О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
[населено място] ,03.02.2012
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в закрито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
Р. Б.
като разгледа докладваното от съдия Б. т.д. № 796 / 2011 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против постановеното на 29.03.2011 год. решение на Варненски апелативен съд , Търговско отделение , по т.д.№ 659 / 2010 год. , с което е потвърдено решение № 24 / 11.10.2010 год. по т.д.№ 35 / 2010 год. на Окръжен съд Търговище. К. навежда основание за неправилност на постановеното решение , поради постановяването му в противоречие материалния закон и необоснованост . В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване, касаторът сочи разрешаването от въззивния съд на материалноправен въпрос от значение за изхода на делото , в противоречие със задължителна за въззивния съд практика на Върховен касационен съд по идентичен въпрос – постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 120 от 30.07.2010 год. по т.д.№ 988 / 2009 год. на ВКС, Търговска колегия, второ отделение – основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК .
Ответната страна оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, като намира , че посоченото решение е постановено в съответствие с непротиворечива съдебна практика по обуславящия материално-правен въпрос ,намирайки за такъв акцесорността на задължението на авалистите спрямо задължението на издателя на запис на заповед, но с функцията му на обезпечение по каузално правоотношение между същия и ищеца , а не в качеството на абстрактна сделка .
Върховен касационен съд , Търговска колегия , второ отделение , като констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и е редовна , с оглед срока на депозиране , съдържание и приложения , съгласно чл.283-284 ГПК, както и че атакуваното решение подлежи на касационно обжалване , след преценка на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК намира следното :
К. сочи като материалноправен въпрос , обусловил изхода на въззивното дело , въпроса за акцесорния характер на отговорността на ответниците – авалисти по записа на заповед и функционалната обусловеност на отговорността им от отговорността на издателя по запис на заповед . Конкретно : идентична ли е акцесорността на отговорността на авалиста ,спрямо отговорността на хонората , съгласно чл.483-485 ТЗ , с акцесорността на поръчителя спрямо тази на длъжника по облигационното правоотношение , съгласно чл.147-148 от ЗЗД . Приема, че в аспект на така поставения въпрос подлежи на тълкуване нормата на чл.485 ал.1 от ТЗ , като нормите на чл.146 ал.3 , чл.147 и чл.148 от ЗЗД не намират приложение при авала .
Съгласно Тълкувателно решение № 1 / 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК , правен въпрос от значение за изхода на делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело .
Предявени са пасивно субективно съединени искове от [фирма] против [фирма] и физическите лица Н. К. , С. Шопска и Ю. К. , с правно основание чл.422 от ГПК, за установяване вземане на ищеца към ответниците , на основание три записа на заповед , с издател първото дружество и авалисти – физическите лица , всички подали възражения по реда на чл.414 ГПК срещу издадена в полза на ищеца заповед за незабавно изпълнение. В исковото производство ответниците са противопоставили субективни менителнични възражения , твърдейки че записите на заповед са издадени в обезпечение изпълнението на [фирма] по договор за финансов лизинг за закупуване на лек автомобил . Исковете с правно основание чл.422 от ГПК са отхвърлени, като е прието за доказано издаването на записите на заповед в обезпечение на изпълнението на лизингополучателя [фирма] по сключен между същия и ищеца договор за финансов лизинг от 05.12.2005 година . По отношение ответниците – физически лица и липсата на основание за ангажиране отговорността им като авалисти по процесните записи на заповед, съдът не е изложил самостоятелни мотиви .
П. от касатора решение № 120 от 30.07. 2010 год. по т.д.№ 988 / 2009 год. на ТК, ІІ т.о. на ВКС ,постановено по реда на чл.290 ГПК , е неотносимо към правния въпрос поставен от касатора . Със същото е прието, че недействителността на задължението за което е издаден менителничния ефект , сама по себе си , освен когато се касае за недостатък във формата , не прави недействително задължението на авалиста и в този смисъл е разгледан самостоятелния неакцесорен характер на отговорността на авалиста . Самостоятелността на отговорността на авалиста спрямо тази на хонората е разгледана в хипотеза на присъщата на менителничния ефект характеристика на абстрактна едностранна сделка, а не и в хипотеза на придадена му обезпечителна функция спрямо сключено между издателя на менителничния ефект и поемателя по същия каузално правоотношение . При това е разгледана конкретната хипотеза на недействително джиро на запис на заповед, обезпечен с авал .
Като съобрази гореизложеното , настоящият състав намира, че така формулирания твърде общо от касатора материално-правен въпрос не е относим към конкретния спор . Посоченото решение , в обосноваване допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК , макар задължителна съдебна практика на ВКС, като постановено по чл.290 ГПК , не касае идентичен с разрешения по делото материално-правен въпрос, нито пък идентичен с поставения от касатора и неотносим такъв . Принципното различие в отговорността на поръчителя и авалиста спрямо отговорността на длъжника , респ. издателя на записа на заповед , съответно самостоятелния неакцесорен характер на отговорността на авалиста , е без значение за конкретния спор . В случая е от значение допустимостта на възражения на авалиста, основани на обезпечителната функция на записа на заповед по отношение каузално правоотношение между издателя му и поемателя по ефекта. Досежно допустимостта на такива възражения и тежестта за доказването им е налице задължителна съдебна практика – постановено по реда на чл.290 от ГПК решение по т.д.№ 213 / 2010 год. на ВКС, Второ отделение . В същото е прието, че не е допустимо авалистите да противопоставят на приносителя на менителничния ефект възражения, произтичащи от каузалното правоотношение между приносителя и издателя на записа на заповед, о с в е н в хипотезата , когато и авалистът е страна по каузалното правоотношение. Когато не е страна в същото, авалистът може да противопостави на приносителя относителните възражения на издателя / хонората / само ако последният е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право. Дали ответниците са противопоставили допустимо възражение и процедирал ли е съда в съответствие с принципа на чл.6 ал.2 от ГПК, че дължи защита в обхвата , очертан от страните по спора , са по същество процесуално-правни въпроси , които касаторът не е поставил в изложението по чл. 284 ал.3 от ГПК .
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 66 от 29.03.2011 год. по т.д. № 659 / 2010 год. на Варненски апелативен съд , Търговско отделение .
Определението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :