О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 582
София, 10.07.2019 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3829 по описа за 2018 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. Г. Т., чрез адв. Г. К. от АК – С., срещу въззивно решение № 67/08.01.2018 г., постановено от Софийски апелативен съд по гр.д. № 2814/2017 г.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна Районен съд – Ямбол не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният Софийски апелативен съд, като е потвърдил решението на първостепенния Софийски градски съд, е отхвърлил иска на М. Т. против Районен съд – Ямбол за заплащане на 182 000 лв., – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени за периода от 01.07.2007 до м. февруари 2014 г. поради невдигната забрана да напуска пределите на страната, наложена й като мярка по нохд № 249/2006 г. (въпреки непрецизния диспозитив на първостепенния съд, неуточнен от втората по ред инстанция по същество чрез пълна и точна индивидуализация на спорното право).
За да се произнесе, съдът е установил, че с присъда № 684/04.07.2006 г., постановена по НОХД № 249 по описа на Районен съд – Ямбол, потвърдена с решение № 527/27.11.2006 г. на Окръжен съд – Ямбол по ВНОХД № 520/2006 г,. на М. Т. е наложено наказание от осем месеца лишаване от свобода при общ режим за изтърпяване на наказанието. В досъдебната фаза на наказателното производство, с постановление от 13.06.2005 г. на РП- Ямбол, на Т. е наложена мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на Република България“. Тя е била осъдена и е изтърпяла наказание лишаване от свобода до 13.07.2007 г. Със жалба до Главния прокурор на Република България с вх. № 625/15.01.2014 г. на ВКП, Т. се е оплакала, че от излизането й от затвора, до 14.01.2014 г. не е отменена забрана за напускане на страната. С писмо от ВКП с № 625/22.01.2014 г. жалбата е изпратена по компетентност на Окръжна прокуратура –Ямбол. С определение № 492/16.01.2014 г. по НОХД № 249 по описа на Районен съд – Ямбол, мярката е отменена.
Съдът е приел, че целта на мярката за процесуална принуда „забрана за напускане на страната“ е да попречи на приключването на воденото срещу лицето наказателно производство. Тази мярка, наред с всички останали мерки за процесуална принуда, има действие само и единствено в рамките на наказателното производство, което приключва с постановяването на окончателен съдебен акт, с който лицето се признава за невиновно или се осъжда по повдигнатото му обвинение. Нарочна служебна отмяна от съда не се следва, още повече, при постановената осъдителна присъда от РС – Ямбол. Не съществува и задължение за съда, постановил присъдата, да следи за момента на изтърпяването на наказанието и служебно да отмени наложената мярка за процесуална принуда.
Касаторът обосновава допускане на касационнно обжалване със следните правни въпроси: 1. дължи ли се обезщетение за претърпени вреди във вид на пропуснати ползи през даден период от време, ако те са в пряка причинна връзка не единствено с противоправното поведение на ответника, а и с бездействието на ищеца, като поддържа противоречие с решение № 2696 от 18.06.1974 г. по гр.д. № 1064/1974 г., I г.о.; 2. „в случай, че противоправното поведение от страна на ответното юридическо лице, което не може да действа самостоятелно, а – и винаги чрез лица „спрямо които се явява възложител на работа“, какъвто е и настоящият случай и което се явява елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение за вреди за определен период от време и е част от основанието на иска, както и липсата на свидетелски показния, същите поискани за доказване и на пропуснати ползи, и за противоправното и поведение и недопуснати от второинстанционния съд са в състояние да формират правилни и обосновани изводи на съда. Това основание ли е за незаконност и длъжен ли е бил съда да се съобрази с това“. Поддържа противоречие с решение № 192 от 20.12.2018 г. по гр.д.№ 4457/2017 г., III г.о.
Въпросите са неотносими към постановеното от въззивния съд. Той е разгледал иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди, а не на имуществени вреди от вида на пропуснати ползи. Освен това, основното съображение за отхвърляне на претенцията е, ответникът РС – Ямбол не е имал задължение да вдигне служебно, без сезиране наложената административна мярка за принуда след отпада на нуждата от нея, т.е. няма установено противоправно поведение на ответника . Съдът изобщо не се е произнасял за това причинени ли са и какви вреди на ищцата.
Последният въпрос, поставен в изложението към касационната жалба е „следва ли, решаващият съд, при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение да излезе извън рамките на чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. чл. 36 от ЗА и пар. 2 ДР на Наредба № 1/09.01.2004 г., при съобразяване единствено с обстоятелството за факта, кой е последно представения адвокатски хонорар към момента на приключване на делото“. Той също е неотносим към постановеното от съда. Ищцата – касатор няма право на съдебноделоводни разноски с оглед резултата по спора, а в полза на насрещната страна такива не са присъждани; съдът изобщо не се е занимавал с дължими съдебноделоводни разноски, за да се разглежда въпрос, свързан с възражение за прекомерност на заплатеното адвокатски възнаграждение.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 67/08.01.2018 г., постановено от Софийски апелативен съд по гр.д. № 2814/2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: