3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 583
гр.София, 29.04.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на трети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 126 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Ц. Ф. срещу решение № 401 от 1.10.2013 г., постановено по в.гр.д. № 585 по описа за 2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд, Гражданска колегия, с което е отменено решение № 65 от 22.04.2013 г. по гр. д. № 853/2013 г. по описа за 2013 г. на Панагюрския районен съд и е постановено друго за отхвърляне иска на В. Ц. Ф. против С. К. Ф. за установяване дължимостта на сумата от 6 955 лв.
Касаторът В. Ф. твърди, че решението на Пазарджишкия окръжен съд е необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Допустимо ли е съгласно чл.164, ал.1, т.3 от ГПК установяване със свидетелски показания на неформални договори на стойност над 5 000 лв. и факта на предаване на суми по тези договори, ако са сключени между роднини по сватовство до втора степен включително?
2. Може ли забраната за установяване на договори на стойност над 5 000 лв. да бъде преодоляна, ако страните изразят съгласие свидетелите да бъдат допуснати за посочените обстоятелства съобразно чл.164, ал.2 от ГПК?
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд по поставените въпроси.
Ответницата по жалбата С. Ф. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за присъждане на 150 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът В. Ф. е изложила в исковата молба, че по уговорка със сина и снаха си С. Ф. е изтеглила от свое име, но за тяхна сметка потребителски заем, който им е предоставила и който те е следвало да и заплащат. Първоначално те погасявали задълженията си, но после престанали и се наложило В. Ф. да издължи исковата сума от 6 955 лв. Тъй като снахата С. Ф. е оспорила издадената в полза на касатора заповед за изпълнение, В. Ф. е завела установителен иск за дължимостта на сумата. В отговора на исковата молба ответницата С. Ф. е оспорила получаването на парични средства от ищцата. Заявила е, че повече от три години се намира във фактическа раздяла със съпруга си, като началото на раздялата предхожда датата на получаване на кредита. Въз основа на показанията на доведените от ищцата свидетели Панагюрският окръжен съд е признал за установено, че снахата В. Ф. дължи сумата. Пазарджишкият окръжен съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил иска. В мотивите си въззивният съд е посочил, че тъй като сумата по договора за кредит е в размер над 5 000 лв., за целите на доказването на факта на сключване на договора е необходимо ищцата да представи писмени доказателства, каквито не са събрани по делото. Макар договорът да е неформален, необходимо е да бъде сключен в писмена форма за доказване. Тези мотиви на въззивния съд противоречат на разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК и на цитираната от касатора практика на ВКС по първия въпрос. Вторият въпрос е неотносим към спора, тъй като няма изрично съгласие на ответницата за разпит на свидетелите, поради което този въпрос не може да послужи като основание за касационно обжалване. По първия въпрос обаче също не може да бъде допуснато касационно обжалване, тъй като крайният извод за неоснователност на иска не може да бъде променен, ако се обсъдят събраните по делото свидетелски показания. Въззивният съд правилно е добавил, че нито един от свидетелите не е присъствал на предаване на сумата, а фактическата раздяла между съпрузите е настъпила преди ищцата да сключи договора за заем. Следователно не е доказано както реалното предаване на сумата, така и изразходването и за семейни нужди, за да се ангажира отговорността на ответницата по договор за заем. Ето защо настоящата инстанция приема, че по поставените от касатора въпроси касационно обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответницата по жалбата 150 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 401 от 1.10.2013 г., постановено по в.гр.д. № 585 по описа за 2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд, Гражданска колегия.
ОСЪЖДА В. Ц. Ф., ЕГН [ЕГН], да заплати на С. К. Ф., ЕГН [ЕГН], сумата 150/сто и петдесет/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: