6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 583
София, 19.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
Членове: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 2166/2019 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Д. Ю. Х., в качеството му на ЕТ „Финметал груп – Димитър Хитов“, [населено място], [улица], обл. К., чрез пълномощника му адв. М. Ч., против решение № 21 от 12.02.2019 г. по гр. д. № 240/2018 г. на ОС – Кърджали в частта отменяща решение № 50 от 22.05.2018 г. по гр. д. № 342/2017 г. на РС – Момчилград в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т. Ш. М. против Д. Ю. Х., в качеството му на ЕТ „Финметал груп“ – Димитър Хитов“, ЕИК 203278149, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗС и е прието за установено по отношение на касатора, че ищецът е собственик, на основание придобивна давност, на недвижим имот – едноетажна масивна сграда „Техническа работилница“, състояща се от зала с приземен етаж, със застроена площ 225 кв.м., ведно с нормативно необходимата застроена и незастроена прилежаща площ от 896 кв.м., построена в парцел …., при граници: изток – новопроектиран път, запад – парцел …., север – парцел …., юг – мера по регулационния план на [населено място], общ. К., обл. К..
Сочат се следните касационни основания за неправилност на решението: необоснованост на извода за упражнявано владение от ответника върху процесния имот в продължение на десет години преди публичната продан; противоречие с чл. 79, ал. 1 ЗС на извода за осъществена в полза на ответника придобивна давност; противоречие с чл. 482 ГПК на извода за деривативния характер на публичната продан на недвижим имот; несъобразяване с разпоредбите на чл. 435, ал. 4 ГПК и чл. 440 ГПК, предвиждащи специален ред за защита на трети лица, при неосъществяването на който е преклудирана възможността за оспорване на придобитите от купувача от публична продан права; противоречие с нормата на чл. 496 ГПК, установяваща стабилитет на постановлението за възлагане на недвижим имот. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК – за проверка на допустимостта му. Сочат се и основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Т. Ш. М. не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, прие следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Делото е висящо в частта по предявения от Т. Ш. М. против Д. Ю. Х., като ЕТ „Финметал груп – Димитър Хитов“, иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване по отношение на едноличния търговец, че ищецът е собственик, на основание придобивна давност, на процесния имот. В частта, с която искът е уважен по отношение на останалите ответници – Х. Н. Х., С. Х. Х., С. Х. Х., У. Х. Х. въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
За да достигне до извод за основателност на предявения иск, съставът на въззивния съд е приел за установено от фактическа страна, че процесният имот е бил придобит от Х. Н. Х. по силата на договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № …. г., след проведен по реда на чл. 48, ал. 8, вр. чл. 43, ал. 2 ППЗСПЗЗ търг от ликвидационния съвет на ТКЗС – с. Бенковски. През 2013 г. е образувано изпълнително дело против Х. Х., за събиране на парично вземане на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД. Процесният имот е бил възбранен и след проведена в периода 5. 06. 2017 г. – 5. 07. 2017 г. публична продан ответникът Д. Ю. Х., като ЕТ „Финметал груп – Димитър Хитов“, е бил обявен за купувач и имотът му е бил възложен с постановление на частния съдебен изпълнител от 12. 07. 2017 г. по изп.д. № 947/2013 г. по описа на ЧСИ Р. С., влязло в сила на 10. 08. 2017 г. Платената от купувача продажна цена е 15866,80 лв. Представен е писмен договор за покупко-продажба на процесния имот за сумата 15000 лв. с дата 03. 01. 2007 г., подписан от Х. Н. Х. и П. Б. Х., продавачи, и Т. Ш. М., купувач, както и от лицата Р. Б. и К. К. Ш., посочени като свидетели. Договорът обективира изявления на страните, според които нотариалният акт, легитимиращ продавача като собственик, както и владението върху имота са предадени на купувача, а прехвърлянето на собствеността ще се осъществи по-късно. Въз основа на показанията на свидетелите Р. Б. и К. К. Ш. е прието за установено, че от 3. 01. 2007 г. до настоящия момент процесният имот се владее от ищеца Т. Ш. М., който го ползвал лично или го е отдавал под наем.
От правна страна съдът е приел, че ищецът е придобил процесния имот по давност на 3. 01. 2017 г. (с изтичането на десетгодишният придобивен давностен срок, започнал да тече от сключването на предварителния договор на 3. 01. 2007 г.), преди същият да бъде изнесен на публична продан и възложен на ответника ЕТ „Финметал груп“ – Димитър Хитов. Последвалата публична продан на 2/3 идеални части от имота, проведена от 05.06.2017 г. до 05.07.2017 г., и влязлото в сила на 10.08.2017 г. постановление за възлагане не могат да бъдат противопоставени на действителния собственик, тъй като съгласно чл.496, ал.2 ГПК публичната продан е деривативно основание за придобиване на правото на собственост и купувачът може да придобие собствеността само ако имотът е бил собственост на длъжника към влизане в сила на постановлението за възлагане. В случая имотът е бил собственост на ищеца, а не на длъжника, придобитото от ищеца на оригинерно основание право на собственост е противопоставимо както на взискателя и длъжника, така и на купувача от проведената публична продан, а поради производния характер на публичната продан на недвижим имот, купувачът не би могъл да придобие права, каквито длъжникът не е притежавал.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят четири въпроса, три от които са процесуалноправни и касаят допустимостта на исковото производство и постановеното въззивно решение:
1. Допустимо ли е исково производство, образувано по искова молба, несъответстваща на изискванията за задължително съдържание по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, както и въззивно производство, образувано по въззивна жалба, неотговаряща на изискванията на чл. 260 ГПК.
2. Допустим ли е положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от трето на изпълнителното производство лице, за имот възложен на ответника с влязло в сила постановление по чл. 496 ГПК, ако ищецът основава правото си на собственост на придобивна давност осъществила се преди влизане в сила на възлагателното постановление и не е защитил правата си чрез жалба по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК или чрез иск по чл. 440 ГПК.
3. Дали в производството по положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от трето на изпълнителното производство лице, за имот възложен на ответника с влязло в сила постановление по чл. 496 ГПК, по който ищецът основава правото си на собственост на придобивна давност, осъществила се преди влизане в сила на възлагателното постановление, купувачът по публичната продан е процесуално легитимиран да участва като ответник по иска или в посочената хипотеза, по аргумент на чл. 440 ГПК, като ответници следва да участват само взискателят и длъжникът по изпълнението.
По тези три въпроса се иска допускане до касационно обжалване на въззивното решение за проверка на допустимостта му, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 или 3 ГПК, съгласно ТР № 1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, точка 1. Въпросите са поставени във връзка с оплакването за постановяване на въззивно решение, въпреки ненадлежното упражняване на правото на иск и на правото на въззивно обжалване, предвид несъответствието на исковата молба и въззивната жалба с изискванията, съответно, на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК и на чл. 260 ГПК.
Не съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо на твърдяните от касатора основания.
Исковата молба съответства на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Със същата е заявено ясно и недвусмислено придобивното основание на ищеца – давност и правопораждащите факти – осъществявано владение върху имота в срока по чл. 79, ал. 1 ЗС, започнал да тече от 3. 01. 2007 г. (сключване на предварителния договор за покупко-продажба на процесния имот между ищеца и длъжника в изпълнителното производство). Писменият предварителен договор е посочен във връзка с началото на течението на придобивния давностен срок, а не като прехвърлителна сделка с вещноправно действие, представляваща годно придобивно основание. В този смисъл, не е налице неяснота относно въведеното от ищеца придобивно основание. Петитумът също е ясен – иска се да се приеме за установено между страните по делото, че ищецът е собственик, на основание придобивна давност, на процесния имот. Въззивната жалба също съдържа задължителните реквизити по чл. 260, точки 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК.
Не съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо и по съображенията, развити във втория въпрос. От редакцията на разпоредбите на чл. 124, ал. 1, чл. 440, чл.435, ал. 4, чл. 496 ГПК и създадената във връзка с тълкуването им задължителна съдебна практика (ТР № 3/ 10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, т. 4, мотивите към т. 2 на ТР № 8/13г. по т.д. № 8/12 г. на ОСГТК на ВКС и към т. 3Б на ТР № 4/16г. по т.д. № 4/14 г. на ОСГК на ВКС – в частта им, коментираща правния интерес като предпоставка за допустимост на установителни искове за собственост) не следва извод, че в хипотезите, при които правото на собственост, придобито по давност от трето на изпълнителното производство лице, е накърнено от проведеното принудително изпълнение и третото лице не е защитило правата си чрез иск по чл. 440 ГПК, жалба по чл. 435, ал. 4 ГПК или положителен установителен иск за собственост по време на висящността на изпълнителното производство, възможността му за искова защита на собствеността след приключване на принудителното изпълнение е преклудирана, нито че предприемането на такава защита би била лишена от правен интерес.
Налице е правен интерес от предявения иск, тъй като ищецът претендира да е придобил на оригинерно основание правото на собственост върху процесния имот преди същият да е бил изнесен на публична продан, а издаденото в полза на ответника-купувач от публичната продан възлагателно постановление и заявените от последния претенции върху същия имот пораждат спор досежно принадлежността на правото на собственост, от което произтича и интересът от разрешаването му по исков ред. Исковата защита е предприета срещу надлежна страна – това е лицето, оспорващо правото на собственост на ищеца и претендиращо да е придобило спорния имот в резултат на осъществената публична продан.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, материалноправен въпрос – дали правото на собственост, възникнало на основание чл. 79, ал. 1 ЗС, в полза на трето на изпълнителното производство лице и преди влизане в сила на възлагателното постановление, е противопоставимо на правата на купувача от публична продан и дали в този случай е приложима нормата на чл. 496, ал. 2 ГПК и регламентираният принцип на стабилитет на публичната продан. Поддържа се разрешаване на този въпрос в противоречие с решение № 105 от 06.01.2017 г. по гр. д. № 1091/2016 г. на ВКС, II г. о. и решение № 129 от 30.06.2015 г. по гр. д. № 268/2015 г. на ВКС, I г. о.
Въпросът е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и покрива критериите на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като преценката за основателност на иска почива и на извода, че съгласно чл. 496, ал. 2 ГПК придобитото от ищеца право на собственост е противопоставимо на взискателя и на купувача от публична продан, предвид деривативния характер на този придобивен способ и невъзможността да се придобият права, каквито длъжникът не е притежавал към влизане в сила на възлагателното постановление.
Не е налице противоречие с посочената от касатора практика на ВКС, тъй като в цитираните и представени решения по чл. 290 ГПК са обсъждани въпроси, различни от поставения. В решение № 105 от 06.01.2017 г. по гр. д. № 1091/2016 г. на ВКС, II г.о., е даден отговор на въпросите: а/. противопоставими ли са на третите лица, приобретатели на имота от купувача от публична продан преди отмяната на изпълнителното основание, правните последици на отпадналото изпълнително основание; б/. възможно ли е без проведено производство по чл.496, ал.3 ГПК, стабилитетът на публичната продан в рамките на спор за собственост между длъжника и приобретател от купувача от публичната продан да се отрече с аргумент за недействителност, различен от преценката на предпоставките в закона. В решение № 129 от 30.06.2015 г. по гр. д. № 268/2015 г. на ВКС, I г.о. е даден отговор на въпроса противопоставими ли са на купувача на публичната продан, извършена по реда на глава 43 ГПК, правата на арендатор върху продадените в публичната продан имоти, произтичащи от договор за аренда, сключен и вписан след налагане на възбрана върху тези имоти.
Във връзка с материалноправния въпрос изложението съдържа позоваване и на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в редакцията на нормата преди влизане в сила на ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 86/27. 10. 2017 г. – противоречиво разрешаване на правен въпрос от съдилищата. Касационната жалба е подадена на 25. 03. 2019 г., поради което и с оглед правилото на пар. 74 ПЗР ЗИДГПК, обн. ДВ бр. 86/27. 10. 2017 г., нормата в отменената й редакция е неприложима.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението по поставения материалноправен въпрос. По същия е формирана практика на ВКС, на която изводите на въззивния съд напълно съответстват. Приема се, че публичната продан се ползва със стабилитет и иск за недействителността ? може да бъде предявен само в изрично посочените в чл. 496, ал. 3 ГПК случаи, но съгласно ал. 2, изр. 2 на цитираната по-горе норма, този стабилитет не важи за продажбата на чужд недвижим имот, в която хипотеза действителният собственик може да защитава правото си на собственост по исков ред (напр. решение № 153 от 12.07.2013 г. по гр. д. № 1317/2013 г. на ВКС, II г.о.). Не се твърди и аргументира необходимост от промяна на така формираната практика като неправилна, като несъответна на променените обществено-икономически условия или по други причини. Поредното обсъждане на същия въпрос не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В останалата си част изложението съдържа оплаквания за постановяване на въззивното решение в противоречие с материалноправни норми и при допуснати процесуални нарушения, които оплаквания представляват касационни основания за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и не следва да се обсъждат в производството по чл. 288 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба не претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция и няма данни да е направил такива.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 21 от 12.02.2019 г. по гр. д. № 240/2018 г. на ОС – Кърджали В ЧАСТТА, с която е уважен предявеният от Т. Ш. М. против Д. Ю. Х., в качеството му на ЕТ „Финметал груп“ – Димитър Хитов“, ЕИК 203278149, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗС и е прието за установено по отношение на Д. Ю. Х., в качеството му на ЕТ „Финметал груп“ – Д. Х.“, ЕИК[ЕИК], че Т. Ш. М. е собственик, на основание придобивна давност, на недвижим имот – едноетажна масивна сграда „Техническа работилница“, състояща се от зала с приземен етаж, със застроена площ 225 кв.м., ведно с нормативно необходимата застроена и незастроена прилежаща площ от 896 кв.м., построена в парцел …., при граници: изток – новопроектиран път, запад – парцел …., север – парцел …., юг – мера по регулационния план на [населено място], общ. К., обл. К..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: