Р Е Ш Е Н И Е
№ 582
София, 08.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1537 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, вр.чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Р. М. Ч. от гр. М. срещу решение №358 от 05.12.07г. по гр.д. №326/07г. на Смолянския окръжен съд.
В жалбата са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения – касационно основание по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./. Поддържа се, че въззивният съд е действал като контролно-отменителна инстанция, не е обсъдил всички доказателства по делото; изградил решението си на предположения. В резултат на това достигнал до погрешния извод, че спорните земеделски земи към момента на образуване на ТКЗС са били собственост само на наследодателя на ответниците.
Ответникът Н. Р. Х. оспорва жалбата.
Останалите ответници – Е. С. Х., М. Х. С. и Р. Ш. Х. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.
С обжалваното решение състав на Смолянския окръжен съд е оставил в сила решение №7 от 19.02.07г. по гр.д. №214/05г. на М. районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Р. М. Ч. срещу Н. Р. Х., Р. Ш. Х., М. Х. С. и Е. С. Х. иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ – за признаване за установено, че към момента на образуване на ТКЗС, майка и Ф. М. Ч. е била собственик на ? ид.част от следните земеделски земи: пасище от 3,446 дка в местността „Д”; пасище от 3,446 дка в местн. „М”; пасище от 2,005 дка в местн.”П”, нива от 0,607 дка в местн.”Л”; нива от 0,423 дка в местн.”Л” и ливада от 11,672 дка в местн.”Ч”.
В. съд е приел, че ищцата не е установила твърдението си, че е наследник на общия наследодател М. С. имоти са били записани в емлячния регистър от 1949г. само на името на наследодателя на ответниците Р. Н. е предположението, че тези имоти, декларирани като наследствени през 1930г. от Р. и Ф. М. , са били поделени и към 1949г. техен изключителен собственик е бил само Р. Х.
Решението е правилно като резултат.
Установено е по делото, че в данъчната книга от 1930г. на с. С. има декларация от Р. и Ф. М. за притежавани земи: 1. нива „П” – 2 дка; 2. нива „П” – 1,5 дка; 3. нива „Ч” – 6 дка; 4. ливада „В” – 1дка; 5. ливада „Ч” – 2 дка; 6. паша „Ч” 2,5 дка; 7. паша „М” – 1 дка; 8. паша „З”- 0,5 дка; 9. гора „Р” – 0,5 дка; 10. гора „М” – 2 дка; 11. гора „М” – 3дка; 12. гора „Ч” 1 дка; 13. гора А. ” – 2 дка и 14. гора „С” – 0,5 дка.
Установено е също, че Р. М. Х. и Ф. М. Х. /Чиракова/ са брат и сестра. Раиф Х. е наследодател на ответниците, а Ф. Х. – на ищцата.
В емлячния регистър от 1949г. Раиф Х. е декларирал следните имоти, които има по наследство: 1. нива „П” – 2 дка; 2. нива „М” – 1 дка; 3. нива „П” – 1 дка; 4. нива „Ч” – 4 дка; 5. нива „К” – 0,4 дка; 6. ливада „Д” – 0,1дка; 7.ливада „Д” – 1,3 дка; 8. ливада „Ч” 2 дка; 9. гора „Ч” 2 дка; 10. гора „К” – 0,1 дка; 11. гора „М” – 2 дка; 12. гора „Е” – 1 дка; 13. гора „С” – 1дка; 14. пасище „Д” – 1,5 дка; 15. пасище „Ч” – 2дка и 16. паша „Ш” – 1,5 дка.
Възстановените на Р. Х. имоти са спорните по делото, като те не съвпадат изцяло по местности и по площи с тези, които са декларирани през 1930г. и 1949г.
Установено е, че бащата на ищцата М е декларирал през 1949г. земеделски земи, сред които нива „Ч” от 2 дка и нива в „П” – 0,2 дка, които са възстановени на наследниците му. От заключението на вещото лице Н. Щ. от 07.01.07г. и приложените скици се установява, че тези две ниви са разположени непосредствено до нивата с площ от 2,05 кв.м. в местн.”П” и ливадата с площ от 11, 672 дка в местн. „Черква, възстановени на наследниците на Р. Х. Тези данни, съпоставени и със показанията на свидетелите У, водят до извод, че съседните ниви са части от общия наследствен имот на М. Х. И на последно място – установено е, че с влязло в сила решение №98 от 10.04.84г. по гр.д. №185/84г. на Смолянския окръжен съд е признато за установено по отношение на АПК с. В. и ОбНС М. , че ищцата в настоящото производство Р. М. Ч. /М. В. Ч. / и нейната майка Ф/ Ф. М. Ч. / са собственици по наследство и давностно владение на нива от 2,310 дка в местността „Ч” и ливада от 3,750 дка в местността „Г”.
С. преценка на изброените доказателства води до извод, че след смъртта на общия наследодател М, неговите наследници са установили самостоятелно владение върху отделни части от наследствените имоти и са ги придобили по давност преди образуването на ТКЗС, което според твърденията в исковата молба е станало през 1958 – 1959г. По-специално – от общата нива в местността „П” или „П” с площ от 1,5 дка през 1949г. Раиф Х. декларира само 1 дка, а съпругът на Ф. Ч. – М. Ч. декларира 0,2 дка в същата местност. Нивите са съседни и според свидетелските показания те са били на Р. Х. и сестра му Ф. Ч. Същото се отнася и за общата нива от 6 дка в местността „Ч”, от която през 1949г. Раиф Х. декларира само 4 дка, а съпругът на сестра му – М. Ч. – 2 дка, като според влязлото в сила решение на Смолянския окръжен съд нивата е от 2,310 кв.м. и е придобита по наследство и давност от ищцата и от нейната майка Ф. За имота в местността „Г” с площ от 3,750 дка, който според съдебното решение също е придобит от по наследство и давност от ищцата и нейната майка Ф, не може да се установи по категоричен начин с кой от наследствените имоти съвпада, поради липсата на идентичност в местностите и площите на имотите по декларациите от 1930г. и 1949г. Ето защо, въпреки че не е обсъдил подробно доказателствата по делото, въззивният съд е достигнал до правилния извод, че към момента на образуване на ТКЗС през 1958 – 1959г., спорните имоти, които имат произход от общия наследодател М, вече са били придобити от неговия син Р. Х. , който ги е декларирал като свои още през 1949г. Обратно – нито Ф. Ч. , нито нейният съпруг М са декларирали през 1949г. спорните имоти, декларирали са само една малка част от тях. Оттук следва и изводът за неоснователност на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, до който е достигнал и въззивният съд и който е съобразен с данните по делото. Освен това – в производството по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ в тежест на ищеца е да установи, че спорните имоти са били собственост на соченото от него лице към момента на обобществяването им. В случая не е установено по категоричен начин, че спорните имоти съвпадат изцяло с имотите по декларацията от 1930г. – напротив – има значителни различия в площите и местностите, за които не е изяснено на какво се дължат.
Водим от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2, пр.1 от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №358 от 05.12.07г. по гр.д. №326/07г. на Смолянския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: