5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 580
гр. София, 15.07.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 2081/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на РБ срещу решение № 1549/05.03.2019г., постановено по в.гр.д. № 13284/2018г. на СГС, ГО, ІV- Г състав, с което е отменено решение № 376753/02.04.2018г. на СРС , постановено по иска на И. Д. Б. срещу Прокуратурата на РБ за плащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат от наказателно преследване, приключило с Постановление за прекратяване от 17.12.2012г., в частта, с която е отхвърлен иска над сумата от 3000лв. до 5000лв., заедно с лихвата за забава от 18.12.2014г. до окончателното плащане и вместо това са и присъдени още 2000лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, заедно с лихвата за забава от 18.12.2014г. до окончателното плащане и е потвърдено решението на СРС в останалата част.
В жалбата са изложени доводи, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото и доводите на Прокуратурата, не е изложил мотиви кои факти приема за установени и как е определил размера на обезщетението, както и неправилно е приел, че Постановлението за прекратяване е влязло в сила.
Във връзка с това иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства и доводи на страните и да посочи кои факти приема за установени? Как се определя размера на обезщетението по справедливост? От кой момент Постановлението за прекратяване влиза в сила?
В срока за отговор ищцата е възразила срещу допускането на касационно обжалване.
За да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, е необходимо, въззивният съд да е дал отговори в противоречие с практиката на ВКС (чл.280, ал.1, т.1 ГПК) или да е нужно установяване на точния смисъл на неясна, непълна или противоречива правната норма, при липса на практика на ВКС по поставените въпроси, или трябва да се изменени установената практика, поради изменение на закона или на обществените условия(чл.280, ал.1, т.3 ГПК и т.р.№1-2010-ОСГТК).
В случая, при отговора на поставените въпроси, въззивният съд е приел следното от фактическа и правна страна: ищцата е била привлечена като обвиняем с постановление от 06.11.2008 г., постановено по пр. пр. № 9944/2008 г. за престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 1, т. 2 вр. чл. 201 от НК, като с постановлението по отношение на ищцата е взета мярка за неотклонение „подписка“. С постановление на прокурора от 06.11.2008 г. по отношение на нея е приложена и мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на страната“. На 30.01.2009 г. е внесен обвинителен акт, по който е образувано нохд № 375/2009 г., по описа на СГС, НО, 13-ти състав. С разпореждане от 24.03.2009 г. на съдията-докладчик съдебното производство е било прекратено, а делото – върнато на СГП за отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение. С постановление от 22.06.2009 г. по пр. пр. № 9944/2008 г. е извършено повторно привличане на ищцата в качеството ? на обвиняема за престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 1, т. 2 вр. чл. 201 от НК. На 14.07.2009 г. е внесен обвинителен акт, по който е образувано нохд № 2990/2009 г. по описа на СГС, НО, 13-ти състав. С разпореждане от 16.07.2009 г. на съдията-докладчик, постановено по нохд № 2990/2009 г. по описа на СГС, НО, 13-ти състав, ищцата е предадена на съд, потвърдена е приложената по отношение на нея мярка за неотклонение „подписка“ и делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. По делото са проведени пет съдебни заседания – на 30.09.2009 г., на 02.10.2009 г., на 20.10.2009 г., на 10.11.2009 г. и на 17.11.2009 г., на всяко от които ищцата е взела участие. На 17.11.2009 г. съдът е постановил присъда по нохд № 2990/2009 г. по описа на СГС, НО, 13-ти състав, с която ищцата е призната за виновна по повдигнатото ? обвинение в извършването на престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 1, т. 2 вр. чл. 201 от НК, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК ? е наложено наказание от три години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимата е призната за невиновна и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото ? обвинение за това, че се явява длъжностно лице, на което е било възложено да изпълнява работа, свързана с управлението на чуждо имущество, както и че предметът на престъплението ? е бил поверен за управление. Присъдата е обжалвана от ищцата пред Софийски апелативен съд, като по образуваното внохд № 78/2010 г. е проведено едно съдебно заседание, след което с решение № 96 от 26.03.2010 г., постановено по внохд № 78/2010 г., осъдителната присъда е отменена, като делото е върнато за ново разглеждане на СГП. С постановление от 22.10.2010 г. по пр. пр. № 9944/2008 г. е извършено ново привличане на И.Д.Б. в качеството ? на обвиняема за престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 1, т. 2 вр. чл. 201 от НК. На 13.04.2011 г. е внесен обвинителен акт, по който е образувано нохд № 1606/2011 г., по описа на СГС, НО, 9-ти състав. С разпореждане от 27.04.2011 г. на съдията-докладчик съдебното производство е било прекратено, а делото – върнато на СГП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. На 07.07.2011 г. в съда отново е внесен обвинителен акт, въз основа на който е образувано нохд № 3136/2011 г. С разпореждане от 11.07.2011 г. на съдията-докладчик съдебното производство отново е прекратено, а делото – върнато на СГП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Разпореждането от 11.07.2011 г. е протестирано пред Софийски апелативен съд. С определение № 273 от 16.12.2011г., постановено по нохд № 870/2011 г. по описа на САС, в сила от същата дата, протестираното разпореждане е потвърдено, като САС на свой ред е постановил делото да бъде върнато на СГП за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. На 06.02.2012 г. в съда е внесен нов обвинителен акт, по който е образувано нохд № 642/2012 г. по описа на СГС, НО, 9-ти състав. С разпореждане от 21.02.2012 г. на съдията-докладчик съдебното производство е прекратено, а делото – върнато на СГП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. На 05.09.2012 г. в съда отново е внесен обвинителен акт, по който е образувано нохд № 4284/2012 г. по описа на СГС, НО, 9-ти състав. С разпореждане от 02.10.2012 г. на съдията-докладчик съдебното производство е прекратено, а делото – върнато на СГП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. С постановление от 17.12.2012 г. наказателното производство по пр. пр. № 9944/2008 г. по описа на СГП е прекратено по отношение на ищцата поради недоказаност на обвинението и са отменени приложените по отношение на ищцата мерки за процесуална принуда – мярка за неотклонение „подписка“ и забрана за напускане на пределите на Република България. Постановлението е получено от ищцата на 10.01.2013 г. съгласно представената обратна разписка като същото е влязло в сила на 17.01.2013 г.
При определяне размера на обезщетението СГС е взел предвид на първо място вида и тежестта на инкриминираното деяние, съставляващо тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Тежката наказуемост на конкретното престъпление, за което ищцата е привлечена като обвиняема – лишаване от свобода от десет до двадесет години, дава съответно отражение върху интензивността на страховите ? представи. При определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид и постановените мерки за процесуална принуда – мярка за неотклонение „подписка“ и наложената на ищцата забрана за напускане на пределите на страната, както и тяхната продължителност – за целия период на висящност на наказателното производство, образувано срещу ищцата. Съобразена е и продължителността на наказателното преследване, продължило в периода от 06.11.2008 г. до 17.01.2013 г. или 4 години, 2 месеца и 12 дни, както и обстоятелството, че този период не надхвърля разумния срок за проведжането му предвид на това, че наказателното производство е образувано срещу повече от едно лице и при фактическа и правна сложност на делото. На следващо място е отчетено и обстоятелството, че на 17.11.2009 г. е постановена осъдителна присъда, с която ищцата е призната за виновна по повдигнатото ? обвинение в извършването на престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 1, т. 2 вр. чл. 201 от НК, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК ? е наложено наказание от три години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години. Съобразени са допълнителният стрес и безпокойство, причинени на ищцата за периода от постановяване на осъдителната присъда до 26.03.2010 г., когато същата е отменена. При определяне на размера на обезщетението е взета предвид сравнително младата възраст на ищцата към момента на привличането ? като обвиняема (27 г.), както и обстоятелството, че към този момент същата е била неосъждана. Взето е предвид още и обстоятелството, че установените по делото неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, емоционално напрежение, силно притеснение и безпокойство, които неизбежно следват за обвиняемия при всяко повдигнато срещу него наказателно обвинение се дължат отчасти и на образувано срещу ищцата друго, образувано по-късно и понастоящем неприключило наказателно производство, за което през 2012 г. срещу ищцата е повдигнато обвинение пред съд. При определяне на размера на обезщетението съдът е отчел и конкретната икономическа обстановка в страната като цяло към момента на приключване на наказателното преследване – като отправна точка при определянето на обществено приемливите като справедливи размери на обезщетения от обсъждания вид. Поради тази причина СГС е счел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, определен съобразно правилото на чл. 52 ЗЗД възлиза на сумата от 5 000 лв..
При тези решаващи мотиви на СГС, ВКС счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
Първите два поставени въпроси са разрешени от въззивния съд съобразно практиката на ВКС по чл.52 ЗЗД (ППВС 4/68г. и р.№60/19г. на ІVГО), както и отговора на третия въпрос съответства на отговорите, дадени с р.№ 539/10г. на ІІІ ГО и р.№ 191/15г. на ІV ГО. Трайно е установено от практиката на ВКС, че справедливостта винаги трябва да се свързва с преценката на конкретни, според случая, обективно настъпили и установени по делото обстоятелства, които, в конкретния случай, носят обективни характеристики за реално причинените морални вреди, в каква степен и колко продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид, което още е от значение и за извършване на съпоставка с разрешенията на съдебната практика в аналогични случаи. Тези обстоятелства, в хипотезите на чл. 2 ЗОДОВ, са вида на нематериалните увреждания, тяхната продължителност и интензитет, личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина на живот, ценностна система и обичайната среда на пострадалия; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, извършените процесуални действия с участието на пострадалия, наложените мерки на принуда; отражението върху личния, обществения и професионалния живот; разгласа и публичност на обвинението; постановени осъдителни присъди; стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането на здравето е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването. Съдебното минало и наличието други предишни осъждания, како е изяснено напр. в решение № 376/21.10.2015 г. по гр. д. № 514/2012 г. на IV г. о. на ВКС, следва да бъдат отчетени при преценка на личността на ищеца, която, ведно с начина му на живот, интереси, средата му, трудовата биография, обуславят и интензитета на усещането за накърненото лично достойнство и чувство за справедливост. Когато едно лице е осъждано и за други престъпления, интензитетът на страданията му не би могъл да се сравни с тези на лице, по отношение на което за първи път се подвига обвинение. Паричният еквивалент на неимущественото увреждане съдът определя към датата на деликта, изхождайки от общественоикономическите условия в страната, като присъдената от този момент лихва има компенсаторен характер. Размерът на присъденото обезщетение също така, не може да служи като източник за неоснователно обогатяване. Съдебната практика се е ориентирала при обичайните за причиненото от незаконното обвинение неудобство, притеснение, безпокойство, страх към релевантния период от време, да определя обезщетение около 1000 лв. за всяка година от наказателното производство.
Тъй като въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС и не е настъпила промяна в обществените условия или в законодателството, то не са налице кумулативно изискуемите допълнителни предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1549/05.03.2019г., постановено по в.гр.д. № 13284/2018г. на СГС, ГО, ІV- Г състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: