О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 58/29.02.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове: Владимир Йорданов
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 699 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Обжалвано е определение № 11/ 05.01.2016 г., с което Варненски апелативен съд на основание чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 ГПК е оставил без уважение частната жалба на В. Г. Р. срещу определение № 4197/ 14.12.2015 г. по гр. д. № 3144/ 2015 г. на Варненски окръжен съд.
Определението се обжалва от В. Г. Р. с искане частната му касационна жалба да бъде допусната до касационно обжалване по процесуалноправен въпрос, формулиран в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и с доводите, че са налице общото и допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Д. по същество е, че определението на Варненски апелативен съд е постановено при съществено нарушение на чл. 83, ал. 2 ГПК.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че частната касационна жалба е с недопустим предмет, като съображенията за това са следните:
Частната касационна жалба е срещу определение, с което апелативният съд потвърждава определение, с което окръжният съд като въззивна инстанция е оставил без уважение искането на касатора да бъде освободен от заплащането на дължимата държавна такса по делото в размер на 6 000 лв. и разноски (чл. 83, ал. 2 ГПК). Отказът на съда от освобождаване от държавна такса подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като препятства упражняването на правото на иск/ на жалба (така т. 5 от ТР № 1/ 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/ 2001 г. ОСГК на ВКС със запазено действие и при действието на ГПК (в сила от 01.03.2008 г) – тълкуване, извършено с т. 9 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/ 2013 г. ОСГТК на ВКС). Това са съображенията, при които съдебната практика приема, че подобен отказ е „случай, изрично посочен от закона“ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК и е причината, поради която апелативният съд е разгледал частната жалба на касатора срещу определението на окръжния съд.
Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2, ГПК, когато определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, частната жалба е в компетентност на съответния апелативен съд. Сходна е функционалната компетентност на Върховния касационен съд по частна жалба срещу определение по чл. 274, ал. 1 ГПК, което е постановено от апелативен съд – арг. от чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК.
Със ЗИДГПК (ДВ бр. 50/ 2015 г.) законодателят разпредели функционалната компетентност по частните жалби срещу определенията и по чл. 274, ал. 1 ГПК на възможните въззивни инстанции в конституционно определената система на съдилищата (чл. 119, ал. 1 К.) между Върховния касационен съд и съответния апелативен съд. Критерият е според това кой е въззивният съд, постановил определението по чл. 274, ал. 1 ГПК – окръжен или апелативен. Определенията на Върховния касационен съд по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК в упражнение на тази функционална компетентност са недопустим предмет на частна (касационна) жалба. Те не попадат в никоя от хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК. Също така недопустим предмет на обжалване с частна касационна жалба са и определенията на апелативните съдилища по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК. Разделената от законодателя функционална компетентност между ВКС и апелативните съдилища, извършена с чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК в сегашната редакция на текста, не допуска по-различно тълкуване на чл. 274, ал. 3 ГПК. Подобно тълкуване би извело още една (трета) инстанция за обжалваемост на определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, за разлика от определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени от апелативен съд като въззивна инстанция. Неоправдано е законодателят да третира различно актовете по чл. 274, ал. 1 ГПК откъм инстанционната тяхна обжалваемост само поради това, кой съд в системата на съдилищата упражнява правомощията на въззивна инстанция по конкретното дело.
Следователно частната касационна жалба е недопустима и не подлежи на разглеждане по същество.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на В. Г. Р. срещу определение № 11/ 05.01.2016 г. по ч. гр. д. № 684/ 2015 г. на Варненски апелативен съд.
Определението може да се обжалва от Р. с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от връчването на преписа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.