О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 580
София 08.06.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори юни през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 595 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от Х. Т. П. от гр. В. против въззивно решение № 484 от 22.10.2008г.по в.гр.д. № 744 по описа за 2008г. на Великотърновски окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 121 от 23.04.2008г. по гр.д. № 1563/2007г.на Районен съд Велико Търново.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Счита,че поставените от него съществени процесуално-правни въпроси относно доказателственото значене на представения разходен касов ордер и за реда на приобщаване и кредитиране на доказателства като този разходен ордер,който според касатора „не може да обоснове годна претенция”- са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Позовава се на Постановление №1 от 28.05.1978г.на Пленума на ВС, на решение №454 от 2.03.1976г.по гр.д. № 92/76г.на І г.о., на решение №1515 от 5.02.2001г.по гр.д. № 2086/00г., на решение № 316 от 12.04.1985г.по гр.д. № 180/85г.на ІІ г.о., на решение № 374 от 21.07.1994г.по гр.д. № 258/94г.на 5-чл.състав на ВС, на решение № 630 от 9.10.1995г.по гр.д. № 391/95г., на решение № 651 от 23.07.1985г.по гр.д. № 372/85г.на ІІ г.о.и на решение №1367 от 6.07.1955г.по гр.д. № 4542/55г.на ІV г.о.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта,и основателността на подадената жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение на районния съд,с което са уважени предявените от „О. д. за п. заболявания съ стационар Велико Търново”ЕООД срещу Х. Т. П. искове,като е осъден последният да заплати сумата от 3 854лв.получена от касата с разходен касов ордер № 386 от 16.08.2005г.и неотчетена със съответни разходно оправдателни документи,ведно с 914.98лв.,представляващо обезщетение в размер на законната лихва по чл.86 от ЗЗД,дължима поради забава на изпълнението за връщане на изпълнението на горната сума,считано от 10.10.2005г.до 1.08.2007г., сумата от 154 лв.-погрешно изплатена от паричния актив на дружеството с платежно нареждане от 8.10.2003г.по сметка на П. ,открита в ТБ”Биохим”АД клон Велико Търново с цел погасяване на вноска за месец август 2003г.по отпуснат му кредит,ведно с 4.11лв., законната лихва по чл.86 от ЗЗД,дължима поради забава на изпълнението за връщане на изпълнението на горната сума,считано от 25.05.2007г.до 1.08.2007г., както и сумата от 898.80лв., изплатена без основание за периода 1.01.2003г.-31.01.2005г.от паричния актив на дружеството с постигнат от този факт погасителен ефект за задължението на П. за изплащане на месечни лизингови вноски към „Мобил Тел”ЕАД гр. С.,касаещи придобит от него мобилен телефонен апарат с потребителски № П* ведно със сумата от 163.22лв.- обезщетение в размер на законната лихва по чл.86 от ЗЗД,считано от 24.03.2006г.до 1.08.2007г.,ведно със законната лихва върху главниците. За да постанови решението си съдът е приел,въз основа на приетото по делото заключение на икономическа експертиза,че исковете са доказани по основание и размер.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Касае се до предявени три обективно съединени искове с правно основание чл.59 от ЗЗД,но всеки един от които е обоснован с различни фактически доводи. В тази хипотеза,при преценката на стойността на обжалваемия интерес,като основание за допустимост на подадената касационна жалба,съдът следва да вземе пред вид стойността на всеки един от предявените искове. С оглед на това и пред вид нормата на чл.280 ал.2 от ГПК, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв., настоящият съдебен състав намира подадената жалба за недопустима в частта й касаеща претенцията от 154 лв.- представлява погрешно изплатена сума от паричния актив на дружеството за погасяване на вноска за месец август 2003г.по отпуснатия на касатора кредит,ведно с 4.11лв.-представляваща законната лихва върху горната сума по чл.86 от ЗЗД, за сумата от 898.80лв.представляваща стойността на изплатените лизингови вноски към „Мобил Тел”ЕАД гр. С., ведно със сумата от 163.22лв.- обезщетение в размер на законната лихва по чл.86 от ЗЗД върху тази сума и за сумата от 914.98лв.,представляваща обезщетение в размер на законната лихва по чл.86 от ЗЗД върху претендирания размер на изплатената на касатора сума от 3 854лв.без правно основание. В тази част производството пред касационната инстанция е недопустимо и подадената жалба-следва да бъде оставена без разглеждане.
В останалата част –досежно предявения иск за заплащане на сумата от 3 854лв., получена от касатора с разходен касов ордер № 386 от 16.08.2005г.и неотчетена със съответни разходно оправдателни документи- жалбата не следва да се допуска до касационно разглеждане поради липсата на твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Това е така,защото въззивното решение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Съображенията :
Безспорно установено по делото е /и това не се оспорва от касатора-видно от изложеното от него в нарочна писмена молба от 4.02.2008г./,че Х. П. е получил от ищцовото дружество процесната сума от 3 854лв. По делото-независимо от твърденията на ответника,че е представил „необходимите документи за отчитането й”- няма никакви доказателства за какво е похарчена сумата,а още по-малко за това,че тази сума е била похарчена по конкретното й предназначение,за което е била предоставена-„служебен аванс-такси към съд и адвокати”. При тези безспорни факти са без правно значение твърденията,изложени в касационната жалба във връзка с поставения съществен въпрос относно доказателствения характер на разходния касов ордер, произтичащи от изложената теза,че тъй като разходният касов ордер не е първичен счетоводен документ и не е платежен документ,той не е годен източник на неоснователно обогатяване. Правно значимите факти,че Х. П. е получил сума за да извърши определено плащане от името на ответника и че такова плащане не е извършено и сумата не е възстановена на ответника-безспорно сочат,че е налице обогатяване за сметка на другиго,което е без основание и е налице връзка между обедняването и обогатяването,тъй като те произтичат от един общ факт. В този смисъл постановеното въззивно решение е в съответствие с Постановление №1 от 28.05.1978г. на Пленума на ВС,на което се позовава касатора.
Неоснователна е тезата на касатора и във връзка с втория поставен от него въпрос-относно „реда на приобщаване и кредитиране на доказателства като този разходен ордер”. Касае се за надлежно доказателство,представено от страната,което съдът правилно е приел. С оглед направеното оспорване на същото-съдът е открил по установения за това ред производство по чл.154 от ГПК/отм./,като е разгледал направеното искане и се е произнесъл по него. Следователно-предприетите действията от въззивния съд не са в противоречие с установената практика. Ако страната се домогва да установи,че не е налице редовно водене на счетоводството в ищцовото дружество,то за това е следвало да ангажира доказателства в хода на производството. Евентуалните пропуски на страната във връзка с ангажирането на доказателства в процеса-не могат да бъдат отстранени от нея-по реда на касационното обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 484 от 22.10.2008г.по в.гр.д. № 744 по описа за 2008г. на Великотърновски окръжен съд в частта, касаеща претенцията за 3 854лв., получена от касатора с разходен касов ордер № 386 от 16.08.2005г.и неотчетена със съответни разходно оправдателни документи, като в останалата част ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима подадената от касационна жалба Х. Т. П. от гр. В. ул. ”. № 29.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд само в частта,в която е оставено без разглеждане подадената касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.