О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 581
гр. София, 20.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр.дело № 4378/2015 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на О. П. М. срещу разпореждане от 12.03.2015 г. по ч. гр. дело № 1681/2013 г. на Софийски градски съд.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С цитираното по – горе разпореждане на Софийски градски съд е върната частна жалба вх. № 62169/28.05.2013 г., подадена от настоящия частен жалбоподател против определение № 7672 от 16.04.2013 г. по ч. гр. дело № 1681/2013 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 1025773/27.06.2012 г. на същия частен жалбоподател срещу определение от 21.06.2012 г. на Софийски районен съд, 24 състав, с което е прекратено гр. дело № 9799/2005 г. на основание чл. 119, ал. 2 ГПК /отм./. За да постанови този резултат Софийски градски съд е приел, че О. М. е направил искане за освобождаване от държавна такса, както и за предоставяне на служебен адвокат, но въпреки указанията на съда за представяне на доказателства за материалното си и семейно положение частният жалбоподател не изпълнил тези указания.
Възражението на ответника Н. П. З. за процесуална недопустимост на частната жалба е неоснователно. О. М. е страна – частен жалбоподател в производството по ч. гр. дело № 1681/2013 г. на Софийски градски съд, поради което разполага с правото да обжалва цитираното разпореждане, с което се прегражда производството по процесуалноправния спор, образуван по подадената от него частна жалба вх. № 62169/28.05.2013 г. Освен това М. има правен интерес да обжалва разпореждането на Софийски градски съд предвид постановения правен резултат, който е неблагоприятен за него. Правото на обжалване не е обусловено от правото на иск, тъй като и недопустимия съдебен акт може да бъде предмет на обжалване.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при наличието на правен интерес и спазване на срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
След подаване на частна жалба вх. № 62169/28.05.2013 г. поради неправилна правна квалификация, определяне на производството по чл. 274, ал. 3 ГПК, вместо по чл. 274, ал. 2 ГПК, Софийски градски съд с разпореждане от 30.05.2013 г. е указал на частния жалбоподател да представи приложение към частната жалба – изложение на обстоятелствата за допускане на касационно обжалване и да приложи пълномощно по чл. 284, ал. 2 ГПК. Частният жалбоподател е поискал с молба вх. № 14371/07.02.2014 г. и с молба вх. № 98184/15.08.2014 г. да му бъде предоставен служебен адвокат и да бъде освободен от заплащане на държавна такса и разноски. С три последователни разпореждания с идентично съдържание Софийски градски съд е оставил производството без движение и е указал на М. да представи доказателства за конкретни доходи за 12 месеца, декларация за освобождаване от държавна такса и разноски по образец на чл. 83, ал. 2 ГПК. Частният жалбоподател е получил съобщение за посочените указания на 21.01.2015 г. Представил е документи за здравословното си състояние /етапна криза/, копия от книжа по изпълнителни дела /съобщение, покана за доброволно изпълнение, призовка за принудително изпълнение, запорно съобщение, изпълнителни листове/, удостоверение за декларирани данни, справка за история на осигуряването като самоосигуряващо се лице. При тези обстоятелства е трябвало да приключат производствата по чл. 83, ал. 2 ГПК и по чл. 95 ГПК, като бъдат постановени актове по подадените молби и след влизане на съдебните актове в сила администриращият съд е следвало да се произнесе по редовността на частна жалба вх. № 62169/28.05.2013 г. Преценката за процесуалната допустимост на тази жалба е предпоставена от предхождаща я преценка за основателността на направените от частния жалбоподател искания по чл. 83, ал. 2 ГПК и по чл. 95 ГПК, която се разрешава с влезли в сила съдебни актове. Едва при откази на съда за удовлетворяване на посочените искания в тежест на частния жалбоподател възниква процесуалното задължение да внесе държавна такса и обезпечи редовност на сезирането с частна жалба вх. № 62169/28.05.2013 г. Като не е съобразил изложените изисквания Софийски градски съд е допуснал нарушение на закона, което налага отмяна на обжалваното разпореждане и връщане делото за произнасяне по направените искания, а след това и по редовността на частната жалба.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 12.03.2015 г. по ч. гр. дело № 1681/2013 г. на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по частната жалба вх. № 62169/28.05.2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: