ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 580
София, 28.05. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 1766 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на юрисконсулт П. като процесуален представител на М. на в. р. София срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд от 29.ІV.2009г. по в.гр.д. № 213/2009г., в частите, с които са отхвърлени предявените срещу ОСС Варна искове за присъждане на разликата над 1677.11лв. до 3571.55лв., представляващи разходи и възнаграждения за извършени експертизи по 33 броя следствени дела, и на 953.93лв. мораторна лихва.
Ответникът по касационната жалба П. на РБ /правоприемник на ОСС Варна по силата на пар.111 от ПЗР на ЗИДЗСВ – ДВ бр.33/2009г./ не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
За да постанови решението в обжалваните му пред настоящата инстанция части, въззивният съд е приел, че дължимите суми следва да се определят по вариант втори на представеното експертно заключение – при зачитане на посочените в сметките, изходящи от ищеца, часове труд, но остойностени по чл.14 ал.1 от Наредба № 1/2004г. на ВСС за условията и реда за определяне възнагражденията на вещите лица – по 3 лв. на час, но не по-малко от 30лв., плюс разходи за материали, консумативи и апаратура в размера по сметките.
В касационната жалба се съдържа и изложение по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи това по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Твърди се, че въззивният съд се произнесъл по материалноправен въпрос, решен в противоречие с разрешението, дадено в решение от 20. ХІІ.2006г. на СРС, в решение по гр.д. № 366/2007г. на РС Ст. Загора, в решение по гр.д. № 369/2006г. на РС Ловеч, в решение по гр.д. № 441/2006г. на ОС Ст. Загора и в решение по гр.д. № 238/2006г. на РС Монтана, с които предявените от МВР искове са уважени така, както са предявени, като е прието, че сумите, посочени в изготвените от експертите сметки за направени разходи са правилни и не следва да бъдат преизчислявани с оглед изискванията на Наредба № 1/2004г.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението и в жалбата му.
В разглеждания случай нито в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, нито в жалбата касаторът не е формулирал по посочения начин конкретни правни въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд. Това препятства преценката за наличие и на твърдяния допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за селекция на касационните жалби. Всички релевирани в жалбата доводи по същество представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, а те се проверяват едва в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато, но не и в това по допускането му. Ето защо касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, Търговско отделение, № 176 от 29.ІV.2009г. по гр.д. № 213/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: