 4686/2013 г., IVг.о. Твърди се, че съдът не е направил преценка кои твърдения в процесните публикации имат оценъчен и кои негативен характер в противоречие с решение № 369/26.11.2015 г. по гр.д № 2098/2015 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 148/10.07.2015 г. по гр.д № 6318/2014 г. по описа на ВКС, III г.о., но без да са формулирани конкретни въпроси.
Подаден е писмен отговор от ответната страна по касация – И. Д. П., чрез процесуалния й представител адв. М. Ш.. Поддържа се, че липсват основания за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Жалбата е постъпила в съда на 25.05.2017 г. преди влизане в сила на измененията на ГПК, предвидени с ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК подлежи на разглеждане по досегашния ред. Подадена e в срока по чл. 283 ГПК, против въззивно решение, което предвид цената на предявения иск подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК, от надлежна страна с интерес да обжалва постановеното решение, поради което е процесуално допустима.
Софийски апелативен съд се е произнесъл като въззивна инстанция по предявения от И. Д. П. против [фирма] иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от публикации в електронно издание, собственост на ответника.Посочил е, че в статиите от 20.03.2013 г., 05.07.2013 г. и 08.04.2014 г. не се съдържат оценъчни съждения, а фактически неверни позорящи твърдения, които засягат личността и поведението на ищцата, както ? професионалната и обществената ? дейност. Гаранционно-обезпечителната отговорност на издателя следва да бъде ангажирана, тъй като не се установява добросъвестно извършена журналистическа проверка на верността на публикуваното. Посочено е, че в част от употребените от издателя изрази са изложени твърдения за факти, касаещи укоримо от морална гледна точка поведение на ищцата, като употребените изрази недвусмислено се възприемат и тълкуват от българското общество във всички негови прослойки и кръгове като извънбрачна връзка и използването ? за кариерата на ищцата, за получаване на определен пост /имала сантиментална афера с Р. П. и именно затова била назначена да завежда връзките с медиите на служебното правителство; наричана е „изгората на П.“, а връзката им датирала отдавна/; нерегламентирано получаване на облага, която не се следва от получателя /майсторски е осребрила присъствието си на „Д.“, сдобила се е със скъп апартамент, непосилен за доходите ?/, сочена е като пример за черен пиар, поръчков, платен плювалник и че разгласените обстоятелства са позорни от гледна точка на общоприетите морални разбирания и предизвикват еднозначна негативна оценка на обществото. Съдът е достигнал до извод, че тези твърдения излизат извън рамките на необходимата за обществото информация и на обществената функция, присъща на медиите, с оглед на което с употребените думи и изрази се осъществява обида и клевета спрямо ищцата, а те представляват непозволено увреждане, накърняващо личната ? сфера и подлежащо на обезщетение. От показанията на разпитаните свидетели съдът установил, че в резултат на публикациите П. станала раздразнителна, по-малко общителна и открита; изпадала в депресивни състояния и унилост; наложило се да взема леки успокоителни; приятели се отдръпнали от нея; получавала обидни обаждания и коментари за личността ?, съдържащи се в социалните мрежи, а текстовете били препубликувани и от други медии. При така установеното съдът приел, че ищцата изживяла емоционално тежко изнесените в публичното пространство неверни твърдения. При определяне на справедливия размер на обезщетението/увеличаване със сумата от 5 000 лв./ съдът съобразил периодът от време, в което са търпени вредите,техния характер, интензитета и последиците за ищцата, както и факта,че ищцата е професионално ангажирана с реклама и връзки с обществеността,а честта,достойнството и доброто й име са засегнати пред неограничен кръг от потребители на вестника.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално-правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Въпросът относно критериите за определяне на справедливия размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди е обусловил решаващата воля на въззивния съд, но касаторът е следвало да конкретизира в какво се състои противоречието между обжалваното решение и цитираната съдебна практика. Формалното изброяване на критериите при прилагането на чл. 52 ЗЗД, в цитираната задължителна практика на ВС, без да се посочи кой от тези критерии е нарушен с обжалваното решение, изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.За пълнота на изложението следва да се посочи,че поставеният въпрос не е разрешен в противоречие с константната практиката на ВКС,възприета в т.ІІ на ППВС № 4/1968 год.,съгласно която въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението. Съдът е съобразил, че „справедливостта“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на различни конкретни съществуващи обстоятелства. Изследвал е подробно характера и степента на увреждането спрямо личността и професионалната реализация на ищцата, обстоятелствата, при които е осъществено непозволеното увреждане, продължителността и интензитета му при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, съобразявайки се сприетото в т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г. и трайната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК. Несъгласието с размера на определеното като справедливо обезщетение представлява оспорване решаващите изводи на съда – оплакване срещу правилността на решението, по което съдът се произнася при разглеждане на касационната жалба по същество.
В изложението се твърди, че въззивният съд не е направил преценка кои твърдения в процесните публикации имат оценъчен и кои негативен характер.Следва да се посочи, че в това изявление не се съдържа правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК,но то и не съответства на съдържанието на мотивите на атакуваното решение. Изрично е посочено от въззивния съд, че процесните статии съдържат позорящи неверни твърдения, които съставляват обида и клевета спрямо ищцата и накърняват личната ? сфера чрез причиняване на негативни емоции. Освен това липсата на поставен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационна проверка, без да се проверява налице ли са допълнителните предпоставки.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 909 / 19.04.2017 г., постановено по гр. д. № 5199/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: