4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 580
Гр.София, 16.07.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3701 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. К. и К. С. К., [населено място] срещу решение от 04.08.14г., постановено по гр.д.№ 14296/13г. от Софийския градски съд, с което, след отмяна на решение от 15.04.13г. по гр.д.№ 32645/10г. на Софийския районен съд, са отхвърлени предявените от касаторите против ЗД [фирма], [населено място] частични искове с правно основание чл.407, ал.1 /отм./ ТЗ за заплащане на по 20000 лв., обезщетение за всеки от тях за причинените им неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка Д. К., настъпила на 24.11.03г., и е потвърдено решението за отхвърляне на исковете за заплащане на обезщетение по чл.86 ЗЗД.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” съгласно чл.407, ал.1 /отм./ ТЗ, но вземанията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди са погасени по давност. Изложени са съображения, че петгодишната давност е започнала да тече от 24.11.03г. – датата на настъпване на ПТП, и към датата на предявяване на исковете – 02.07.10г. е изтекла. На основание ТР № 5/05.04.06г. по тълк.д.№ 5/2005г. на ОСГК и ОСТК на ВКС е прието, че по време на висящността на наказателния процес за реализиране на отговорността на делинквента, давност не тече и разпоредбата на чл.115, ал.1, б.”ж” ЗЗД не намира приложение.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Касаторът поставя въпросите: 1.Коя е началната дата на погасителната давност при деликтната отговорност – датата на увреждането или датата на влизане в сила на осъдителната присъда срещу извършителя? и 2. Прекъсва ли се погасителната давност спрямо пострадал, който е конституиран като частен обвинител в наказателния процес и е станал страна в него, като се стреми да установи основателността на вземането си, което ще предяви в гражданския процес?
С ТР № 5/05.04.06г. по тълк.д.№ 5/05г. на ОСГК и ОСТК на ВКС е прието, че ако не е предявен граждански иск, висящият наказателен процес, както в досъдебното, така и в съдебното производство, включително и когато е завършил с влязла в сила осъдителна присъда или със споразумение, не е процес относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението и не е основание за спиране на погасителната давност. В мотивите на решението изрично е посочено, че наказателният процес относно престъпление, с което е осъществен и фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, не е съдебен процес относно вземането за вреди, които произтичат от деликта. Увреждащото деяние е преди всичко деликт, а само в някои случаи може да се окаже, че осъществява и определен престъпен състав. Затова за правата на пострадалия са меродавни преди всичко разпоредбите на гражданските закони, а само ако встъпи в наказателния процес като граждански ищец – и разпоредбите на НПК. По тези съображения е прието, че за спирането на давността е необходимо да има съдебен процес относно вземането чрез предявяване на иск по реда на ГПК, или на граждански иск в наказателния процес, а не само образувано наказателно производство във връзка със същото деяние. Посочено е, че ако давностният срок изтича, докато наказателното производство все още се намира в досъдебната фаза, тъй като новият НПК не допуска предявяване на граждански иск на този етап от процеса – чл. 84 НПК, пострадалият трябва да предяви иска пред гражданския съд по реда на ГПК. От предявяване на исковата молба ще спре да тече погасителна давност за вземането. До приключване на наказателното производство гражданското дело ще следва да се спре съгласно чл. 182, б. „д“ ГПК /сега чл.229, ал.1, т.5 ГПК/. Ако наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна присъда, гражданското дело ще следва да се възобнови, като се запазва ефектът от спиране на давността. Ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд съгласно чл. 413 НПК – ДВ, бр. 86/2005 г. и чл. 222 ГПК /отм./ – сега чл.300 ГПК, ще са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликта. Ако пострадалият предяви граждански иск в наказателното производство, ще е налице съдебен процес относно вземането му и това обстоятелство, а не висящото наказателно дело, ще е основание за спиране на погасителната давност. Ако извършването на деянието и откриването на дееца съвпадат, началният момент на давностния срок ще е един и същ. Ако откриването на дееца е станало по-късно, давностният срок ще тече от този по-късен момент.
В този смисъл е даден отговор и на поставените от касаторите подвъпроси за началния момент на погасителната давност, ако извършителят се открие след изтичане на петгодишната давност от деликта и за последиците при оправдаване на дееца за изхода на гражданския процес.
По изложените съображения е налице задължителна практика на ВКС, с която обжалваното решение е съобразено, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 04.08.14г., постановено по гр.д.№ 14296/13г. от Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.