О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 582
гр. София 18.07.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 16 юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч.гр.дело № 603 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от С. Б. А. и от Х. С. Р., двамата от [населено място], чрез адв. И. Н. против определение № 9436/20.05.2013 г. по ч.гр.дело № 4172/2013 г. на Софийски градски съд, с което са оставени без уважение частните жалби, подадени от С. Б. А. и Х. С. Р. срещу разпореждане от 18.02.2013 г. по гр.дело № 19550/2012 г. на Софийски районен съд за поправка на очевидна фактическа грешка, като неоснователни.
Жалбоподателите поддържат доводи за неправилност на обжалваното определение – нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към частната жалба са поставени въпросите – как следва да процедира съда при подадено възражение от длъжник по чл.414, ал.1 ГПК, когато възражение е подадено само от поръчител или само от главен длъжник, следва ли в такъв случай заповедта да влезе в сила спрямо неподалите възражение длъжници, ако заявителят не е завел изобщо установителен иск, както изисква чл.415, ал.1 ГПК и задължава ли кредитора-заявител да заведе установителен иск за вземането си спрямо всички длъжници по заповедта – главен длъжник и неговите поръчители, тъй като от всички тях се претендира солидарно заплащане на един и същи дълг, решавани противоречиво от съдилищата.
Ответниците по частната жалба не са изразили становище по частната жалба.
Върховният касационен съд състав на Четвърто гражданско отделение намира, че подадената частна жалба е процесуално недопустима по следните съображения:
С обжалваното определение Софийски градски съд се е произнесъл като въззивна инстанция по подадени две частни жалби от С. Б. А. и Х. С. Р. срещу разпореждане от 18.02.2013 г. по гр.дело № 19550/2012 г. на Софийски районен съд за поправка на очевидна фактическа грешка.
Въззивният съд е приел, че по гр.дело № 19 550/2012 г. на Софийски районен съд на 04.05.2012 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу И. В. Д., С. Б. А., А. Н. Б. и Х. К. Р. за заплащане солидарно в полза на Б. Д. ЕАД [населено място] дължими суми. В срока по чл.414,ал.2 ГПК е постъпило възражение от длъжника А. Н. Б..
Прието е, че с разпореждане от 04.07.2012 г. съдът е разпоредил да се уведоми заявителя по реда на чл.415 ГПК и му е изпратено съобщение, с отразяване, че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено в срок възражение от длъжника А. Б. и е указано на същия, че може в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск относно вземането си, предмет на заявлението. Съобщението е връчено на заявителя на 20.07.2012 г., като по делото не са представени доказателства за предявен иск за установяване на вземането на възразилия длъжник в срока по реда на чл.422 ГПК от заявителя. С разпореждане от 08.01.2013 г. съдът е обезсилил заповедта от 04.05.2012 г. за изпълнение на парично задължение.
С разпореждане от 18.02.2013 г., постановено по молба на заявителя Б. Д. ЕАД [населено място] първоинстанционния съд е установил, че са налице изискванията на чл.247 ГПК и е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в разпореждането от 08.02.2013 г., като е допълнено, че обезсилва заповедта от 04.05.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК само в частта относно длъжника А. Б..
С обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение частните жалби, подадени от С. А. и Х. Р. срещу разпореждането на Софийски районен съд от 18.02.2013 г. по гр.дело № 19550/2012 г. Постановеното определение на Софийски градски съд не подлежи на обжалване с частна жалба. С ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.8 е застъпено становището, че въззивните определения, постановени в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване. Според мотивите на посоченото тълкувателно решение в закона заповедното производство, каквото е настоящото е уредено като двуинстанционно. Актовете, с които заповедният съд се произнася по съществото на производството, са заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, съответно разпореждането, с което се отказва издаване на такава, и заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, съответно отказ за издаване на такава. Съгласно чл.413, ал.1 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване /освен в частта за разноските/ – обжалваем е отказът за издаване на заповед за изпълнение или заповед за незабавно изпълнение /чл.413, ал.2 и чл.418, ал.4 ГПК/, а при издадена заповед за незабавно изпълнение може да се обжалва разпореждането за незабавно изпълнение /чл.419, ал.1 ГПК/. Съобразно мотивите на посоченото тълкувателно решение при преценка дали заповедното производство е двуинстанционно или триинстанционно следва да се изхожда от обжалваемостта на тези актове. Законът не е предвидил, че в посочените хипотези въззивните определения, независимо дали с тях се уважава или отхвърля частната жалба, подлежат на касационно обжалване. След като на това основание заповедното производство е по същество двуинстанционно, по силата на чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо постановените в това производство определения – включително преграждащите, и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство.
Според разпоредбите на чл.274, ал.3, т.2 ГПК подлежат на касационно обжалване въззивните определения, даващи разрешение по същество на други производства, свързани със съответното основно производство и обусловени от него. Заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания. Следователно заповедното производство не е „друго производство”, свързано с исковия процес, тъй като законът го е уредил като самостоятелно, факултативно и предшестващо исковото производство, като правният интерес от последното произтича от оспорване с възражение на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение в заповедното производство.
Съобразно посочената практика на ВКС систематичното място на Глава 22 ГПК /”Касационно обжалване”/ е в Част Втора /”Общ исков процес”/ и следователно поначало законодателят е предвидил триинстанционното разглеждане по отношение на исковите производства. В случаите, при които се предвижда касационно обжалване и за други уредени в ГПК производства, различни от исковото, това е указано изрично – чл.396, ал.2 ГПК за обезпечителното производство и препращащата разпоредба на чл.540 ГПК за охранителните производства. По отношение на заповедното производство аналогична разпоредба не е предвидена.
Като взема предвид посочената практика на ВКС, обективирана в т.8 от ТР № 4/2013 г. по т.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че в настоящото заповедно производство обжалваното въззивно определение на Софийски градски съд не подлежи на касационно обжалване. Подадената частна жалба е процесуално недопустимо и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане частна жалба вх. № 131564/20.11.2013 г., подадена от С. Б. А., [населено място], [улица] от Х. К. Р., [населено място], [улица], двамата чрез адв.И. Н. против определение № 9436/20.05.2013 г. по ч.гр.дело № 4172/2013 г. на Софийски градски съд, с което са оставени без уважение частните жалби, подадени от С. Б. А. и Х. С. Р. срещу разпореждане от 18.02.2013 г. по гр.дело № 19550/2012 г. на Софийски районен съд за поправка на очевидна фактическа грешка, като неоснователни.
Прекратява производството по ч. гр. дело № 603/2014 г. по описа на ВКС Четвърто гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл.274,ал.2,пр.2 ГПК в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред друг състав на Гражданска колегия на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: