О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 581
гр. София, 22.11.2017год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1426 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Р. К., П. Х. К. и Р. Х. К., всички чрез адв. Й. Д. против решение № 2182/18.11.2016г. по в.гр.д. № 2768/2016 г. на САС, ТО, 10 състав, в частта, с която е потвърдено частично решение № 2328/22.03.2016 г. по гр.д. № 3298/2015г. на СГС за отхвърляне на исковете с правно осн. чл.284, ал.2, т.1 във вр. с ал.1, 1 КЗ /отм./ против С. „НББАЗ“ на В. Р. К. за разликата над 100 000лв. до 200 000лв.; на П. Х. К. за разликата над 100 000лв. до 150 000лв. и на Р. Х. К. за разликата над 100 000лв. до 150 000лв.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В писмения си отговор ответникът по касационната жалба С. „НББАЗ“ оспорва основателността й и наличието на основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника спрямо наследниците на починало при ПТП на 19.08.2013г. лице, което произшествие е било виновно причинено, съобразно влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 1787/2014г. на СГС, от румънския гражданин М. В. Последният е бил водач на товарен автомобил, валидно застрахован в „Е. Румъния Асигураре Реасигураре СА“ – чужд застраховател, действащ на територията на ЕС и имащ за представител на територията на РБългария ЗД [фирма], който е отказал да плати обезщетения. Ищците като наследници на Х. К. са подали заявление до Н. като в двумесечения срок по чл.285 КЗ /отм/ компенсаторният орган не се е произнесъл и не ги е обезщетил. При отчитане на : родствена връзка между починалия и ищците /съпруга и низходящи на пострадалия/децата и създадените близки отношения между тях; възрастта на починалото лице; интензитета на претърпените от всеки касатор болки и страдания в резултат на загубата на техния близък, решаващият съдебен състав е определил на осн. чл.52 ЗЗД размер на обезщетението за всеки наследник в размер на 100 000лв.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба касаторите поставят следните правни въпроси: 1/ Наличието на собствено семейство, съпруг и деца, както и зрялата възраст, представляват ли задължително основание за намаляване и ограничаване на размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди?; 2/ Налице ли е идентичност между вредите търпени от преживелия съпруг и вредите претърпени от пълнолетните низходящи на починалия, респективно подлежат ли на обезщетяване по еднакъв начин?; 3/ При определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът длъжен ли е да съобрази в момента на настъпване на ПТП и социално-икономическата обстановка в страната, както и лимитите по застрахователната полица и съдебната практика и да изложи мотиви в тази насока или е достатъчно декларативно да заяви, че според него това е справедливият размер?
Касаторите се позовават на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по формулираните въпроси – произнасянето на САС в обжалваното решение по тях е в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968г., Решение № 53/12.06.2014г. по т.д. № 1556/2013г. на ВКС, II т.о., Решение № 105/16.06.2016г. по т.д. № 1698/2015г. на ВКС, II т.о. Въвеждат и фактултативно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че във въззивното решение на САС първите въпроси № 1 и 2 не са били обсъждани и направеният извод, че за всеки ищец / съпруга и две пълнолетни дъщери на пострадалия/ обезщетението е в размер по 100 000 лв., не е изведен от решаващ мотив за съпоставяне на различната родствена връзка, в която се намира отделният касатор и наследодателя или навършването на пълнолетие от низходящите на починалото лице към датата на ПТП. Следователно така формулираните въпросите не са обусловили решаващата правна воля на съда.
Трети въпрос поставя проблема за обсъждане на социално-икономическите условия като критерий за определяне на справедливо по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди при смърт на наследодател при ПТП. Не е изпълнено изискването за осъществяване на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съобразно задължителната за съдилищата практика, обективирана в ППВС №4/68г. и цитираната от касаторите практика в решенията по чл.290 ГПК понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размерът, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените в резултат от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на болките, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Прилагането на последния критерий е обусловено от разбирането, че отношение към справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди има съществуващата в страната икономическа конюнктура и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в страната. Именно икономическата конюнктура е в основата на нарастване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. В разглеждания случай САС е направил своята преценка за проявлението на различните релевантни обстоятелства към датата на деликта – 19.08.2013г., т.е. отчел е социално икономическите условия в страната към конкретен момент, следователно е отчел основата за формиране на съществуващите към този момент нива на застрахователно покритие.
Касаторите прилагат практика на САС / без данни дали решенията са влезли в сила и без да я обвързват с конкретно формулирано основание по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК / с довод, че за ПТП осъществили се в същия период са присъждани по-високи по размер обезщетения на наследниците на пострадалото лице. Следва да се има предвид, че съобразяването на критериите е фактически въпрос, който се решава за всеки отделен случай. Следователно, размерът на обезщетението за неимуществени вреди няма характер на въпрос по прилагането на материалния закон, решаването на който би могло да бъде в противоречие с установена и задължителна практика на ВКС или решаван противоречиво от съдилищата. Постановените решения за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди при спазване на критерия за справедливост отчитат фактите и обстоятелствата по конкретния спор, поради което определянето на размера им не подлежи на уеднаквяване само на база на вида на телесното увреждане и времето на осъществяване на деликта. При наличие на създадена задължителна практика на ВКС относно приложението на чл.52 ЗЗД и според разясненията по т.4 ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, при липса на необходимост от промяна на тази практика с оглед осъвременяването й поради изменения в законодателството или обществените условия, не е изпълнен и селективният критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така изложеното налага цялостен извод за недопускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение .
Ответникът по касацията претендира разноски, поради което същите следва да се присъдят в размер на 5970 лв. – адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на касационна жалба, съобразно вписаното във фактурата основание и извършването на този разход според представеното извлечение от сметката на упълномощеното за процесуално представителство адвокатско дружество.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2182/18.11.2016г. по в.гр.д. № 2768/2016 г. на САС, ТО, 10 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА В. Р. К., П. Х. К. и Р. Х. К. да заплатят на С. „НББАЗ“ сумата от 5970лв., представляваща разноски по спора, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: