5
5
Определение по т. д. № 263/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 263/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№584
София, 29.09.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 263 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от ЗК [фирма], [населено място] против въззивно решение № 92/29.10.2010 г. по гр. д. № 166/2010 г. на Бургаски апелативен съд, в осъдителната му част, както и в частта, с която се потвърждава първоинстанционното решение № 87/22.12.2009 г. по гр.д. № 248/2009 г. на Сливенски окръжен съд.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон – чл. 226 и 267, ал. 2 КЗ и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с доказване на релевантните факти, по повод установяване на качеството на водача на упълномощено лице по смисъла на чл. 258 КЗ.
В изложението си, след указания от въззивния съд и съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа, че съдът се е произнесъл по значими за спора правни въпроси, свързани с изясняване качеството “упълномощено лице” за водача на превозното средство и за връзката и обусловеността между главен и евентуален иск.
Посочва се, че тези материалноправни и процесуалноправни въпроси са свързани с предмета на делото и разрешаването им е от съществено значение за формирането на решаващата воля на съда и за изхода на делото, че по подобни въпроси ВКС не се е произнасял, което обосновавало приложението на т. 3 на чл. 280 ГПК.
Ответниците по касационната жалба не вземат становища.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е недопустимо на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 година на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора. В случая, жалбоподателят е поставил няколко правни въпроса, свързани с доказване на упълномощаване на водача на превозното средство и с формирането на мотиви в съдебния акт на въззивната инстанция при отсъствие на ангажирани доказателства за качеството на делинквента на “упълномощено лице”, и е обосновал наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Въззивната инстанция, за да уважи в съответните размери предявените искове, които е правно квалифицирала по чл. 226, ал. 1 КЗ е приела, че управлявалият превозното средство водач е “упълномощено“ по смисъла на закона лице, позовавайки се на доказателства за това, че автомобилът е предоставен на делинквента от сина на собственика /факти, изяснени и в наказателното производство/, посочени и в исковата молба и неоспорени по надлежния ред от ответника.
Въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на материалния закон въз основа на тях не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване.
Формирането от Бургаски апелативен съд на фактически и правни изводи по поставените правни въпроси са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби.
Именно при осъществяване на тази му възложена правораздавателна функция като съд, който следва да реши материалноправен спор по същество, в съответствие с процесуалните правомощия на въззивната инстанция, е формирано и становището за доказаност на факта на упълномощаване на водача. Касаторът не е въвел изрични доводи за незачитане на ненадлежно извършени от страните процесуални действия, свързани с установяване на този релевантен факт, при съобразяване, че още с доклада си първоинстанционният съд подробно е дал конкретни указания на ответника за представяне на доказателства.
Недоказано е и основанието по т. 3 тъй като поставените от жалбоподателя правни въпроси не съставляват такива, които допринасят едновременно и за точното прилагане на закона, и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
По въпросите за упълномощаването на водача от собственика на автомобила е налице произнасяне от ВКС по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 22/01.04.2009 г. по т. д. № 328/2009 г.; Решение № 113/01.20.2009 г. по т. д. № 22782009 г.; Решение № 156/25.01.2010 г. по т. д. № 393/2009 г.; Решение № 148/24.11.2009 г. по т. д. № 167/2009 г.; Решение № 139/07.10.2009 г. по т. д. № 405/2009 г.; Решение № 161/13.10.2009 г. по т. д. № 198/2009 г. на ВКС, ТК. Съдържанието на нормата на чл. 267, ал. 2 КЗ е ясно очертано, не се налага изоставяне на едно и преминаване към друго тълкуване, а приложимостта й към всяка конкретна хипотеза е въпрос на преценка на фактите по делото. Правилността на изводите на въззивната инстанция по приложението на цитираните текстове от КЗ не може да се преценява в стадия по селекция на касационната жалба, като се зачита и волята на законодателя за ясно разграничение между основанията, обосноваващи приложно поле на касационно обжалване, от основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, водещи до неправилност на обжалвания съдебен акт.
Процесуално недопустимо е отъждествяването им, в какъвто смисъл са и задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд.
При тези данни, посочените елементи на т. 3, чл. 280, ал. 1 ГПК не са налице, поради което липсва обосноваване на основанието за допускане на касационно обжалване по приложно поле по този текст.
По процесуалния въпрос за допустимостта за произнасяне по евентуалния иск, насочен срещу застрахователя, при прекратено производство по главния иск срещу делинквента не са налице основания по т. 3 на чл. 280 ГПК, предвид разрешаването на въпроса с решение № 103/25.07.2011 г. по т. д. № 403/2010 г. на ВКС, ТК ІІ отделение, в което е прието, че в хипотезата на предявен първоначален иск срещу делинквента с правно основание чл. 45 ЗЗД е допустимо конституиране на застрахователя на гражданската отговорност по реда на чл. 228, ал. 3 ГПК като евентуален ответник по иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ и при оттегляне на главния иск по чл. 45 ЗЗД срещу предпочитания ответник – делинквент, подлежи на разглеждане евентуалният пряк иск срещу застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ. Такова е и разрешението в конкретния случай, дадено от въззивния съд в обжалвания съдебен акт.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 92/29.10.2010 г. по гр. д. № 166/2010 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: