О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
С., 08.02.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на трети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. С. ч.гр.дело № 496/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ж. Б. К. против определение № 2716 от 15.02.2010 г. по ч.гр.д. № 1025/2010 г. на С. градски съд, І-4 с-в, с което е потвърдено определението от 29.09.2009 г. по гр.д. № 18171/2009 г. на С. районен съд, 55 с-в, с което на основание чл. 238 ал. 2 ГПК е прекратено производството по делото, образувано по искове на касаторката срещу „К. Б. ЕООД енд ко” КД с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1-3 КТ, и тя е осъдена да заплати на ответника разноски- възнаграждение за защитата му от юрисконсулт, в размер на 100 лв. Жалбоподателката поддържа, че осъждането й да заплати разноски на ответника е в нарушение на чл. 83 ал. 1 т. 1 ГПК.
Частната жалба е постъпила в законния срок.
Тъй като се касае за определение, попадащо в кръга на визираните в чл.274 ал.3 т.1 ГПК, разглеждането на частната жалба по същество от ВКС като трета инстанция е обусловено от наличие на предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Ж. поддържа в изложението към частната жалба, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за присъждане на разноските в тежест на ищеца, който съгласно чл. 83 ал. 1 т. 1 ГПК е освободен от такси и разноски по производството, който е решаван противоречиво от съдилищата- основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, както и че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Във връзка с първото посочено основание е приложил решение № 194/06.01.2009 г. по гр.д. № 398/2008 г. на Р. окръжен съд.
Ответникът изразява становище в писмен отговор, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното определение.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не са налице сочените основания по чл.280 ал.1 ГПК за разглеждане на частната жалба по същество. За да е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК трябва правният въпрос да е разрешен в обжалвания съдебен акт на въззивния съд в противоречие с даденото разрешение по същия въпрос в друг влязъл в сила съдебен акт на първоинстанционен съд, въззивен съд или на ВКС, в последния случай- постановен по реда на отменения ГПК. В настоящия случай няма данни приложеното към изложението въззивно решение да е влязло в сила. Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. По смисъла на посочената разпоредба на касационно обжалване подлежат определенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т.е. по въпрос, който касае приложението на правна норма, която е неясна, непълна и се нуждае от тълкуване, или по приложението на която няма съдебна практика или има такава практика и тя се нуждае от промяна. В случая не е налице такава хипотеза. Съществува последователна и безпротиворечива практиката на ВКС по конкретния правен въпрос в случая, която не се налага да бъде променяна. Тя е в смисъл, че безплатността на производството по трудови дела за работниците и служителите, предвидена в чл. 359 КТ и чл. 63 ал. 1 б. „а” ГПК/отм/, а сега чл. 83 ал. 1 т. 1 ГПК, се отнася само за дължимите към съда държавните такси и разноските по производството- за призоваване на свидетели, вещи лица. Тя не обхваща дължимите към противната страна разноски. Заплащането на тези разноски се дължи, както при отхвърляне на предявените от работника или служителя искове, така и при прекратяване на делото- чл. 78 ал. 3 и 4 ГПК/ аналогични на чл. 64 ал. 2 и 3 от отменения ГПК/, и съгласно чл. 78 ал. 8 ГПК в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако са били защитавани от юрисконсулт /чл. 64 ал. 5 от отменения ГПК/. В съответствие с константната практика на ВКС е разрешен в настоящия случай въпроса за дължимостта на разноски на ответника.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2716 от 15.02.2010 г. по ч.гр.д. № 1025/2010 г. на С. градски съд, І-4 с-в.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: