О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 581
София, 18.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №3993/2014 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.863/19.3.2014 г, подадена от адв. К. М. – процесуален представител на Д. К. С., С. Х. Н. и Х. С. Н., и тримата със съдебен адрес: [населено място] – адв. К. М., срещу въззивно определение №18/21.01.2014 год. по ч.гр.д. №4/2014 год. по описа на Силистренския окръжен съд, в частта, с което е потвърдено определение №3503/21.10.2013 г. по гр.д.№1019/2013 г. по описа на Силистренския районен съд, в частта, с която производството по делото е прекратено по предявения в условията на евентуалност иск от посочените лица за признаване за установено по отношение на [фирма] – [населено място], че ищците не дължат обезпечение на присъденото вземане с неипотекираната част от имота, както и че не следва да се изнася на публична продан ипотекираната част от къщата.
С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че определението на районния съд в тази част е правилно, като е споделила изводите на първата инстанция, тъй като се касае за възражения, които би следвало да са предмет на обсъждане и преценка в изпълнителното производство, а не и за самостоятелни установителни искове по смисъла на чл.124 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частните касационни жалбоподатели молят да се допусне касационно обжалване на въззивното определение като сочат следните въпроси: 1. По въпроса за недопустимостта на жалби срещу действия на ЧСИ или ДСИ, с които се насочва и извършва принудително изпълнение върху неипотекирани части от ипотекиран имот, собственост на трети за дълга лица и привлечени по реда на чл.429, ал.3 ГПК, на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, и 2. По въпроса какъв е реда за защита срещу принудително изпълнение, насочено върху неипотекирани части от ипотекиран имот, собственост на трети лица за дълга на лица и привлечени по реда на чл.429, ал.3 ГПК, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба не заявява становище в настоящото производство..
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че частната касационна жалба е подадена в законния срок. Въззивното определение не следва да бъде допуснато обаче до касационно обжалване, тъй като поставените въпроси са неотносими към решаващите изводи на Силистренския окръжен съд. Изводи във връзка с посочената разпоредба липсват в акта на въззивния съд.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №18/21.01.2014 год. по ч.гр.д. №4/2014 год. по описа на Силистренския окръжен съд, в частта, с което е потвърдено определение №3503/21.10.2013 г. по гр.д.№1019/2013 г. по описа на Силистренския районен съд, в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: