3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 583
гр. София, 16.07.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 2000/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на Г. М. Н. срещу решение № 86/13.03.2019г., постановено по в.гр.д. № 107/2019г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено решение №243/21.11.2018г. на Ботевградски районен съд и са отхвърлени исковете на ищеца Г. Н. срещу „Сенсета Технолоджис България“ ЕООД по чл.344, ал.1, т.1,2 и 3 КТ.
В жалбата са изложени доводи, че наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ е незаконосъобразно, тъй като тежестта на наказанието не е съобразена с тежестта на нарушението, съгласно чл.189 КТ. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: „Длъжен ли е съдът да извърши контрол за изпълнение изискванията на чл.189 КТ и да обсъди всички обстоятелства за това? Кои са критериите за определяне тежестта на нарушението? Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, да посочи кои релевантни факти приема за установени и да изясни хипотезата на приложимата от него правна норма? Длъжен ли е съдът да преценява заинтересуваността на свидетеля?“
В срока за отговор ответникът е възразил срещу допускането на касационно обжалване.
За да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, е необходимо, въззивният съд да е дал отговори в противоречие с практиката на ВКС (чл.280, ал.1, т.1 ГПК) или да е нужно установяване на точния смисъл на неясна, непълна или противоречива правната норма, при липса на практика на ВКС по поставените въпроси, или трябва да се изменени установената практика, поради изменение на закона или на обществените условия (чл.280, ал.1, т.3 ГПК и т.р.№1-2010-ОСГТК).
В случая въззивният съд е мотивирал тежестта на дисциплинарното нарушение и законосъобразността на уволнението по следния начин: приел е от фактическа страна, че със Заповед № 81/24.04.2018 г. на работодателя ищецът е дисциплинарно уволнен, за това че на 26.02.2018 г. около 22:00 ч. служител по сигурността му прави забележка за начина, по който ищецът е паркирал. Случката прераства във вербален спор, по време на който ищецът нагрубява служителя по сигурността и отправя провокации. Стига се до физическа разправа, инициатор на която е ищецът. Служителят по сигурността изисква легитимиране от ищеца, която той отказва да направи. Извършеното е квалифицирано като нарушение на чл. 29, т. 17 във вр. с чл. 32, т. 6 от Правилника за вътрешен трудов ред и т. 2 от Раздел II на Правилника за пропускателен режим.
Въззивният съд е приел за доказано описаното нарушение на трудовата дисциплина, въз основа на свидетелските показания по делото. Кредитирани в цялост са показанията на св. Х. Т. относно събитията около инцидента като логични, подробни, последователни и съответстващи на останалите доказателствени източници- показанията на В. М. и И. М., извършили преглед на записите от видеокамерите, показанията на св. В. В.- очевидец, възприел изцяло процесните събития, докладът за извършено нарушение на трудовата дисциплина. Не са кредитирани показанията на св. М. С., тъй като не се подкрепяли от друго доказателство и противоречали дори на обясненията, дадени от ищеца. Според съда, очевиден бил стремежът на свидетеля към изопачаване на фактите, вероятно породено от съображения за колегиалност. Не са ценени в цялост и писмените обяснения на ищеца, че св. Т. се е държал провокативно, ударил е с чадър по автомобила му, след което безпричинно го е нападнал. Това било в противоречие със свидетелските показания на В. М. и И. М., които били гледали многократно записа от видеокамерите, включително в присъствието на ищеца.
Въззивния съд е квалифицирал деянието като груба физическа саморазправа, с висока степен на обществена опасност, извършена с цинизъм и дързост, пред очите на множество трети лица и служители на предприятието, засягащо честта и достойнството на охранителя, създаващо опасност да бъдат засегнати жизненоважни органи на нападнатия охранител, както и опасност да бъде накърнен авторитета на работодателя, че не може да гарантира телесната неприкосновеност на служители, посетители и дори охранители на територията на предприятието и да подбере личен състав, който да се въздържа от хулигански и противообществени прояви, както и да вземе адекватни мерки срещу това. Съдът е взел предвид и безкритичното отношение на ищеца към извършеното, демонстрирано пред св. М. – мениджър човешки ресурси в предприятието, както и че е осъществено умишлено. Поради това нарушението е определено като тежко по смисъла на по чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ. До този извод съдът е достигнал след като е отчел, че длъжността на ищеца не е ръководна, не са му налагани предходни дисциплинарни наказания, както и че е награждаван в конкурс. Съдът е дал превес на задължението да спазват нормите за поведение в предприятието и обществото като цяло и да се уважава телесната неприкосновеност на гражданите, защитена от редица нормативни актове, изключителната дързост и цинизъм на извършеното, полученият широк негативен отзвук в целия трудов колектив, разколебаното доверие в работодателя.
При тези решаващи мотиви на въззивния съд, ВКС счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по посочените в изложението въпроси. Видно е че Софийски окръжен съд се е съобразил с практиката на ВКС (р.№75/15г. на ІV ГО, р.№2/16г. на ІІІ ГО) и при определяне тежестта на нарушението на трудовата дисциплина е взел предвид характера на извършваната дейност и значението на неизпълненото задължение, настъпилите или възможни неблагоприятни последици, обстоятелства при които е осъществено неизпълнението, субективното отношение на работника към неизпълнението. Разрешаването на въпросите за тежестта на извършеното нарушение съответства и на приетото в р.№318/10г. на ІІІ ГО, съгласно което арогантното поведение и създаването на конфликт, представлява уронване на доброто име на работодателя пред служители на друга фирма и това е достатъчно тежко нарушение на трудовата дисциплина, съгласно критериите на чл.189 КТ.
Въззивният съд се е съобразил и със задължението си да обсъди всички доказателства и доводи на страните, като е посочил кои факти приема за установени и въз основа на кои доказателства, както и изрично е обосновал кои свидетелски показания не възприема и защо. Показанията на заинтересувания свидетел Т. са обсъдени заедно с останалите доказателства, като фактическите изводи са направени след съвкупна преценка на доказателствата по делото.
Поради обстоятелството, че въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по посочените въпроси в изложението и тази практика не се нуждае от изменение, то не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 86/13.03.2019г., постановено по в.гр.д. № 107/2019г. на Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: