О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 583
София, 25.05.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1409 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Б. П., гражданин на Италия, чрез процесуалния представител адвокатите К. и С. против въззивно решение № 155 от 14.10.2014г. по в.гр.д.№ 33 по описа за 2014г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 13 от 13.03.13г. по гр.д. № 71/11г.на Окръжен съд Разград за осъждане на Д. Б., роден в Италия да заплати на Х. Р. Л., роден в Швейцария, на основание чл.55 ал.1 изр.2 от ЗЗД сумата от 62 650 евро, представляваща получена от Барони сума на неосъществено основание по договор за покупка на акции от 6.11.2007г., ведно със законната лихва, считано от 24.03.11г., като е отхвърлен за разликата от 1000 евро до пълния предявен размер като неоснователен и недоказан и са присъдени разноски.
За да постанови акта си, въззивният съд е възприел извода на първоинстанционния, че ищецът е доказал факта на плащането на парите, а ответника не е установил наличие на основание за това. Посочил е, че по недействителен договор за продажба на акции, сключен между страните, на 19.11.2007г. ищецът е направил превод на 51 000 евро по сметка на трето лице / [фирма]/, от която същият ден сумата от 50 000 евро е била трансферирана към личната сметка на Д. Б.. Разликата от 1 000 евро е останала за фирмата и за нея иска е отхвърлен. За сумата от 12 650 евро съдът е приел, че е била внесена от ищеца на 20.11.2007г. в касата на дружеството и е използвана за погасяване на стари задължения на Д. Б. към дружеството, без в сключения между страните договор /и в анекс № 1 към него/ да е имало такава уговорка. Крайният извод на съда е, че с посочените суми ответникът се е обогатил.
Като сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК, касаторът Б. П. /съпруга на Д. Б., конституирана като негов наследник, след настъпилата на 26.03.2013г. в хода на производството смърт на ответника/ желае да се допусне касационно обжалване по два въпроса, касаещи служебните задължения на съда да предприема необходимите процесуални действия по движението на делото с оглед разпоредбата на чл.7 от ГПК и относно необходимостта да бъдат обсъдени всички събрани по делото доказателства в тяхната цялост с излагане на изрични мотиви, включително и по направените искания и възражения на страните. Тези общи въпроси, касаторката е конкретизира в няколко подвъпроса, които могат да бъдат обобщени по следния начин:
Първият: Следва ли – при настъпила смърт на страна по делото, чужд гражданин /в случая италианец/, съдът да извърши проверка по реда на чл.43 от КМЧП за съдържанието на чуждото право относно наследяването, да провери кои са законните му наследници, кой е органа и лицето, издаващ удостоверителни документи за тези обстоятелства, както и валидността на представите документи? При оспорване на представените документи /и при констатация по делото, че представените документи удостоверяват „членове на семейството”, а не наследници/, следва ли съда да извърши проверка на оспорените обстоятелства и чуждестранните документи, включително и като укаже на страната да представи доказателства за това? Чия е доказателствената тежест по чл.230 ал.2 от ГПК за установяване на наследниците на починалия ответник и при смърт на наследник следва ли той да бъде заместен от всичките си наследници? Според касаторката по така поставените въпроси постановеният въззивен акт противоречи на решения № 426 от 21.11.2011г. по гр.д.№ 74/11г. на І г.о., № 1239 от 14.11.2008г. по гр.д.№ 5590/07г. на V г.о., № 1106 от 3.12.2008г. по гр.д.№ 4201/07г.на І г.о., № 209 от 29.12.2010г. по т.д.№ 509/10г. на ІІ т.о., № 145 от 23.11.2011г. по т.д.№ 1018/10г. на І т.о., № 9 от 21.01.2011г. по гр.д.№ 1821/09г. на І г.о., № 227 от 7.11.2012г. по гр.д.№ 142/12г. на ІІ г.о., № 464 от 15.12.2011г. по гр.д.№ 1654/10г. на ІV г.о., № 4 от 6.12.2012г. по гр.д.№ 388/11г. на І г.о., както и на ТР № 1 от 9.12.2013г. по т.д.№ 4/12г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 77 от 19.12.1984г. по гр.д. № 60/84г. на ОСГК на ВС.
Във връзка с втория поставен въпрос, касаещ задълженията на съда съгласно чл.236 ал.2 от ГПК, касаторката счита, че съдът не е обсъдил следните нейни възражения :1. че процесуалната легитимация на Д. Б. се основава на мотиви на влязъл в сила съдебен акт, в производството по постановяване на който той не е бил страна, 2. посоченото в платежните документи основание /заем/ е различно от приетото от съда /плащане на цена по договор за продажба на акции/, 3. че между ищеца и трето лице / [фирма]/ са съществували дългосрочни и интензивни фанансови отношения, във връзка с които е плащането, 4.за неизпълнение на договора от страна на ищеца, 5.за реализиране на договорна отговорност на купувача по т.7.2 по договор за продажба на акции, 6.за това, че Д. Б. не е страна по договора за продажба на акции и не може да бъде обвързан с Анекс № 1 към него, 7. че неизпълнението на процесния договор е в резултат бездействието на ищеца и липса на законова забрана за прехвърляне на дялове от капитала на несъстоялото се дружеството и 8.като неизправна страна купувачът не може да черпи права от виновното си поведение. Позовава се на постановени по чл.290 от ГПК решения относно задълженията на съда.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
При тези мотиви, само първата група поставени от касатора въпроси отговарят на изискванията за годно общо основание за допустимост, доколкото са свързани с решаващите мотиви на съда. Втората група въпроси, касаещи задълженията на съда съгласно чл.236 ал.2 от ГПК, всъщност не съдържа правни, а фактически въпроси, касаещи съществото на спора, с които страната излага твърдения, че съдът неправилно не е уважил направени от нея осем възражения. Съгласно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС – касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281 т.3 ГПК и проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт би могла да се извършва едва /и само ако/ той бъде допуснат до касационно обжалване. На това основание втората група въпроси, поставени от касатора не съставляват основание за допускане на касационно обжалване.
По първата група въпроси също не следва да се допуска касационно обжалване, защото не е налице нито едно от посочените от касатора специални основания за допустимост. Поставените въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК и т.4 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС , защото по тях има трайно установена практика на ВКС, която въззивният съд е съобразил. Основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК не е налице, защото посочените от касатора решения не дават основание за извод, че въззивния акт е постановен в противоречие с цитираната задължителната практика на ВКС. Съображенията за това са следните :
При настъпила смърт на страна по делото, чужд гражданин, когато е приложимо българското право, съдът няма задължение да извърши проверка по реда на чл.43 от КМЧП за съдържанието на чуждото право относно наследяването. В случая нормата на чл.43 от КМЧП е неприложима, защото тя установява задължение за българския съд, при избор на приложимо право, служебно да установи чуждото право, за да може да го приложи. В настоящата хипотеза – по делото не е имало спор, че съгласно чл.29 от КМЧП съдът разглежда делото по българското право. Следователно – съдът следва да процедира по отношение на чуждия гражданин – ответник, починал в хода на производството по същия начин, както за български гражданин, а именно: да спре производството по делото, да изиска от задължената страна /ищеца/ доказателства за наследниците и след представянето им в предоставения срок, да конституира посочените в документите лица. Проверката кои са законните наследници на починалото лице съдът прави въз основа на ангажираните по делото доказателства, на които се доверява /без допълнителна проверка/ доколкото се касае за документи, издадени от длъжностни лица, в кръга на службата им, по установена форма и ред. При надлежно оспорване /каквото в случая няма/, съществува надлежна процедура, по която съдът процедира / такава не е била инициирана/. Обстоятелството, че на определен етап – състав на съда е приел, че представените документи удостоверяват „членове на семейството”, а не наследници – не дава основание за друг извод, след като впоследствие – след като никоя от страните не се е възползвала от предоставената възможност да представи други документи – е приел, че същите надлежно изпълняват удостоверителното си предназначение. Разпоредбата на чл.7 от ГПК въвежда принципа на служебното начало в гражданския процес. Служебното задължение на съда да предприеме необходимите процесуални действия по движението на делото след спирането му поради смърт на ответника, се счита изпълнено, когато същият последователно и добросъвестно е направил необходимото за да конституира наследниците и възобнови производството. В случая съдът след преценка на наличните доказателства и след като конституираната в качеството на наследник съпруга на починалото лице /също италианска гражданка/ не е представила доказателства, с които да се установи, че има и други наследници, е достигнал до единствено възможния в случай извод, че след настъпилата смърт страните са конституирани надлежно /т.е.,че починалия няма други наследници освен съпругата Б. П./. Тези изводи на съда, не са в противоречие с приетото в цитираните от касатора решения на ВКС. Следва да се посочи, че част от тях – с № 1239 от 14.11.2008г. по гр.д.№ 5590/07г. на V г.о., № 1106 от 3.12.2008г. по гр.д.№ 4201/07г.на І г.о. не съставляват задължителна практика. Други, съгласно т.2 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС са ирелевантни като постановени по различни от настоящите въпроси / решение № 426 от 21.11.2011г. по гр.д.№ 74/11г. на І г.о., свързан с приложението на чл.43 от КМЧП, решение № 145 от 23.11.2011г. по т.д.№ 1018/10г. на І т.о. по въпрос свързан с отказ от наследство и ТР № 77 от 19.12.1984г. по гр.д. № 60/84г. на ОСГК на ВС за наследяването, т.6 от ТР № 1 от 9.12.2013г. по т.д.№ 4/12г. на ОСГТК на ВКС относно неконституиране на необходим другар, каквито данни в случая няма, № 227 от 7.11.2012г. по гр.д.№ 142/12г. на ІІ г.о. постановено по въпрос, касаещ делбеното производство, № 464 от 15.12.2011г. по гр.д.№ 1654/10г. на ІV г.о.,касаещ иск по чл.344 от КТ и решение № 4 от 6.12.2012г. по гр.д.№ 388/11г. на І г.о., постановено по въпрос, касаещ нуждаещите се от доказване факти/. Останалите са съотносими, но в съответствие с приетото от въззивния съд, че съдът следи за активната процесуална легитимация на страните и че когато смъртта настъпи по време на висящността на процеса, е длъжен да конституира наследниците на починалата страна.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 155 от 14.10.2014г. по в.гр.д.№ 33 по описа за 2014г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.