О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
София, 20.07.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на осемнадесети май през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
пи секретаря Красимира Атанасова като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д. № 358 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 вр.чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Д. Д. , действащ в качеството на синдик на „Транстрой П. ;А. (н) срещу определението от 27.10.2008 год. по т.д. № 1538/2008 год. на Софийски апелативен съд с което е оставено в сила определението от 16.06.2008 год. по гр.д. № 66/2008 год. на М. окръжен съд. С него е било прекратено производство по предявени от синдика на „Трансстрой П. ;А. обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.135 ЗЗД за прогласяване недействителността на извършено от несъстоятелното дружество джиросване на акции от капитала на „Орфей 22″А. (ново наименование „Иновационен фонд за здраве и дълголетие“АД) в полза на 5 физически лица, а при условията на евентуалност – прогласяването им за недействителни на основание чл.40 ЗЗД.
За да остави прекратителното определение на МОС в сила, въззивният съд е приел, че синдикът не е процесуално легитимиран да инициира производството по искове с правно основание чл.135 ЗЗД.
Касационният контрол е допуснат с О. № 99 от 24.02.2009 год. за произнасяне по обуславящият изхода на спора въпрос – активно легитимиран ли е синдикът да предяви иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
На основание чл.278 ал.1 предл.2 ГПК разглеждането на частната касационна жалба е насрочено в открито съдебно заседание. Ответниците не са изразили становище по депозираната от синдика частна касационна жалба, както и по поставения за разглеждане въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, обусловил допускането на касационен контрол поради наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – противоречива съдебна практика.
Противоречието в съдебната практика е материализирано от необжалваеми решения на Върховния касационен съд, постановени при действието на ГПК-1952 год.
С решение № 1224/25.06.2001 год. по гр.д. № 2370/2000 год. ВКС-Гражданска колегия, състав на V г.о. е приел, че не съществуват пречки искът по чл.135 от ЗЗД да бъде предявен и от синдик с оглед на неговите правомощия по чл.658 ал.1 ТЗ и че в този случай искът се води в интерес на всички кредитори на несъстоятелността. Допълнителен аргумент е приведен и от невъзможността на отделен кредитор да се удовлетвори индивидуално от имуществото, предмет на спора по чл.135 ЗЗД, дори и при уважаване на предявения от него иск.
С решение № 535/27.05.2005 год. по т.д. № 13/2005 год. на ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. е отречено правото на синдика да предяви П. иск, активно легитимирани по който са само кредиторите на длъжника. В решението е посочено сходството между отменителните искове по раздел І на глава ХLІ ТЗ и иска по чл.135 ЗЗД, като целящи отмяна на увреждащи действия на несъстоятелния длъжник, но е проведено разграничение в активната легитимация на ищеца. Искът по чл.135 ЗЗД би могъл да се предяви само от кредитор според изричното посочване на страната – ищец в нормата на закона, а разширителното й тълкуване не намира опора в ТЗ. Възможността на синдика да завежда дела по чл.658 ал.1 т.7 ТЗ следва да се тълкува като правомощие да се упражняват правата на длъжника, но не и на кредиторите на длъжника, а предявяването на иска по чл.135 ЗЗД от синдика е допустимо, само когато същият се легитимира като кредитор на дружеството в несъстоятелност за вземане на дължимото му парично възнаграждение от масата на несъстоятелността.
Изводът по основателността на частната жалба е обусловено от това, което от посочените противоречиви становища следва да бъде споделено.
Настоящия съдебен състав на основание чл.291 т.1 ГПК вр.чл.278 ал.4 ГПК счита, че по отношение правомощията на синдика, правилна е практиката, съдържаща се в решението на ВКС-ТК от 2005 год. поради следните съображения.
Както вече е имал случай да се произнесе настоящия състав с определението си по ч.т.д. № 352/2009 год., произнасянето по поставения въпрос е обусловено от анализа на: 1./ Правомощията на синдика в производството по несъстоятелност и процесуалното качество, в което същият може да участва в съдебни дела; 2./ П. характеристика на иска по чл.135 ЗЗД.
Синдикът в производството по несъстоятелност е орган по несъстоятелността, назначен от съда, който изпълнява възложените му от закона функции. В изпълнение на правомощията си синдикът е длъжен да действа както в интерес на длъжника, така и в интерес на кредиторите на несъстоятелността.
Съгласно чл.658 ал.1 т.7 ТЗ синдикът участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и завежда от негово име дела, а в предвидените от закона условия може да прави искания за прекратяване, разваляне или унищожаване на договори, по които страна е длъжникът – чл.658 ал.1 т.6 ТЗ. При тези две групи правомощия синдикът действа от името на длъжника и упражнява неговите материални и процесуални права.
Синдикът разполага и с правото да предявява отменителните искове по ТЗ, целящи попълване на масата на несъстоятелността. Според изричното разпореждане на закона (чл.649 ал.1 ТЗ) отменителен иск може да се предяви от синдика, а при негово бездействие – от всеки кредитор на несъстоятелността. С предявяването на отменителен иск е възможно да е възникне противоречие между интересите на длъжника и на кредиторите, поради което синдикът, като орган по несъстоятелността, действа в обществен интерес. Предоставената му от закона възможност по чл.649 ал.1 ТЗ му придава процесуалното качество на субституент -същият разполага със самостоятелно право на иск, без да е носител на материалното право, защитавано по исков ред. Правните последици от решението обвързват синдика и останалите участници в производството по несъстоятелност, без да е изрично предвидено кредиторите да се конституират като главна страна в исковия процес. Следователно процесуалната субституция по Търговския закон е суброгация, поради което правото на иск на синдика съществува само в изричното предвидените от закона случаи.
И тук, в конкретния случай се поставя въпроса дали чл.649 ТЗ обхваща изрично изброените искове по чл.645 ТЗ, чл.646 ТЗ и чл.647 ТЗ или следва да се простира и по отношение на П. иск.
По силата на чл.135 ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда. Правото се упражнява чрез предявяването на конститутивен иск, по който легитимиран ищец е кредиторът на длъжника. С уважаването на иска имуществото, което е предмет на атакуваното действие, служи за удовлетворение на кредитора до размера на неговото вземане. При П. иск обявената недействителност ползва само кредитора – ищец и няма действие по отношение на другите кредитори на длъжника. Недействителността не е абсолютна, поради което по силата на съдебното решение по чл.135 ЗЗД не настъпва правна промяна по отношение на собствеността. Кредиторът може да насочи принудително изпълнение срещу имуществото, предмет на разпореждането, и третото лице – контрахент на длъжника търпи последиците от предприетите изпълнителни действия, но в отношенията между третото лице и длъжника сделката е действителна.
Искът по чл.135 ЗЗД има правни последици, сходни с тези на отменителните искове по ТЗ, но разпоредбата на закона сочи изрично носителя на материалното право, който е и лицето, разполагащо с процесуална легитимация за предявяването му.
Синдикът не би могъл да действа от името на кредитор на длъжника, освен в случай на суброгация, какъвто не е уреден в нормата на чл.135 ЗЗД. Разширителното и тълкуване, с включване на правото на иск по чл.135 ЗЗД в правомощията на синдика по чл.658 ал.1 ТЗ, не намира законово основание. Предявяването на П. иск от синдика срещу длъжника в производството по несъстоятелност, не се квалифицира като участие в производство по дело на предприятието съгласно чл.658 ал.1 т.7 ТЗ, поради различното процесуално качество на двете страни и извършването на действия, които не са от името на длъжника. Искът по чл.135 ЗЗД не попада и в хипотезата по чл.658 ал.1 т.6 ТЗ, тъй като не е от категорията на исканията за прекратяване, разваляне или унищожаване на договори. Възприемането на тезата, че относителната недействителност по чл.135 ЗЗД има идентични последици с тези при упражняване от синдика на посочените права, влиза в противоречие с изискването да са налице законовите условия за осъществяване на правото. Обявяването на недействителността по чл.135 ЗЗД се реализира единствено по иск на кредитора, но не и на длъжника, за разлика от прекратяването и развалянето на договори, а за унищожаването – това право е само на страната, в чийто интерес законът допуска унищожението – чл.32 ал.1 ЗЗД.
Възможност на предявяване на иска по чл.135 ЗЗД от синдика, в това му качество, не е уредена и в ТЗ, в който изрично са изброени исковете, които могат да бъдат предявени от синдика. Суброгацията в правата на кредиторите и следователно процесуалната субституция не е допусната изрично от ТЗ, поради което правото на иск не би могло да произтича от и разширителното тълкуване на разпоредбите на чл.135 ЗЗД и на чл.658, ал.1 ТЗ.
Нормата на чл.649 ал.3 ТЗ предвижда възможността, освен исковете по чл.645, чл.646 и чл.647 ТЗ, да бъде предявен и иск по чл.135 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, но определя единствено изключение от общите правила за подсъдността, като не въвежда нова, различна активна легитимация от предвидената в ЗЗД.
С оглед на изложените съображения настоящият състав на Първо отделение на Търговска колегия на ВКС намира по поставения правен въпрос следното:
Синдикът на дружество в несъстоятелност не е легитимиран да предяви, в това си качество, иск по чл.135 ЗЗД, насочен срещу дружеството – длъжник и трето лице – съдоговорител, за обявяване за относително недействителни спрямо масата на несъстоятелността на сделки или действия на длъжника. В тази хипотеза синдикът не действа от името на длъжника в изпълнение на правомощията си по чл.658 ал.1 ТЗ и процесуална субституция за упражняване на материалните права на кредиторите не е изрично уредена в нормата на чл.135 ЗЗД или в Търговския закон. Синдикът би могъл да предяви П. иск само от името на длъжника, в случаите, когато последният е кредитор и се атакува сделка или действие на негов длъжник, а в лично качество – когато синдикът се легитимира като кредитор на дружеството в несъстоятелност с вземането си за възнаграждение.
На основание чл.291 т.1 ГПК ВКС обявява за правилна практиката, обективирана в решение № 535/27.05.2005 год. по т.д. № 13/2005 год. ВКС ТК, І т.о. Обжалваното определение на Софийския апелативен съд, като краен резултат, е постановено съобразно с тази практика, поради което следва да се остави в сила.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ в сила определението от 27.10.2008 год. по т.д. № 1538/2008 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.