7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 580
София, 28.04.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети април , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №4133/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК. Делото е изпратено отново на ВКС за разглеждане , след изпълнение на указанията на настоящия състав на ВКС ІІІ г.о съгласно определение № 177 от 19.07.2013г .
Образувано е по касационна жалба на Г. Н. Г. ,чрез адв. М. Д. ,срещу решение №169 от 06.01.2013г по гр.дело №1434/2012г. на Софийски апелативен съд ,с което в една част и по отношение на диспозитива , съдържащ произнасяне на съда по отрито производство по оспорване съгл. реда на чл. 193 ГПК е обезсилено решение от 19.12.2011г по гр.д. № 9846/2009г на СГС, а в останалата част- по уважен иск за прогласяване на нищожност по чл. 26 ал.2 предл. второ от ЗЗД във вр чл. 42 ал.2 ЗЗД на договор за учредяване на вещно право на строеж .
В приложеното към жалбата изложение , допускане на касационно обжалване се поддържа на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК и са формулирани материалноправни въпроси , по които според защитата липсва съдебна практика : следвало ли е съдът да отхвърли възражението на касатора за частична нищожност по чл. 26 ал.4 , предл. второ ЗЗД на сключен по нотариален ред договор за суперфиция при условие ,че върху построения въз основа на този договор обект би могла да възникне обикновена съсобственост ,подлежаща на делба . Не следва ли в този случай да се изследва дали суперфициента не би сключил сделката без недействителната й част , при условие че суперфициара се е задължил (и построил) за него сграда близнак – чл.26 ал.4, предл. последно ЗЗД . Посочено е и основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, по процесуален въпрос, следва ли е съдът да обсъжда като доказателство копие от частен писмен документ с нотариално заверен подпис(пълномощно) , при положение че лицето , което желае да се ползва от него, не представи оргинала при поискване – чл. 183 ГПК . Кой носи доказателствената тежест за установяване истинността на копието , при непредставяне на оригинала (чл. 193 ал.3 предл второ ГПК ) и какви следва да бъдат правните последици , следва ли съдът да изключи копието от доказателствата . Защитата изтъква ,че въззивният съд е нарушил чл. 183 ГПК като е обосновал решението си с незаверено копие ,което противоречи на цитирана практика на ВКС в множество решения по въпроса за приложението на чл.183 от ГПК, касаеща изключването от доказателствения материал по делото на получени като препис от издалите ги държавни органи включително , при изричното искане на страна по делото за представяне на оригинал на писмен документ на основание чл.183 от ГПК, както и последвало непредставяне на оригиналите или официално заверени копия в дадения срок (реш.№362 от 2010г гр.д №536/2010 ІІ г.о , реш.№133 от 2010г на ВКС по т.д № 73/2010 ТК, практика по чл. 290 ГПК , както и решения от по-старата практика в същия смисъл ) Изтъква се и довод за недопустимост на решението , което е произнесено по установителен иск за нищожност ,при положение че правният интерес за ищцата е да предяви осъдителен иск (чл. 108 ЗС)
Отговор е постъпил от ответницата по жалбата Ю. В. С. .Оспорват се съображенията за допускане до касационно обжалване Дори пълномощното да беше изключено от доказателствата по чл. 183 ГПК , това не би повлияло на решаващите изводи на съда Решението е изцяло съобразено с установената съдебна практика по останалите въпроси .По прилагането на чл. 26 ал.4 ЗЗД е решаващ въпроса за предпоставките , а не за последиците – напр. съсобственост. Въпросите не отговарят на изискванията на ТР №1/19.02.2010г ОСГТК.Претендира разноски
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Съдилищата са се произнесли по иск за нищожност на учредителна сделка за ограничено вещно право на строеж ,сключена в нотариална форма по силата на пълномощно , с което учредителят – собственик на земята е дал власт на настоящия ответник , сега касатор ,да договаря сам със себе си при опредени условия , предмет и на предварителен договор между страните и тъй като последният ги е нарушил , като е учредил в своя полза нещо, за което упълномощителят не е волеизявил , искът с правно основание чл. 26 ал.2 ЗЗД във вр с чл. 42 ал.2 ЗЗД, е бил уважен на първа инстанция при изтъкната липса на съгласие за сделката, сключена извън представителната власт без да е потвърдена, което решение въззивният съд на свой ред е потвърдил .
Обжалваното решение не предпоставя допускане до касационен контрол по служебен критерии , за да се провери допустимостта му , а съображенията на касатора за липса на правен интерес от предявяването на иска не могат да бъдат споделени. Възможността за собственика да предяви иск за ревандикация не изключва интереса му от установяване на недействителността, при наличие на така произведения титул за ответника като носител на ограничено вещно право на строеж,тъй като собственикът е страна по атакуваната сделка,той е представляваният при договарянето и правният му интерес да отрече нейните правни последици в отношенията си с ответника са налице .
Поставените процесуални въпроси по прилагането на чл. 183 ГПК действително имат отговора , на който защитата се позовава, но изключването на приложеното от ищцата копие от нотариално заверено пълномощно по реда на чл. 183 ГПК не би имало значение за изхода на делото . А това е така , доколкото въз основа на същото ответникът е „договарял съм със себе си” при учредяване на ограничено вещно право в своя полза и по силата на пълномощното ,а не по силата на предварителния договор ( който е породил само облигационна връзка ,но не и потестативно право на едната страна да замести със свое волеизвявлението на другата страна при сключването на сделката по нот . акт №157/2005 т.1 н.д 136//05)е изразил съгласието, което упълномощителката оспорва с иска . То трябва да е изрично , когато пълномощник преодолява релативната забраната да договоря сам със себе си, а и поначало изричност по отношение на обема и условията на овластяване е необходима , която пълномощно се дава за разпоредителна сделка с недвижим имот . Тази изричност се извежда от съдържанието на самото пълномощно, като формална едностранна сделка и в тежест на договарялия сам със себе си при имущественото разпореждане ( в случая това е ответникът – касатор ) е да установи изричните предели на представителната си власт при оформянето на сделката , чрез пълно и главно доказване, щом е налице отрицателно твърдение на упълномощителя , че волята му за тази сделката липсва. При положение , че по настоящето дело овластеният пълномощник оспорва копието на пълномощното , което му е било дадено и поставя въпрос за изключването му от доказателствата на основание чл. 183 ГПК ,няма как това изключване да доведе до решаващ извод че искът е неоснователен , а сделката която е сключил – действителна . Въззивният съд решаващо е изтъкнал необходимостта от установеност на съгласие на упълномощителя за сделката в рамките на определените с пълномощно параметри , която установеност няма да е налице както предвид съдържанието на процесното пълномощно (обсъждано от съда , но според касатора подлежащо на изключване от доказателствата , като ксерокопие при непредставен оригинал) , така и ако документът бъде изкючен от доказателствения материал ( чл. 183 ГПК ).Пълномощникът не се е ангажирал с твърдение и установяване на положителни факти във връзка с правното основание на така осъщественото от него представителство при сделката и неговия обем
Поставянето на правен въпрос , който не е от значение за изхода на делото ,не може да обоснове допускане до касационно обжалване .
Поставеният като материалноправен въпрос за приложението на чл. 26 ал.4 предл. второ ЗЗД е относим към спора и решаващите съображения на съда , но само доколкото ответникът е основавал на този институт евентуалното свое възражение ,че една част от учредителната сделка съдът е следвало да приеме за действителна ако намери , че при договарянето по чл. 38 ЗЗД пълномощникът – приемател на право на строеж е превишил пределите на представителната си власт .Според установеното по делото , това последният е сторил в нотариална форма при възмездното учредяването на суперфицията , при посочване на насрещното си задължение да построи сграда за собственика включително т.е вместо да си учреди право на строеж за сграда , застроена на 66 кв. м. със Р. от 217 кв.м срещу задължението да построи за собственика на терена същата сграда (близнак) , е учредил в своя полза право на постройка от 99,30 кв.м и 272,10 кв.м Р. , а за собственика се задължил за сграда от 82,7 кв.м със 231 кв.м Р.. Отхвърленото евентуално възражение обуславя въпросът в изложението за приложното поле на чл. 26 ал.4 ЗЗД с довод , че в този случай нищожността следва (евентуално) да се прецени като частична ,да възникне обикновена съсобственост, т.е в квотно (процентно) отношение да се съобрази надхвърлената площ при учредяването и поемането на задължението, спрямо площта , за която пълномощникът е бил овластен , имал е поето задължение и следователно за нея сделката е действителна
Въззивният съд , като е определил горната фактическа обстановка за драстично отклонение от параметрите на овластяването , обсъдил е в решаващите си мотиви възражението на ответника , изтъквайки неприложимост на чл.26 ал.4 предл. второ ЗЗД като основание за частично отхвърляне на иска в настоящия случай .
Поставеният от защитата материалноправен въпрос е обусловил правните изводи на съда в една част , но даденият с решението отговор е в съответствие с ясното съдържание на закона, както и в съответствие с установеното разбиране в съдебната практика за приложното поле на института . Вярно е, че при прогласена частична нищожност на сделка може като резултат да възникне съсобственост , но тази резултатна възможност не определя в обратен ред съдържанието и приложното поле на чл. 26 ал.4 предл. второ ЗЗД. Нормата съдържа на първо място условието за обособяемост ,разделност в съотношение част – цяло при засягане на сделката от порока нищожност .Доколкото нищожността засяга волеизявленията като съществено съдържание на договора, в случая съгласието като съдържание на волеизявлението и елемент на договора не е делимо на налично и липсващо , то или е налично , или е липсващо и това разбиране е принципно установено в практиката на ВКС. Разрешението е изтъквано във връзка с приложното поле на интитута (реш.1409/ 2000г по гр.д №1708 /2000 г V г.о) и ако се твърди основание за нищожност , което засяга целия договор , а не отделни клаузи ,чл. 26 ал.4 предл второ не се прилага .Посочвано е кога доводите за частична недействителност по чл. 26 ал.4 ЗЗД са неоснователни : ако порокът не касае отделни клаузи на договора , а волеизявлението на един от неговите субекти (реш.№1014 от 20.07-1999г по гр.-д № 338/1999г Vг.о). Изричността на съгласието, дадено за договаряне сам със себе си при разпоредителни сделки и неговата липса извън тази изричност засягат фактическия състав на сделката , а не отделна клауза и не е налице отношение на част към цяло , което е съответното на установеното в съдебната практика разбиране , решаващо възприето и от въззивния съд в обжалваното решение. Ето защо Върховен касационен съд не приема съображенията на защитата , че по поставения материалноправен въпрос липсва съдебна практика. Липсва единствено съдебна практика , на която касаторът да се позове в подкрепа на поддържаната в изложението теза .Не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .
Установените разноски на ответната страна по договора за правна помощ следва да се присъдят .
Касационно обжалване не следва да се допуска и Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №169 от 06.01.2013г по гр.дело №1434/2012г. на Софийски апелативен съд.
Осъжда Г. Н. Г. да заплати на Ю. В. С. сумата 1500 лева разноски за настоящето производство
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .