О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 580
София, 09.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №965/2019 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№156/03.01.2019 г., подадена от ищцата Т. С. Т. от [населено място], приподписана от адвокат Г. И. против въззивно решение №1489/03.12.2018 г. по гр.д.№2146/2018 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, X-ти граждански състав, с което е обезсилено решение №2564/27.6.2018 г. по гр.д.№14382/2017 г. по описа на Пловдивския районен съд, XII граждански състав, и производството по делото е прекратено.
Въззивният съд е приел, че „Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, с искане за обявяване за относително недействителен спрямо ищците М. С. Д. и Т. С. Т. на договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между прехвърлителя С. С. М. и преобретателя И. М. П. с нот. акт. № 6 т. 2 рег. № 1104, нот. дело № 205 по описа на нотариус Н. Б. при ПРС, тъй като те имат качеството на кредитори на прехвърлителя С. С. М., а договорът е имал за единствена цел да ги увреди.
След постановяване на първоинстанционното решение прехвърлителят С. С. М. е починал, а негови наследници по закон са двете му сестри – ищците М. С. Д. и Т. С. Т.
Предвид тази констатация въззивният съд намира, че е отпаднал правният интерес от предприетата искова защита.
Искът по чл.135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да иска обявяване за недействителни по отношение на него на действията, с които длъжникът го уврежда, както и че „относителната недействителност“ предполага действителна правна сделка, сключена между длъжника и трето лице, която е безвъзмездна или възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането. Тази сделка поражда желаните и целени от страните по нея правни последици, но по силата на закона тя няма действие спрямо кредитора, т. е. по отношение на него тя се счита за нестанала /несъществуваща/, ако искът му по чл.135 ЗЗД бъде уважен. Този иск няма вещноправно действие, при уважаването му прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя, но за кредитора се създава възможност да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то в отношенията между страните по сделката е преминало в патримониума на приобретателя. Уважаването на иска не създава солидарна отговорност между длъжника и приобретателя за изпълнение на паричното задължение, нито легитимира приобретателя като длъжник. Или, правен интерес от воденето на такъв иск е налице само и доколкото би могло да се инициира изпълнително производство от ищците против прехвърлителя, а принудителното изпълнените да се насочи спрямо прехвърленото имущество.
В случая, поради настъпилата смърт на длъжника и станалото правоприемство по закон, е налице сливане на качеството на кредитор и длъжник, поради което едно евентуално изпълнително производство би било недопустимо. И доколкото изпълнително производство не би могло да бъде успешно проведено, липсва правен интерес за ищците от предявения от тях иск по чл.135 ЗЗД по отношение на преобретателя И. М. П..
Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск и обуславя допустимостта на производството по предявения иск. Съдът следи служебно за наличието й по всяко време на процеса, а при констатирана липса на правен интерес предявеният иск е недопустим.
В настоящия случай, поради липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка, каквато е наличието на правен интерес, образуваното исково производство е недопустимо. От същия порок страда и постановеното по това производство съдебно решение. Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3, изр.1 ГПК, когато решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като прекратява делото.
Поради изложените съображения за недопустимост на обжалвания съдебен акт и на основание чл.270, ал.3, изр. 1 ГПК решението на Пловдивския районен съд следва да бъде обезсилено като процесуално недопустимо, а производството по делото – прекратено.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице основание по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, като се поставя процесуалноправния въпрос „При създалата се фактическа и правна ситуация, следва ли аз да продължа качеството си на ищца и въззиваема по настоящото дело, а другата ищца – моята сестра М. С. Д. да бъде конституирана като правоприемник по закон на покойния ни брат С. С. М. и делото да продължи своя нормален ход със съответния правен интерес, който аз запазвам в случай като този от едно бъдещо изпълнително дело, в резултат на евентуално положителен завършек на настоящото дело ?
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация М. С. Д. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Ответникът по касация И. М. П., посредством процесуалния си представител – адв. М. П., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението за допускане на въззивното решение до касационното обжалване и отговорите на ответниците по касация намира, че е налице въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което тя е процесуално допустима.
Въззивното решение обаче не следва да бъде допуснато до касационно обжалване последните съображения:
Поставеният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е относим към настоящия спор, но по него е налице практика по чл.290 ГПК(решение №360 от 13.6.2014 г. по гр.д.№796/2012 г. на ВКС, IVг.о.), съгласно която „При смърт на страна в процеса, се стига до процесуално правоприемство по силата на закона. В случаите, когато правоприемникът на починалата страна участва на лично основание като насрещна страна по спора, е налице сливане на качеството на ищец и ответник в един правен субект. Това води до недопустимост на иска, поради липса на насрещни страни и правен спор, в който случай съдът прекратява производството по делото, независимо от становището и желанието на страните и няма основание за присъждане на съдебно деловодни разноски. Естеството на спорното право и вида на търсената съдебна защита са без значение за правоприемството, съответно за сливането на качеството ищец и ответник и за дължимата последица – прекратяване на висящия процес. В подобен случай не е налице отказ от иск по силата на закона, нито след настъпилото сливане в качествата на ищец и ответник, може да се прави валидно изявление по чл. 119, ал. 2 ГПК от 1951 г., отм., съответно чл. 233 ГПК от 2007 г. за отказ от иск.“
В процесния случай приемането на наследството от ищцата М. С. Д. е станало след постановяване на въззивното решение на 03.12.2018 г., а именно на 04.01.2019 г., а отказът от наследство от страна на ищцата Т. С. Т. от 10.12.2018 г., също след постановяване на въззивното решение, поради което сливането на качествата на ищец и ответник не може да бъде преодоляно, тъй като и двете ищци във въззивното производство са имали едно и също качество, с това, което са заявили с исковата молба.
С оглед изхода от спора касационната жалбоподателка следва да заплати на ответника по касация И. М. П. деловодни разноски за настоящото производство в размер на 1200 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение
№1489/03.12.2018 г. по гр.д.№2146/2018 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, X-ти граждански състав.
ОСЪЖДА Т. С. Т., ЕГН-[ЕГН], от [населено място], със съдебен адрес: [населено място], област П., [улица], ет.1 да заплати на И. М. П., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област П., [улица], деловодни разноски в размер на 1200/хиляда и двеста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: