3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 581
гр. София, 15.07.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 1714/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на М. М. И. от [населено място] срещу въззивно решение № 271 от 20.12.2018 г. по в. гр. д. № 313/2018 г. на Кюстендилски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против „ТЕЦ – Бобовдол“ ЕАД иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, за сумата от 13 334.52 лв. – обезщетение за оставане без работа в периода от 05.01.2018 г. до 05.07.2018 г. вследствие на незаконно уволнение.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част. Поддържа се, че в нарушение на процесуалния закон (чл. 12 ГПК) окръжният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Не бил отчетен фактът, че ищецът не е могъл да започне работа именно поради незаконното му дисциплинарно уволнение, поради което съдът достигнал до неправилния извод, че в случая не се дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
Ответникът по жалбата – „ТЕЦ – Бобовдол“ ЕАД, не взема становище.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1. Има ли право служителят, който е бил незаконно уволнен, да получи обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за период от шест месеца за времето, през което е останал без работа, когато трудовото му правоотношение е било прекратено едностранно от него в предходен момент, преди издаване на незаконната заповед за уволнение?; 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички доводи и възражения на страните, както и всички доказателства, относими към правния спор? Изложени са и доводи за очевидна неправилност на въззивното решение, основаващи се на твърденията на касатора за допуснати процесуални нарушения във връзка с обсъждането на направените от страните възражения и с преценката на доказателствения материал по делото, довели до явна необоснованост на обжалвания акт.
За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното:
Във въззивното решение е прието за установено, че ищецът е заемал длъжността „инженер производство“ при ответното дружество. С допълнително споразумение от 12.02.2016 г. е бил определен следният падеж на задължението за плащане на трудово възнаграждение – авансово и окончателно всеки следващ месец. Установено е, че възнаграждението на ищеца за месец октомври 2017 г. не е било изплатено до края на месец ноември 2017 г., поради което на 06.12.2017 г. ищецът отправил писмено изявление за прекратяване на трудовия договор без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. В отговор, работодателят посочил, че към 06.12.2017 г. не бил изтекъл срокът за заплащане на дължимите възнаграждения за месец октомври 2017 г., регламентиран в заповед № 12/20.06.2016 г., съгласно която възнаграждението следвало да бъде изплатено между 11-то до 22-ро число на по-следващия месец. Със заповед № 01/08.01.2018 г. работодателят прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2 т. 6 КТ, като дисциплинарното наказание „уволнение“ било наложено поради неявяването на служителя на работа на 08.12.2017 г. и 09.12.2017 г. Установено е, че ищецът не е започнал работа при друг работодател в шестмесечния срок след уволнението му. При тези данни е прието, че писменото предизвестие от 06.12.2017 г. е произвело правно действие, като от момента на получаването му от работодателя трудовото правоотношение е било прекратено, поради което последващите действия на ответника, насочени към прекратяване на трудовия договор, са били незаконосъобразни. Трудовото правоотношение не е било изменено с посочената от работодателя заповед № 12/20.06.2016 г., тъй като е липсвало съгласие на служителя. По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, е прието, че липсва причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и оставането на ищеца без работа, тъй като искът за заплащане на обезщетение предпоставя наличие на трудово правоотношение, което би съществувало, ако не е било извършено незаконното уволнение, а в случая трудовото правоотношение между страните е било прекратено едностранно от ищеца преди налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.
За да се допусне касационно обжалване, поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси следва да са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и т. р. № 1-2010-ОСГТК).
Не се установява твърдяното противоречие с т.р. № 6-2013-ОСГК по първия поставен от касатора въпрос. Съобразявайки постановките на цитираното тълкувателно решение, въззивният съд е констатирал, че ищецът не е започнал работа при друг работодател в срок от шест месеца след дисциплинарното уволнение, но е отчел, че в случая трудовото правоотношение е било прекратено едностранно на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ преди издаване на процесната заповед за уволнение. Предвид това, съдът е приел, че не са налице предпоставки за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, който извод също е съобразен с практиката на ВКС (решение № 954-2009-IГО; решение № 357-2015-IVГО).
Вторият въпрос също е разрешен в съответствие с установената съдебна практика, в т. ч. с посочените от касатора съдебни актове (решение № 97-2016-IVГО, решение № 411-2011-IVГО; решение № 27-2015-IVГО, решение № 113-2016-IIIГО). Съобразявайки тази практика и в съответствие с чл. 269 ГПК, въззивният съд се е произнесъл по въведените с въззивната жалба доводи при съвкупна преценка на относимите към правния спор доказателства, като е изложил собствени мотиви защо счита, че не е налице причинно-следствена връзка между дисциплинарното уволнение оставането на ищеца без работа.
Предвид изложеното, не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК (очевидна неправилност), доколкото въззивният съд е съобразил практиката по приложението на чл. 12 ГПК, чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 269 ГПК. Не се констатира и противоречие в мотивите на решението, което да води до извод за очевидна неправилност на обжалвания акт.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 56 от 22.02.2019 г. по в. гр. д. № 313/2018 г. на Кюстендилски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: