4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 58
София, 09.02. 2018 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Донкова гражданско дело № 2593 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. И. Ю. чрез пълномощника му адв. С. З. срещу въззивно решение № 184, постановено на 16.02.2017 г. по в. гр. д. № 2080/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отменено решението на първоинстанционния съд в частта му за допускане извършването на съдебна делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], област В., представляващ сграда /лятна кухня/ с площ от 29 кв. м. и идентификатор 47620.501.13.4, построена в имот с идентификатор 47620.501.13 по кадастралната карта на населеното място, като вместо него е постановено ново по същество, с което е отхвърлен предявения иск за делба на описания имот. Първоинстанционното решение е отменено и в частта му, с която е отменен нотариален акт № 51, т.1, н. д. № 49/2010 г. за собственост върху недвижими имоти, придобити по давностно владение, с който Е. И. Ю. е признат за собственик на жилищна сграда със застроена площ от 131 кв. м. и лятна кухня със застроена площ от 29 кв. м., находящи се в гореописания имот. Решението е потвърдено в останалите му части, с които е допуснато извършването на съдебна делба между съделителите Х. Ш. Х., Ю. И. Ю., Д. И. Ю., Е. И. Ю. и Ш. И. Т., на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 47620.501.13, с площ 1 650 кв. м., при описани граници, заедно с построената в него жилищна сграда с площ от 36 кв. м., при следните квоти: за Х. Ш. Х. – 6/10 ид. ч., за Ю. И. Ю. – 1/10 ид. ч., за Д. И. Ю. – 1/10 ид. ч., за Е. И. Ю. – 1/10 ид. ч. и за Ш. И. Т. – 1/10 ид. ч.; исковете за делба са отхвърлени по отношение на съделителите С. И. Ю. и Ф. Р. Ю.; отменен е цитирания по-горе нотариален акт, в частта, с която Е. И. Ю. е признат за собственик по давностно владение на 1 000 кв. м. от описания по-горе имот, както и нотариален акт № 33, т.2, н. д. № 491/2010 г., с който Ю. И. Ю. е признат за собственик по давностно владение на 825 кв. м. от описания имот.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните материалноправни въпроси, които са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС: 1. допустима ли е делбата на съсобствен недвижим имот, предназначен за малкоетажно строителство, при положение, че е установено наличието на индивидуална собственост върху построените в него сгради; 2. представлява ли дворното място в описаната хипотеза обща част по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС, което е пречка за допускането на делбата. Сочи се противоречие с ППВС № 2/04.05.1982 г., както и с решение № 305/21.03.1991 г. по гр. д. № 1375/1990 г. на ВС, първо г. о. и с решение № 27/04.02.2009 г. по гр. д. № 140/2008 г. на ВКС, четвърто г. о.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК съделителите Х. Х., Ю. Ю. и С. Ю. изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
Х. Ш. Х. и Ю. А. Ю. са предявили срещу Д. И. Ю., Е. И. Ю. и Ш. И. Т. искове за делба на процесния недвижим имот, с твърдението, че съсобствеността е възникнала по наследяване на общия наследодател И. Ю. Х., починал на 06.04.2005 г., чиито наследници по закон са първата ищца /преживяла съпруга/, вторият ищец и ответниците /низходящи/. Дворното място, заедно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и стопанска постройка, е било закупено с писмен договор от общия наследодател и неговата съпруга, които са го владяли непрекъснато в продължение на 40 години и са го придобили по давност. Ищецът Ю. и ответникът Е. Ю. притежават в изключителна собственост жилищни сгради, построени в процесното дворно място. Ответникът Ю. се е снабдил и с констативен нотариален акт № 51/2010 г., с който е удостоверено правото му на собственост върху 1 000 кв. м. от описаното дворно място, чиято отмяна се претендира по реда на чл.537, ал.2 ГПК.
С обжалваното решение е прието, че са налице предпоставки за допускане на делбата на поземления имот и на жилищната сграда при посочените в решението квоти.
Установено е, че общият наследодател и преживялата му съпруга – ищцата Х. Х. са притежавали при условията на СИО правото на собственост върху дворното място и построената в него стара жилищна сграда /съществуваща понастоящем след частичното й разрушаване на площ 36 кв. м./, на основание придобивна давност, изтекла по време на брака им. Прието е, че ищецът Ю. и съпругата му С. Ю. /конституирана като съделител в хода на процеса/ не са придобили на основание давностно владение 825 кв. м. ид. ч. от процесното дворно място, поради което констативен нотариален акт № 51/2010 г. невярно удостоверява правото на собственост върху същите. Те се легитимират като изключителни собственици на построените в дворното място жилищна сграда с площ 71,74 кв. м., лятна кухня с площ 35 кв. м. и навес с площ 64 кв. м. Ответникът Е. Ю. и съпругата му Ф. Ю. също не са придобили право на собственост върху 1 000 кв. м. ид. ч. от дворното място, на твърдяното придобивно основание, поради което издаденият констативен нотариален акт № 51/2010 г. също невярно удостоверява правото им на собственост. Същите притежават в индивидуална собственост построените в дворното място жилищна сграда с площ 131 кв. м. и лятна кухня с площ 29 кв. м. /описаните сгради не са предмет на делба/.
Възражението за недопустимост на предявения иск за делба, въведено във въззивната жалба от настоящия жалбоподател Е. Ю., е счетено за неоснователно. Предявеният иск за делба е приет за допустим по съображения, че в настоящата хипотеза дворното място не представлява обща част. Не всички съсобственици, а само двама от тях, притежават в индивидуална собственост сгради в имота, поради което не съществува пречка да се допусне делба на същото.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените материалноправни въпроси, които са свързани с допустимостта на делбата в настоящата хипотеза.
Правото за делба се поражда от всяка имуществена общност, щом като тя е дялова, т. е. обикновена съсобственост. Когато е налице съсобственост на терена и на построената върху него сграда, може, в рамките на поисканото от ищеца, който определя пределите на търсената защита, да се дели само общият парцел или само общата сграда в този парцел, освен ако парцелът е неделим. Изводът следва от общата система на закона, според която земята и построената върху нея сграда са отделни имоти, отделни вещи – чл. 63, ал. 1, 2 и 3 ЗС; чл. 92 ЗС, съдържащ оборимото предположение, че собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея, освен ако е установено друго. Затова, ако недвижимият имот като съвкупност от земя и сгради, е съсобственост на няколко лица, съсобствениците могат да искат делбата не само едновременно, т. е. на терена и на сградата, но и разделено – на терена независимо от сградата и на сградата независимо от терена, при ограничението на чл. 38, ал. 3 ЗС.
При положение /в случая то е безспорно установено по делото/, че не всички съсобственици имат самостоятелни обекти, дворното място не представлява обща част по смисъла на чл.38 ЗС. Не е налице недопустимост на делбата с оглед естеството или предназначението на делбения имот. В цитирания смисъл са решение № 380 от 15.10.2010 г. по гр. д. № 104/2010 г. на ВКС, второ г. о. и решение № 87 от 07.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 825/2010 г. на второ г. о., в които е прието, че при действието на ЗУТ е отпаднало тълкуването, дадено в ППВС № 2/1982 г., т.1, б. „в” и б. „д”, основано на разпоредбите на чл.58, ал.1 и чл.61, ал.4 З. /отм./ за недопустимост на делбата поради предназначението на парцела за застрояване от съсобствениците и делбата на съсобствен УПИ е недопустима, само ако същият е застроен с обекти, индивидуална собственост на собствениците на терена, тъй като в този случай земята е обща част или в случай че съобразно нормата на чл.183, ал.4 ЗУТ /нова – ДВ, бр.17 от 2009 г./ е възможно съсобственикът, който не притежава отделен обект, да извърши застрояване без съгласието на съсобствениците, които притежават, започнали са или имат права за съответно строителство в имота на самостоятелен обект. С т.1, б. „д“ от ППВС № 2/1982 г. се дават указания, че е недопустима делбата на съсобствен парцел, когато съсобствеността не е възникнала по регулация, ако в него има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни съсобственици. Тълкуването е, че парцелът е обща част и съсобствеността върху него е неразделно свързана с отделните сгради, като ако заварените жилищни и други сгради не покриват напълно строителното петно, което се предвижда по застроителния план, съсобственикът който не притежава сграда съобразно с предвижданията за застрояване на парцела, може съгласно чл.58, ал.1 З. /отм./ да получи разрешение и да построи такава в съгласие с квартално застроителния план. Доколкото мотивите за това тълкуване съвпадат с тези по б. „в“ на Постановлението, по отношение тълкуването на б. „д“ към настоящия момент е възприето същото разрешение. В настоящата хипотеза е безспорно, че права в съсобствеността притежават и останалите страни по делото, а не само индивидуалните собственици на сградите. След като не всички съсобственици имат самостоятелни обекти, то дворното място не е обща част по смисъла на чл.38 ЗС. Не е налице и хипотезата на чл.183, ал.4 ЗУТ, доколкото дори да е налице възможност за изграждане и на друга постройка, за това е необходимо съгласието на всички лица, които нямат сграда в имота. Изводът на въззивния съд, че не е налице недопустимост на делбата с оглед естеството или предназначението на застроения урегулиран недвижим имот, е в съответствие с цитираната по-горе съдебна практика, която се възприема и от настоящия състав. В цитирания смисъл е и решение № 59/12.03.2012 г. по гр. д. № 911/2011 г. на ВКС, второ г. о. В същото е прието, че когато в съсобствения имот има една сграда, която също е съсобствена между собствениците на земята и втора сграда, която е индивидуална собственост на съделител, разрешението на т.1, б. „д“ от ППВС № 2/1982 г. не намира приложение и е допустимо да се извърши съдебна делба на поземления имот, заедно със съсобствената сграда. Горното положение е обосновано със съображението, че в този случай не може да се приеме, че теренът е загубил самостоятелния си характер и е придобил обслужващо предназначение спрямо сградите, т. е. че е станал обща част. Представените с изложението съдебни актове не могат да обосноват приложението на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не са постановени в производство по чл.290 ГПК.
Горните съображения обуславят отказ за допускане на касационно обжалване.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 184, постановено на 16.02.2017 г. по в. гр. д. № 2080/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: