О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 583
София, 08,07,2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 252 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от “Б” АД, гр. С. чрез юрисконсулт Р. Р. срещу въззивно решение без номер и дата, с посочен месец 11 и година 2009 г., по гр. д. № 2292/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 1465/04.04.2009 г. по гр. д. № 1748/2007 г. на Софийски градски съд и по реда на чл. 208 ГПК /отм./ е признато за установено на основание чл. 254 ГПК /отм./ по иска, предявен от Д. Х. И., срещу “Б” АД, че не дължи на “Е” АД, чиито правоприемник е “Б” АД, присъдената на основание чл. 237, б. ”е” ГПК /отм./, солидарно с М. Я. И. , сумата 100 000 лв. по запис на заповед от 21.01.2004 г., ведно със законната лихва, поради недействителност на записа на заповед, като издаден при заплаха – чл. 30 ЗЗД.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, и неправилно приложение на материалния закон /чл. 281, т. 3 ГПК/.
В приложение към касационната жалба се съдържа изложение на основанията за касационно обжалване по приложно поле на решението, подведени от касатора по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, че спорът е решен от въззивната инстанция в противоречие с действащите процесуални норми за разглеждане на въззивното производство, като се посочва, че вместо разпоредбите на ГПК /отменен/ е следвало да се прилагат правилата на Д. В. , Г. ХХІІ – “В” по новия ГПК.
Според касатора, въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС – т. 6 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК, тъй като бил приел за основателно искането за допускане на “нови доказателства” пред тази съдебна инстанция и бил допуснал и разпитал двама свидетели. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, както и по т. 3 ГПК по отношение процесуалния ред за разглеждане на въззивното производство.
Ответникът по касационната жалба счита жалбата за неоснователна по съображения в писмения отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касаторът сочи кои са, според него, конкретните процесуалноправни въпроси, по който въззивният съд се е произнесъл в разрез с практиката на ВКС, и по които иска допускане на основание т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да уважи предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 254 ГПК Софийски апелативен съд е приел, че по отношение на ищцата е упражнена заплаха при издаването на записа на заповед, като служители на банката, противно на правилата на морала, са я принудили да издаде записа, чрез възбуждане на основателен страх за нея и семейството й. Съдът е посочил, че издателят на записа на заповед се е задължил по едностранна сделка, по отношение на действителността на която са приложими общите правила за унищожаемостта на договорите – чл. 44 ЗЗД.
Настоящият състав на Търговска колегия, първо отделение, приема, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно разглеждане на делото. С оглед мотивите на атакуваното решение, поставеният от касатора първи правен въпрос за приложимия процесуален закон при разглеждане на въззивното производство може да се преценява като обуславящ изхода на делото. По отношение на него не се налага допускане на касационно обжалване на основание т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК предвид ясните и изчерпателни текстове от закона, уреждащи правилата за разглеждане на съдебните дела, започнати по реда на ГПК /отм./ пред решаващите инстанции. След като исковата молба по делото е депозирана на 17.01.2007 г. пред първоинстанционния съд и към момента на влизане в сила на ГПК – ДВ, бр. 59/20.07.2007 г. , в сила от 01.03.2008 г., производството е било висящо все още пред първоинстанционния съд, и приложимата процесуална норма е § 2, ал.1 ПЗР на ГПК, а не както е посочил неточно жалбоподателят § 2, ал. 2, тъй като въззивната жалба не е била постъпила към момента на влизане в сила на новия закон.
Налице е противоречие в аргументите на жалбоподателя по касационната жалба, която той е мотивирал изцяло на основание отменения ГПК и е посочил, че приложимият закон е този, докато в изложението поддържа противоположна позиция за приложимост на новия процесуален ред.
По отношение на втория процесуалноправен въпрос, свързан с преценката на допуснати от въззивната инстанция доказателства с оглед изискванията на чл. 205 ГПК /отм./, този въпрос не е решен в отклонение от приетото в т. 6 на посоченото Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК. Въззивното производство по отменения ГПК допуска пълно въззивно обжалване, което се характеризира с неограничена възможност да се допълва делото с нови доказателства. Разясненията в т. 6 на цитираното тълкувателно решение не се припокриват с действията на съда в конкретния случай, предвид отсъствието на конкретни искания за допускане на поименно посочени свидетели за конкретни обстоятелства пред първоинстанция съд. Защитната позиция на страната пред първоинстанционния съд, включваща общото позоваване на искане за допускане на един свидетел /без конкретизация за кои факти и обстоятелства и персоналното му посочване/, и в последствие заличаването на допуснат свидетел, не означава преклудиране на процесуалната възможност на страната да направи обосновано искане по чл. 205, ал. 1 ГПК, нито автоматично води до нарушаване на процесуалната норма и на формираната съдебна практика по този въпрос.
Възприетите от въззивната инстанция фактически изводи и приложената въз основа на тях правна норма не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Или в случая се касае за осъществена решаваща правораздавателна дейност от въззивната инстанция в рамките на нейните правомощия като инстанция по съществото на спора, а не за произнасяне по значим за изхода на делото процесуалноправен въпрос, който да е решен в отклонение от практиката на ВКС.
Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, същото не следва да бъде обсъждано изобщо, предвид липсата на аргументи защо поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Дори и да се приеме, че е налице основаната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по втория въпрос, жалбоподателят не е доказал наличието на допълнителното изискване и на т. 2 на чл. 280 ГПК, предвид упоменаването й. Ирелевантно е и позоваването на разпоредби от новия ГПК – чл. 266, ал. 1, поради неприложимост на новия процесуален ред, а за прецизност следва да се отбележи и отсъствието на сходство в характера на въззивното производство по отменения закон и по сега действащия ГПК.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от м. 11.2009 г. по гр. д. № 2292/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: