5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
София 04.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 108/2020 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частни касационни жалби на Д Е П С. О., ЕИК[ЕИК] и П Е П С. Е., ЕИК[ЕИК], чрез процесуалните им пълномощници, срещу определение № 2787 от 13.08.2019 г. по ч.гр.д. № 2888/2019 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, четвърти състав, с което е потвърдено определение № 5414 от 01.03.2019 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-9 състав за връщане на исковата молба по гр.д. № 11353/2018 г., на основание чл.130 ГПК, вр. с чл.299 ГПК и прекратяване на производството по делото.
Частните касатори поддържат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, с искане за неговото касиране. Твърди се, че след като в решението на ВКС, ГК, III г.о. по гр.д. № 4269/2016 г., с което е уважен предявен от държавата, представлявана от министъра на земеделието и горите, иск за прогласяване нищожността на договор № 1/26.02.2009 г., както и ревандикационния иск, касационният съдебен състав се е произнесъл само в мотивите по възражението на ответните дружества за право на задържане на имота до заплащане на подобренията, без да е налице диспозитив, то не е формирана сила на пресъдено нещо и вземането може да се предяви отново.
В инкорпорираното в първата частна касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за достъп до касация е основано на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния въпрос: Ползват ли се със сила на пресъдено нещо мотивите на решението на ВКС, в които има произнасяне по възражението за подобрения в имота и задържане на същия до изплащането им, без да има произнасяне в диспозитива. Поддържаната допълнителна селективна предпоставка е обоснована със следните актове: ТР № 1/2001 г. ОСГК на ВКС, решение по гр.д. № 3999/2015 г. на ВКС, II г.о., решение по гр.д. № 5180/2015 г., I г.о., решение по гр.д. № 1188/2011 г., решение по гр. д. № 1712/2010 г., IV г.о., решение по т.д. № 391/2008 г., I т.о. и решение по т.д.№ 133/2011 г.
Искането за допускане на касационно обжалване на П Е П С. Е. е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1. Ползват ли се мотивите на съдебното решение със сила на пресъдено нещо съгласно чл.298, ал.4 ГПК; 2. Считат ли се мотивите на съдебното решение за „произнасяне“ от страна на съда, съгл. чл.298, ал.4 ГПК и 3. Правата по чл.72 ал.1 и ал.3 ЗС задължително ли се упражняват само заедно или всяко едно от тях може да се упражнява самостоятелно и независимо от другото. Налице е позоваване на ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, а допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е основана на доводи, че произнасянето по формулираните въпроси е от значение за правилното решаване на спора и за точното прилагане на закона.
С постъпил по делото отговор от процесуалния пълномощник на министъра на земеделието, храните и горите, е заявено становище само по частната касационна жалба на Д Е П С. О.. Счита се за правилно атакуваното определение на САС, в което мотивирано е посочено, че не е допустимо упражнилият чрез възражение за задържане на имота свое право на подобрения, да предявява иск за същите подобрения, тъй като предпоставя пререшаване на спора, решен със сила на пресъдено нещо – с решението на ВКС по гр.д. № 4269/2016 г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частните касационни жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок и са насочени срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение, съставът на Апелативен съд – София, след цялостна преценка на данните по делото, е възприел изцяло изводите на първата инстанция за недопустимост да се предяви отново вземане за подобрения в имот, по отношение на който е уважен иск по чл.108 ЗС, след като в приключилото исково производство е упражнено, чрез възражение за задържане на имота, правото на подобрения. В мотивите към въззивния съдебен акт са развити подробни правни съображения за относимостта на т.18 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС само към спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска /чл.298, ал.1 ГПК/, но не и към исканията и възраженията за подобрения и прихващания, разрешени със съдебното решение, т.к. обхващането на същите от обективните предели на силата на пресъдено нещо /С./ произтича от изричната норма на чл.298, ал.4 ГПК. Въззивният съдебен състав е застъпил и разбирането, че повторно предявеното право на задържане, извън приключилото производство по реванцикационния иск, с оглед същността на това право /подробно мотивирано/, е недопустимо. Изложени са и допълнителни, евентуални съображения, че дори и да се приеме, че съдът дължи изрично произнасяне в диспозитива на решението относно правото на задържане на имота, независимо от неоснователността на искането за подобрения, то неотразяването на волята на съда, личаща от мотивите към решението, е основание за отстраняване на очевидна фактическа грешка, но не и за отричане на пределите на С.. Формиран е краен извод, че дружествата – ищци не могат повторно да търсят съдебна защита за удовлетворяване на вземането си за построяване на Ф., заявено чрез разгледано и отхвърлено възражение за задържане, затова производството по предявените срещу ответника искове, по които е било образувано гр.д. № 11353/2018 г. на СГС, подлежи на прекратяване поради наличие на абсолютна процесуална пречка за възникване на правото на иск.
Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Формулираните от частните касатори въпроси, относими към приложението на чл.298 ГПК, не са единствено обуславящи за изведения от въззивния съдебен състав извод за недопустимост на исковите претенции, по които е било образувано гр.д. № 11353/2018 г. по описа на Софийски градски съд. Въпросите са релевантни само към част от решаващите мотиви на Апелативен съд – София, в които е застъпено становище за неотносимост на т.18 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, /според които със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото/ към разрешените със съдебното решение искания и възражения за подобрения и прихващания.
По отношение на изводите на въззивната инстанция, а именно, че неотразяването в диспозитива на решението на формирана и ясно изразена в мотивите към решението воля на съда за неоснователност на възражението за задържане на имота до заплащане на извършени в него подобрения, съставлява очевидна фактическа грешка, частните касатори не са обосновали искане за достъп до касация. Макар и допълнителни, тези мотиви са със самостоятелен характер, въз основа на които е прието, че формираната с касационното решение по гр.д. № 4269/2016 г. сила на пресъдено нещо по това възражение, не би могла да се отрече. Макар в частните касационни жалби да се съдържат доводи за неправилно приравняване, от страна на САС, на допуснат от ВКС пропуск да се произнесе в диспозитива на решението по възражението за право на задържане на процесния недвижим имот, на поправим по реда на чл.247 ГПК порок на съдебния акт, извън правомощията на ВКС е да извежда конкретни правни въпроси, обосноваващи основната селективна предпоставка. В този смисъл са и задължителните постановки на т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Независимо от неустановеността на общото основание за достъп до касация, необходимо е да се посочи, че допълнителните изводи на САС по приложение на чл.247 ГПК са в пълно съответствие с константната практика на ВКС, надлежно публикувана.
Правният въпрос, свързан с начина на упражняване на правата по чл.72, ал.1 и ал.3 ЗС, е пряко релевантен към правилността на атакуваното определение в частта, в която е прието, че с правото на задържане се упражнява материалното право на подобрения. При формулиране на този въпрос от страна на П. С. Е. не е съобразено разграничението между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията за касиране по чл.281, т.3 ГПК, изведено в задължителните за съдилищата мотиви към т.1 от цитирания акт на нормативно тълкуване. От друга страна, този частен касатор се позовава само на част от поддържаното допълнително селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, разяснено в т.4 от ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2787 от 13.08.2019 г. по ч.гр.д. № 2888/2019 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, четвърти състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: