9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 583
гр. София, 19.12.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 613 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение № 1757/09.07.2018г. по т.д. № 5308/2017г. на Софийски апелативен съд след отмяна на решение № 518/25.01.2017 г., допълнено с решение № 3963/01.06.2017г. по гр.д. 5372/2013г. по описа на СГС: са отхвърлени като неоснователни исковете с правно основание чл. 226 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД, предявени от Я. –Л. М. и Е. – Йогетан М. срещу „Дженерали застраховане”АД за сумите 130 000 лв. в полза на всеки ищец, ведно със законната лихва от 20.04.2008г. и Я. –Л. М. и Е.–Йогетан М. са осъдени да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 ГПК на „Дженерали застраховане”АД разноски за двете съдебни инстанции в общ размер 4 100 лв.; „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД е осъдено на основание чл. 226 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД да заплати на Я.–Л. М. и Е.–Йогетан М. обезщетения за неимуществени вреди – страдания от смъртта на баща им М. Мейманов, в размер на 100 000лв. за всеки ищец, ведно със законната лихва от 20.04.2010 г. и са отхвърлени като неоснователни исковете с правно основание чл. 226 КЗ /отм./ за разликата над 100 000 лв. до 130 000 лв. – обезщетения за неимуществени вреди в полза на всеки ищец и с правно основание чл. 86 ЗЗД за съразмерните на главниците от 30 000 лв. за всеки ищец законни лихви от 20.04.2008г. и като погасени по давност – исковете за присъждане на законните лихви върху обезщетенията от 100000лв. в полза на всеки ищец за периода, предхождащ датата 20.04.2010г. и Я.–Л. М. и Е.–Йогетан М. са осъдени да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 3 004,30 лв.; са оставени без разглеждане исковете с правно основание чл. 288 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД, предявени от Я.–Л. М. и Е.–Йогетан М. срещу Гаранционен фонд за присъждане на обезщетения в полза на всеки ищец в размер на 100 000 лв., ведно със законните лихви от 20.04.2008г.; са отхвърлени исковете с правно основание чл. 288 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД за разликата между претендираните по 130 000 лв. от всеки ищец и присъдените по 100 000 лв., ведно със законната лихва върху главниците от 30 000 лв. от 20.04.2008г.; Я. –Л. М. и Е.–Йогетан М. са осъдени да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК на Гаранционен фонд разноски за производствата пред СГС и САС в размер на 800лв.; е осъдено „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметката на САС държавна такса в размер на 12 000 лв. и на осн. чл. 38 ЗА на адв. В. Р. хонорар за двете съдебни инстанции в размер на 7060 лв. Решението е постановено при участие на третите лица помагачи на страната на ответника „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД – И. И. Чауш и Ш. И. Чауш.
С касационни жалби „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД и И. И. Чауш и Ш. И. Чауш обжалват въззивното решение в изцяло.
Насрещна касационна жалба е подадена от Я. –Л. М. и Е.–Йогетан М. срещу въззивното решение в частта, с която са отхвърлени като неоснователни исковете с правно основание чл. 226 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД, предявени от Я. –Л. М. и Е. – Йогетан М. срещу „Дженерали застраховане”АД за сумите 130 000 лв. в полза на всеки от тях, ведно със законната лихва от 20.04.2008г. и Я. –Л. М. и Е.–Йогетан М. са осъдени да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 ГПК на „Дженерали застраховане” АД разноски за двете съдебни инстанции в общ размер 4 100 лв., както и в частта за отхвърляне като неоснователни на исковете с правно основание чл. 226 КЗ /отм./ за разликата над 100 000 лв. до 130 000 лв. – обезщетения за неимуществени вреди в полза на всеки ищец и с правно основание чл. 86 ЗЗД за съразмерните на главниците от 30 000 лв. за всеки ищец законни лихви от 20.04.2008г. и като погасени по давност – исковете за присъждане на законните лихви върху обезщетенията от 100 000 лв. в полза на всеки ищец за периода, предхождащ датата 20.04.2010г. и Я.–Л. М. и Е.–Йогетан М. са осъдени да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД разноски за двете съдебни инстанции в общ размер 3 004,30 лв.
Страните поддържат, че решението в съответните атакувани и от тях части е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Взаимно оспорват касационните си жалби.
Гаранционен фонд –София оспорва подадените касационни жалби.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби на „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД / евентуален ответник по исковата молба/ и И. И. Чауш и Ш. И. Чауш /трети лица помагачи на „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД/ са допустими единствено в частите, с които „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД е осъдено на основание чл. 226 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД да заплати на Я.–Л. М. и Е.–Йогетан М. обезщетения за неимуществени вреди – страдания от смъртта на баща им М. Мейманов, в размер на 100000лв. за всеки ищец, ведно със законната лихва от 20.04.2010 г. и в частта на разноските. В частта, по исковете срещу предпочитания от ищците според петитума на исковата молба ответник „Дженерали застраховане”АД, по които тези касатори не са страна, респ. трети лица-помагачи, нямат право на касационна жалба. Липсва правен интерес да обжалват въззивното решение и в частта, с която са отхвърлени като неоснователни исковете срещу „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД с правно основание чл. 226 КЗ /отм./ за разликата между 100 000лв. и 130 000лв. – обезщетения за неимуществени вреди в полза на всеки ищец и с правно основание чл. 86 ЗЗД за съразмерните на главниците от 30 000 лв. за всеки ищец законни лихви от 20.04.2008г. и като погасени по давност – исковете за присъждане на законните лихви върху обезщетенията от 100 000 лв. в полза на всеки ищец за периода, предхождащ датата 20.04.2010г. По отношение въззивното решение в частта по евентуалните искове срещу Гаранционен фонд- София определящо е процесуалното условие, при което са предявени исковете – ако бъде допуснато касационно обжалване в частта по решението на САС за осъждане на „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД да заплати на всеки ищец сумата от по 100 000лв., ще се възобнови и висящността на спора по евентуално предявените с тези искове претенции срещу Гаранционен фонд.
Поради изложеното в посочените по-горе части /за отхвърляне изцяло на исковете срещу предпочитания ответник и срещу ответника „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД за разликата от 30 000лв., ведно със законните лихви и погасените по давност лихви/ двете касационни жалби следва да бъдат оставени без разглеждане.
По основанията за допускане на касационно обжалване:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че Я. –Л. М. и Е. – Йогетан М. се легитимират като наследници на М. Мейманов – пътник в товарен автомобил, починал при процесното ПТП. Третите лица–помагачи на „ДЗИ Общо застраховане”АД – И. И. Чауш и Ш. И. Чауш, са родители на водача на товарния автомобил. Относно механизма на ПТП въззивният съд като е обсъдил и двете заключения на САТЕ по делото е счел, че при десен завой товарният автомобил е навлязъл в лентата на движение на лек автомобил Опел Вектра, който е предприел маневра за избягване на товарния чрез навлизане в лентата на последния, вместо да завие надясно и да навлезе върху десния банкет. Преди удара товарният автомобил се е движил със скорост около 62 км/ч, а лекият автомобил – 126 км/ч. Навлизането на последния в насрещното платно е станало на разстояние около 25 м от позицията на товарния автомобил по същото време. При огледа не са установени спирачни следи. Според въззивния съд причина за катастрофата са високата скорост на движение на товарния автомобил, навлизането на същия в лентата за насрещно движение, липсата на опит от страна на водача на лекия автомобил да предотврати удара чрез аварийно спиране или своевременно връщане в собственото платно за движение, както и че водачът на товарния автомобил е бил в тежка степен на алкохолно опиянение. Предприетата от водача на лекия автомобил Опел Вектра спасителна маневра, на база субективните му възприятия, е обоснована. Извършена е била в условия на крайна нужда с цел избягване на вредоносния резултат и вероятността за това към момента на осъществяването й е била висока. Поради което въззивният съд е намерил, че следва да бъде ангажирана единствено отговорността на водача на автомобил „Форд“, съответно отговорността на неговия застраховател „ДЗИ Общо застраховане”АД. Според САС не е било доказано водачът на товарния автомобил и бащата на ищците да са осъществили някакъв контакт преди пътуването, за да може пострадалият пътник да възприеме действителното състояние на шофьора, поради което е недоказано възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на наследодателя на ищците. Като е съобразил гласните доказателства относно конкретните отношения между наследниците и починалото лице, въззивният съд е определил обезщетения за неимуществени вреди в размер на 100 000лв. за всеки ищец.
В изложението към касационната жалба на „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: 1/Относно същността на понятието „правомерна спасителна маневра” и при какви предпоставки спасителната маневра води до освобождаване от отговорност на водачите на МПС?; 2/ Обвързан ли е съдът, при произнасяне по пряк иск за присъждане на застрахователно обезщетение срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента при увредени повече от едно лице, от застрахователната сума по договора и задължен ли е съдът да предприеме мерки за установяване на степента на изчерпване на лимита към момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция като допусне доказателства за това?; 3/ Задължен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото относими доказателства в тяхната съвкупност, както и да обсъди доводите и възраженията на странити по предмета на спора?; 4/ относно размера на справедливите обезщетения, които компенсират установените по делото вреди и задължението на съда да обсъди всички факти релевантни за определяне на обезщетението за неимуществени вреди като посочи значението им за увеличаването, съответно намаляването на размера на обезщетението; 5/ относно предпоставките за прилагане на чл.51, ал.2 ЗЗД в случаите на пътуване в МПС, управлявано от водач, който е употребил алкохол. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Навежда допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на дадените от въззивния съд разрешения и съдебната практика на ВКС, обективирана както следва: по първи въпрос – в ТР №106/31.10.1983г. на ОСНК на ВС, Решение № 61/06.07.2009г. по т.д. № 751/2008г. на ВКС, I т.о. и Решение № 159/24.11.2010г. по т.д. № 1117/2009г. на ВКС, II т.о.; по втори въпрос- Решение № 180/07.07.2014г.; по трети въпрос – Решение № 548/06.12.2010г. по гр.д. № 1119/2009г. на ВКС, III г..о, Решение № 37/29.03.2012г. по гр.д. № 241/2011г. на ВКС, I г.о.; по четвърти въпрос – ППВС № 4/1968г. и Решение № 179/29.01.2016г. по т.д. № 2143/2014г. на ВКС, I т.о.; по пети въпрос – ТР №1/2014г. от 23.12.2015г. на ОСТК на ВКС и решение № 196/06.12.2016г. по т.д. № 2326/2014г. на ВКС, I т.о.
В изложението по касационната жалба на И. И. Чауш и Ш. И. Чауш са формулирани следните правни въпроси: 1/Каква е същността на правния институт на „правомерна спасителна маневра” ?; 2/Може ли въззивното решение да почива на предположения, вероятности или допускания?; 3/ Длъжен ли е въззивният съд при отмяна на първоинстанционния съдебен акт да обсъди целия доказателствен материал и да обсъди всички възражения и оспорвания на страните, включително и заявените пред първата инстанция?; 4/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства в тяхната съвкупност? Въведено е допълнително основание по всички правни въпроси – чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение по тях с практиката на ВКС, обективирана както следва: по първи въпрос – в ТР №106/31.10.1983г. на ОСНК на ВС и Решение № 159/24.11.2010г. по т.д. № 1117/2009г. на ВКС, II т.о.; по втори въпрос – в Решение № 264/12.02.2015г. по гр.д. № 6457/2013г. на ВКС,III г.о.; по трети въпрос – в Решение № 218/03.11.2016г. по гр.д. № 2217/2016г. на ВКС, III г.о., Решение № 228/01.10.2014г. по гр.д. № 1060/2014г. на ВКС, I г.о.; по четвърти въпрос – в Решение № 23/07.06.2017г. по гр.д. № 2669/2016г. на ВКС, II г.о., Решение № 344/21.09.2012г. по гр.д. № 826/2011г. на ВКС, IV г.о.
В насрещната касационна жалба на Я.–Л. М. и Е.–Йогетан М. се поставят следните правни въпроси: 1/ Следва ли съдът да извърши преценка на правомерността на действията на всички участници в ПТП и на връзката между техните действия и настъпването на инцидента? и 2/ При нарушение на правилата за движение по пътищата от водача при условията на крайна нужда и настъпило застрахователно събитие, застрахователят, сключил с водача задължителна застраховка гражданска отговорност, носи ли отговорност за поправянето на вредите? Вредите, причинени в хипотезата на чл.46, ал.2 ЗЗД, покриват ли се от тази застраховка или се покриват единствено от лицето, респ. от застрахователя на лицето, предизвикало състоянието на крайна нужда? Касаторите се позовават на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с оглед доводи за противоречие на въззивното решение по първи въпрос с практика на ВКС, обективирана в Решение № 343/30.09.2011г. по гр.д. № 1260/2010г. на ВКС, IV г.о. и по втори въпрос – в Решение № 181/20.01.2014г. по т.д. № 335/2012г. на ВКС, II т.о. и Решение № 15/01.06.2012г. по т.д. № 279/2011г. на ВКС, II т.о. По последния въпрос се въвежда и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По касационните жалби на „ДЗИ Общо застраховане”АД и И. И. Чауш и Ш. И. Чауш:
По първи въпрос относно спасителната маневра настоящият състав на ВКС намира, че същият е поставен в контекста на оплакване за несъобразяване от въззивния съд, че маневрата на водача на лекия автомобил е била предприета в нарушение на чл.8, ал.1 и чл.16, ал.1 ЗДвП, че има починало лице извън водачите на двете превозни средства и пр., като съществременно е застъпено виждане от касторите, че от значение е конкретната пътна обстановка. Следователно първи въпрос се свързва с трети въпрос /и четвърти по касационната жалба на третите лица-помагачи/ относно задължението на въззивния съд да изложи съображения по наведените от страните доводи и релевантните за спора доказателства. Така поставен той има обуславящо крайното правно разрешение по спора значение. По този въпрос, в съдебната практика, обективирана в следните решения по чл.290 ГПК: Решение № 218/03.11.2016г. по гр.д. № 2217/2016г. на ВКС, III г.о., Решение № 228/01.10.2014г. по гр.д. № 1060/2014г. на ВКС, I г.о.; Решение № 23/07.06.2017г. по гр.д. № 2669/2016г. на ВКС, II г.о., Решение № 344/21.09.2012г. по гр.д. № 826/2011г. на ВКС, IV г.о. и др. се приема, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Когато при това произнасяне се приеме за основателен някой от посочените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, това е основание за решаване на спора по същество от въззивния съд – чл.271, ал.1 от ГПК. Разрешаването на спора по същество означава преди да реши дали да отмени изцяло или отчасти или да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд да извърши същата онази дейност, която извършва първоинстанционния съд при разрешаването на спора: да определи приложимия закон и с оглед на него да прецени основателността на предявения иск, като изходи от фактическите твърдения на страните и относимите към спора факти, прецени дали тези факти са доказани, съответно дали представените за доказване на тези факти доказателства са истински и относими към спора, както и да прецени дали са основателни своевременно направени от ответниците възражения и оспорвания на иска и в заключение да подведе установеното фактическо положение под приложимата правна норма. Необсъждането и непроизнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи на въззиваемата страна, когато е приет за основателен един от доводите на въззивника за неправилност на първоинстанционното решение и спорът се разглежда по същество от въззивния съд, е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до неправилност на въззивното решение и е основание за неговата отмяна. За проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК, следва да се допусне касационно обжалване.
Във връзка с втория правен въпрос, поставен от „ДЗИ Общо застраховане”АД, въззивният съд не е отрекъл задължението си да се произнесе по възражение за изчерпване на лимитите на застрахователно обезщетение, но според доказателствата е приел, че то е останало недоказано. Проверката на този извод се обхваща от произнасянето на касационната инстанция по същество на касационната жалба, а не във фазата по чл.288 ГПК. Следователно не е изпълнено изискването към общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Четвърти и пети въпрос от изложението към касационната жалба на „ДЗИ Общо застраховане“АД относно критериите при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди и за прилагане на чл.51, ал.2 ЗЗД при ПТП с водач, употребил алкохол, са разрешени от въззивния съд при съобразяване на изброените в съдебната практика предпоставки. Касаторът по същество е направил оплакване за липса на цялостно обсъждане на събраните по делото доказателства по отношение на съдържанието на конкретната житейска връзка между роднините и по-точно не е взето предвид честото отсъствие на М. Мейманов от дома му в Турция. Съответно по отношение на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия касаторът въвежда доводи за необоснованост на изводите на САС, че пътникът преди да се качи в автомобила не е могъл да възприеме точно действителното състояние на водача. Следователно се касае за оплаквания по чл.281, т.3 ГПК, които ще бъдат разгледани по същество на касационната жалба.
Тъй като въззивното решение се допуска до касационно обжалване по подадените касационни жалби, то на разглеждане по реда на чл.288 ГПК подлежи и насрещната касационна жалба на Я.–Л. М. и Е.–Йогетан М..
Първи въпрос е поставен с оглед оплакване по касационната жалба за необсъждане от въззивната инстанция на всички доводи, изложени във въззивната жалба относно конкретиката на механизма на ПТП и поведението на водачите на всеки един автомобил в него: не е било разгледано кое поведение се явява в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, най-малко не е било отчетено, че точно действията на водача на лекия автомобил са допринесли за настъпване на ПТП и не са довели до избягване на смъртта на водачите на двете коли и на пътниците в тях. Следователно този въпрос е свързан с въпроса на касаторите „ДЗИ Общо застраховане“АД и И. И. Чауш и Ш. И. Чауш, по който настоящият състав на ВКС допуска касационно обжалване.
По втори въпрос въззивният съд не е излагал съображения, поради което същият не се явява обуславящ крайните правни изводи в обжалваното решение.
Следователно въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване и в частта по касационната жалба на Я.–Л. М. и Е.–Йогетан М. на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: Следва ли съдът да извърши преценка на правомерността на действията на всички участници в ПТП и на връзката между техните действия и настъпването на инцидента с оглед наведените доводи от страните ?
Произнасянето на настоящия състав на ВКС по чл.288 ГПК по касационните жалби на „ДЗИ Общо застраховане“АД и И. И. Чауш и Ш. И. Чауш и насрещната касационна жалба на Я.–Л. М. и Е.–Йогетан М. обосновава извод за допускане на касационно обжалване изцяло на въззивното решение на САС.
Касаторите „ДЗИ Общо застраховане”АД и И. И. Чауш и Ш. И. Чауш, с оглед частичното допускане на касационно обжалване по всяка подадена от тях касационна жалба, дължат заплащане на държавна такса на осн. чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 4000лв. за застрахователя и 4000лв. за третите лица-помагачи. Я.–Л. М. и Е.–Йогетан М. са освободени от внасяне на държавна такса по насрещната касационна жалба.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадените от „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД и И. И. Чауш и Ш. И. Чауш касационни жалби в частта, с която след частична отмяна на решение № 518/25.01.2017г., допълнено с решение № 3963/01.06.2017г. по гр.д. № 5372/2013г. по описа на СГС: са отхвърлени като неоснователни исковете с правно основание чл. 226 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД на Я. –Л. М. и Е. – Йогетан М. срещу „Дженерали застраховане”АД за сумите от 130 000 лв. в полза на всеки от тях, ведно със законната лихва от 20.04.2008г. и Я. –Л. М. и Е.–Йогетан М. са осъдени да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК на „Дженерали застраховане” АД разноски за двете съдебни инстанции в общ размер 4 100 лв. и са отхвърлени като неоснователни исковете с правно основание чл. 226 КЗ /отм./ на Я. –Л. М. и Е.–Йогетан М. срещу „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД за разликата над 100 000лв. до 130 000лв. – обезщетения за неимуществени вреди в полза на всеки ищец и с правно основание чл. 86 ЗЗД за съразмерните върху главници от 30 000 лв. за всеки ищец законни лихви от 20.04.2008г. и като погасени по давност – исковете за присъждане на законните лихви върху обезщетенията от 100000 лв. в полза на всеки ищец за периода, предхождащ датата 20.04.2010г. и Я.–Л. М. и Е.–Йогетан М. са осъдени да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 3 004,30 лв.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1757/09.07.2018г. по т.д. № 5308/2017г. на Софийски апелативен съд в неговата цялост.
УКАЗВА на „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за заплатена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 4000лв., като в противен случай производството по делото по тази касационна жалба ще бъде прекратено.
УКАЗВА на И. И. Чауш и Ш. И. Чауш в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за заплатена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 4000лв., като в противен случай производството по делото по тази касационна жалба ще бъде прекратено.
Да се изпратят съобщения на касаторите с указанията.
След представяне на вносните документи и след влизане в сила на определението в частта, с която частично се оставят без разглеждане касационните жалби на ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД и И. И. Чауш и Ш. И. Чауш, делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето им в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението в частта, с която се оставят без разглеждане посочените касационни жалби, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС, а в останалата част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: