О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 582
София, 29.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май , две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1900/2016 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Й. Д. Д. и В. С. М. чрез адв. М. К. срещу решение №36 от 07.01.2016г . по в гр.дело № 3138/2015г. на Софийски апелативен съд ,с което е потвърдено решение от 25.09.2015г по гр.д № 12046/2012 на Софийски градски съд .Отхвърлен е иска на касаторите с правно основание чл.227 ал.1 б.”в” ЗЗД за отмяна на дарения на недвижими имоти .
Искът е заведен срещу наследниците на надарения и решаващото съображение на въззивния съд да го отхвърли е липсата на твърдение за осъществено от двете ищци поискване на издръжка , докато последният е бил жив .
В изложение се формулират три въпроса
1. Може ли поискването на издръжка от дарителите преди смъртта на надарания да се докаже със свидетели
2.Може ли устното поискване на издръжка от дарителите да се счита като поискано преди смъртта на надарения .
3.Ежемесечното даване на издръжка от надарения преди неговата смърт може ли да се счита ,че същата е поискана, ако се докаже горното ,преминава ли това задължение в патримониума на наследниците.
Сочи се основанието по чл. 280 ,ал.1 т.1 ГПК по първите два въпроса, тъй като въззивният съд е постановил решение в противоречие с решение №435/2011г по гр.д № 1370/2010 ІV г.о на ВКС. Според цитираната и установена практика,нуждаещият се дарител може да поска издръжката и устно. По третия въпрос се изтъква липсата на установена практика и се сочи основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Писмен отговор са заявили ответниците Л. Й. М. , Д. Т. М. и В. Т. М. .Доводите за допускане до касационно обжалване се оспорват по съображения , изложени от пълномощника адв.Д.. Въпросите са буквално възпроизведени от съдебната практика на ВКС , която им дава отговор , но ищците не са навеждали в процеса твърдения , които да кореспондират с поставените въпроси . Свидетели са били поискани , допуснати и изслушани .В случая по делото не е имало отправено искане за даване на издръжка – нито писмено , нито устно,докато надареният е бил жив .Ирелевантен към предмета на делото е и третия въпрос , по него също така има съдебна практика. Необходими са три предпоставки по чл. чл.227 ал.1 б.”в” ЗЗД : нужда от издръжка , поискване и отказ , като в случая допълнителна предпоставка е нуждата от издръжка и нейното поискване да са осъществени като факти приживе на надарения .
Върховен касационен съд ІІІ г.о намира , че не е налице основание за допускане до касационно обжалване.
При обосновката на свързано поставените правни въпроси, може ли поискването на издръжка от дарителите преди смъртта на надарения да се докаже със свидетели и може ли поискването в този случай да е устно , касаторите игнорират решаващите съображения на съда .Искът им е отхвърлен не защото въззивният съд приема ,че поисването на издръжка не може да се осъществи и устно , или че след смъртта на надарения същото може да се докаже, само ако е било отправено в писмена форма. Въззивният съд е изтъкнал, че от страна на ищците липсва дори твърдение да са поискали от надарения издръжка докато е бил жив , а са сторили това спрямо наследниците му, след неговата смърт. Като положителен факт,това обстоятелство е прието за установено и въз основа на ангажираните гласни доказателства – от показанията на свидетелите,доведени от ищците. Не е налице противоречие с изтъкваното решение №435/2011г по гр.д № 1370/2010 ІV г.о , тъй като и в настоящия случай е възприето , че като факт поискването на издръжка от надарения не е обвързано с форма и подлежи на доказване с всички доказателствени средства .
Въззивният съд е обсъдил и съответно отхвърлил доводът на касаторите (преформулиран като въпрос в изложението по допускане до касационно обжалване), че щом предвид близките им, родствени отношения, надареният ги е подпомагал приживе,при някои ежемесечни разходи включително (или по-точно , в надвишаваща обичайната грижа за ежедневните им потребности степен, както е установено от въззивния съд), то следва да се приеме да е налице поискване и без то да е било изрично отправяно. Въпросът може ли подобно подпомагане от надарения до неговата смърт , което касаторите считат за „ежемесечно даване на издръжка”, да обоснове по презумпция извод за поискване, без то да е изрично отправяно , е намерил отговор в установената по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, която отрича подобна презумпция като доказателствено правило . Ако издръжката е поискана от наследниците на надарения след неговата смърт,както ищците са сторили в случая не може да се счете, че недаването на такава е проява на непризнателност. ( Р№ 894 от 19.02.2010 г. по гр.д. № 3132/2008 г. на І г.о на ВКС, Р № 1031 от 30.12.2009 г. по гр.д. № 4849/2008 г. на І г.о на ВКС , Р№ 96 от 05.04.2011 г. по гр.д. № 352/2010 г. на ІV г.о на ВКС, Р №201/2011 гр.д №909/2010 ІІІ г.о на ВКС) Поискването е изрично волеизявление, което следва да се докаже. Установената практика е изтъкната и съобразена от въззивния съд, така че не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по този въпрос. На първите два формулирани въпроса отговор вече е даден в поддържания от защитата смисъл , но въззивният съд не е дал противно на вече установената практика на ВКС разрешение по тях ,като е изтъкнал липсата на релевантно твърдение и проведено доказване по отношение на допълнителната предпоставка дарителите да са поискали приживе на надарения издръжката, от която се нуждаят, което е условие за трансформиране на задължението му от морално и ненаследимо , в правно и подлежащо на изпълнение от наследниците, които да бъдат санкционирани с последиците на чл.227б.в”ЗЗД при отказ . .
Ето защо Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №36 от 07.01.2016г. по в.гр.дело № 3138/2015г. на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2 .