О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№580
София,02.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 25 юни 2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4267/08 година по описа на ВКС, и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
И. А. М. чрез своя пълномощник адв. Л. В. е подал касационна жалба срещу решение № 1323/ 10.07.2007 г. по в.гр.д. № 1194/07 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 115 от 27.07.2006 г. по гр.д. № 1137/04 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. Н. Б. , И. Т. Д. , Б. Т. Ч. , М. И. К. , Я. И. Д. , С. З. М. , Л. С. М. , И. А. М. и С. А. М. против О. “М”- П. установителен иск за собственост на земеделски имот, находящ се в землището на с. К., м.”М”, представляващ имот № 0* по картата на възстановената собственост. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят се позовава на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, като твърди, че разрешените с въззивното решение въпроси за придобиването на имота по давност и за доказването на установителния иск са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като случаят бил рядко срещан – с решение на ПК е възстановено правото на собственост върху земеделска земя в съществуващи стари реални граници, които на място не съответствуват на границите на имота към момента на образуване на ТКЗС, а липсвала съдебна практика за това как в тези случаи следва да се разреши противоречието.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съобрази следното:
Основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване, когато нормативната уредба е неясна или непълна, когато съдът се произнася за пръв път по даден правен въпрос или когато изоставя като неправилно едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. Настоящият случай не се обхваща от тази хипотеза. Отхвърлянето на предявения от касатора и други ищци установителен иск за собственост не е свързано с тълкуване или неточно прилагане на материалноправна или процесуалноправна норма, а поради недоказаност на фактите, на които се основава претендираното право. След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е достигнал до извод, че не се установява идентичност на притежаваната от наследодателя на ищците Н нива в м . “М” с имот пл. № 20 по плана от 1931 г., както и след 1988 г. ищците да са упражнявали владение именно върху част от бивш имот пл. № 20, заснета по картата на възстановената собственост като имот № 0* Т. са фактически, а не правни въпроси, които подлежат на установяване във всеки във всеки отделен случай с допустимите от закона средства, поради което по тях не е възможно да се установи единна практика.
По тези съображения съдът намира, че не е налице хипотезата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, на която се позовава касаторът, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1323/ 10.07.2007 г. по в.гр.д. № 1194/07 г. на Пловдивския окръжен съд,
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: