4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 584
гр. София, 12.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 765/2018 г.
Производството чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба на ТЕАТРАЛНО – МУЗИКАЛЕН ЦЕНТЪР, [населено място] против решение № 152 от 01.12.2017 г. по гр. дело № 208/2017 г. на Окръжен съд – Кърджали.
Ответникът Я. В. Г. поддържа становище за недопускане на касационна проверка на въззивното решение.
Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима, но не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
С цитираното въззивно решение е потвърдено решение № 92 от 21.09.2017 г. по гр. дело № 569/2017 г. на Кърджалийски районен съд, с което са уважени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, имуществената претенция частично, предявени против касатора от ответника по касация, присъдени са разноски в полза на ищеца, както и държавна такса и разноски по сметка на първоинстанционния съд, присъдени са разноски в полза на въззиваемия.
В изложението са поставени въпроси, формулирани, както следва: „С оглед на установената в чл. 8, ал. 2 от КТ презумпция за добросъвестност на работодателя и носене на доказателствена тежест от страна на ищеца за оборването й, за да се приеме, че оспорването е доказано при условията на пълно и главно доказване, достатъчно ли е ищеца само да установи, че е имало предходно прекратяване на трудовия договор на друго правно основание, или за оборване на законоустановената презумпция за добросъвестност следва да се съберат и други доказателства, които да се обсъдят от съда при постановяване на съдебния акт, ако с исковата молба са направени и други твърдения в подкрепа на твърдяната недобросъвестност“; „Следва ли обратното доказване да бъде винаги пълно“; „Може ли да се приеме, че предявеният иск е доказан при условията на главно и пълно доказване, при липса на посочени и събрани доказателства в подкрепа на всички направени от ищеца твърдения в подкрепа на твърдяното от него нарушение на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от КТ от страна на работодателя“.
Първият въпрос съдържа хипотеза, неотразяваща изводите на въззивния съд, която свежда мотивите му до разрешаване на спора относно оборването на презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ единствено до съображения, изведени от предходното уволнение. Мотивите на въззивното решение обхващат всички обстоятелства, релевантни за приложението на чл. 8, ал. 2 КТ, от които е изведен крайния извод за оборване на презумпцията. Същите мотиви обективират преценката на окръжния съд относно следните обстоятелства: изискването за образование /“Висше образование с направление Изкуство, специалност Сценография или висше техническо образование /машинен или строителен инженер/ по отношение, на което съдебният състав е констатирал, че е въведено от работодателят в момент, следващ възстановяването на ищеца на заеманата от него длъжност, от която е бил освободен по предходното уволнение, извършено със заповед № 149/18.09.2015 г. по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, отменена с влязло в сила на 20.03.2017 г. решение по гр. дело № 21/2016 г. на Кърджалийски окръжен съд; въведените нови изисквания за процесната длъжност, за които съдът е посочил, че не са предвидени в закон или подзаконов нормативен акт и не са във връзка с характера на работата – „Ръководител постановъчна част“; двете длъжностните характеристики, предходната, по която ищецът е покривал изискванията за длъжността и новата, по която същият не е имал изискуемото се образование, които въззивният съд е съпоставил и установил, че новата длъжностна характеристика съдържа ограничаване на част от основните задължения на работника; членството на ищеца в синдикат, осигуряващо закрила при определени основания за уволнение, която отпада спрямо приложеното от работодателя уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Посочените обстоятелства и направените във връзка с тях изводи са обусловили крайните решаващи мотиви на окръжният съд за целта на извършената по реда на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ промяна на изискванията за заемане на процесната длъжност, а именно, че въвеждането й е направено с цел прекратяване на трудовия договор с ищеца. По така обоснованите правни разрешения не е поставен правен въпрос от касатора, а е въведен въпрос, който не произтича от решаващите мотиви на въззивния съд. Цитираният въпрос е изведен от становище на жалбоподателя, съгласно което окръжният съд е мотивирал извода си за злоупотреба с право, единствено въз основа на доказателствата за предходното уволнение на ищеца, без да обсъди останалите доказателства и доводи на ответника по исковете. Въпрос, който произтича от становище на страната, какъвто е цитираният въпрос, не съставлява общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Затова с въвеждането му жалбоподателят не е обосновал приложно поле на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Следващите два въпроса са формулирани по същия начин, както вече разгледаният. Те са изведени от становище на касатора, за необсъждане на доказателствата по делото, както и за недоказване според него, от страна на ищеца на твърденията, че е синдикален деец, а също така и че бил влизат в конфликти с работодателя по повод на упражняваната синдикална дейност в предприятието. Когато въпросът не е поставен във връзка с решаващите мотиви на въззивния съд, а следва от становище на страната, както е в случая, не носи характеристиките на обща предпоставка за допускане на касационен контрол. Затова и по тези въпроси не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Следва да се има предвид и друго съображение за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване във връзка с въпросите, съдържащи се в изложението. Те не са значение за формиране решаващата воля на въззивния съд, а са от значение за възприемане на фактическата обстановка от второинстанционния съд, за обсъждане на събраните по делото доказателства. При изготвяне на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са съобразени приетите в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1 разрешения, съгласно които не съставляват общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК въпроси на страната, които са от значение за обосноваване изводите на въззивния съд. Посочената група въпроси се отнася до обстоятелства, които не могат да бъдат установени в производството по чл. 288 ГПК и затова въвеждането им със съдържание, третиращо твърденията на жалбоподателя за необоснованост на фактически констатации и правни изводи на съда, съответно за необсъдени от съда факти, като установени, не може да бъде преценено в производството по селектиране на касационната жалба, респективно тези въпроси не могат да формират общо основание по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Ето защо и цитираните по – горе въпроси, имащи този характер, не съставляват общи предпоставки за допускане на касационен контрол.
Изводът за неоснователност на искането за допускане касационно обжалване на въззивното решение се налага и от следното съображение, засягащо допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът не е мотивирал предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона, както и чрез позоваване на съдебна практика, която се нуждае от промяна, поради изменение на законодателството или обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика, чрез обосноваване на необходимостта от тълкуване на конкретни разпоредби, когато съдържащата се в тях уредба е непълна, неясна или противоречива. Предвид изложеното следва да се приеме, че при изготвяне на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са съобразени разясненията, дадени в т. 4 от цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС от 19.02.2010 г.
Затова настоящият състав на ВКС приема, че не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по касация направените разноски за настоящето производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 720 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 152 от 01.12.2017 г. по гр. дело № 208/2017 г. на Окръжен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА ТЕАТРАЛНО – МУЗИКАЛЕН ЦЕНТЪР, [населено място] да заплати на Я. В. Г. разноски за касационното производство в размер на сумата 720 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: