О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 584
София,17.05.2012г.
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕСЕДАТЕЛ: надежда зекова
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
Като изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №1607 / 2011г. по описа на ВКС.
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената от П.- П. Е. З. и Д. Е. Д. касационна жалба срещу решение от 09.12.2010г. по гр.д.№1563/2010г. на ОС Варна, с което е отхвърлен предявения от тях иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.
Жалбоподателите П.- П. Е. З. и Д. Е. Д. твърдят, че с решението са разрешени правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответниците Х. А. М., Р. В. П., Д. К. П. и В. К. П./ последните двама са конституирани като наследници на починалия съпруг на Р. В. – К. П./ в писмено становище поддържат, че не следва да се допусне касационното обжалване.
Ответниците Е. К. П. и А. К. П. /конституирани като наследници на починалия съпруг на Р. В. – К. П./ не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение е отхвърлил иска на жалбоподателите срещу ответниците за разваляне на договор за издръжка и гледане, сключен с н.а. № 30 /12.02.2004г, по силата на който Е. Д. е прехвърлил на Р. В. и Х. М. при равни квоти собствения си недвижим имот – апартамент , находящ се в [населено място], р-н „М.”, ведно с прилежащото избено помещение номер и 1,8228% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, срещу поетото задължение на приобретателките да издържат и гледат прехвърлителя до края на дните му, като си е запазил правото на ползуване. Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта му, с която е бил отхвърлен и иск с правно основание чл.26 ЗЗД.
Съдът е приел за установено, че приобретателките са изпълнявали поетите по договора задължения, полагайки грижи за прехвърлителя така, че да живее по начин, по който е живял до момента на разпореждането, като престацията е била непрекъсната и съответна на нуждите на прехвърлителя, които не са били по-големи от обичайните за човек на неговата възраст и адекватни на изискуемите грижи с оглед здравословното му състояние до неговата смърт на 08.10.2006г. Съдът, като е установил, че ищците-жалбоподатели са негови наследници-деца, които са предявили иска на 05.06.2007г., т.е. след неговата смърт, е приел, че не са доказали да е имало неизпълнение на поетите от ответниците задължения приживе на прехвърлителя. Прието е, че прехвърлителят е живеел на съпружески начала с майката на Р. П. – приобретателката Х. М. от 1995г. и двете единствено са се грижили за доста болния прехвърлител, като не са събрани доказателства приживе той да е бил недоволен от начина, по който са изпълнявани задълженията по договора.
За да обоснове допустимостта на касационното обжалване жалбоподателите са изложили съображения, за това че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос от значение за спора за разпределение тежестта на доказване по иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД и по материалноправния за това, кога следва да се приеме, че алеторният договор е изпълняван точно и пълно. Поддържат, че съдът е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС и поставените въпроси са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Не представят съдебна практика.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Не са налице релевираните основания за допустимост на касационното обжалване – по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, тъй като въззивното решение е постановено при точното прилагане на закона и в съответствие с практиката на ВКС. В практиката си Върховният касационен съд е дал разрешение, включително и постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 25.10.2010г. по гр.д.№212/2010г. на ІІІ г.о. на ВКС, че с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК изискваща всяка страна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения следва, че ищецът по иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД трябва да установи предпоставките за разваляне на алеторен договор – наличието на вземане и твърдените обстоятелства за неизпълнение на договора, а ако ответникът твърди, че е изпълнил задължението си за гледане и издръжка, върху него пада тежестта да докаже изгодните за себе си факти. Върховният касационен съд в трайната си практика, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 05.04.2011г. по гр.д.№1313/2009г. ІVг.о. на ВКС, приема, че за да бъде изправен длъжникът по един алеаторен договор, трябва ежедневно да предоставя издръжка, включваща изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други, както и да полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора, според нуждата и възможностите на последния да се справя и сам. Прието е, че в съдържанието на характерната престация се включват както осигуряването на издръжка, така и полагането на грижи, като задължението е неделимо с оглед на естеството му. Тази практика не се налага да бъде променяна поради настъпили към настоящия момент премени в обществените отношения, уредени с тези правни норми.
Предвид изложените съображения,съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.12.2010г. по гр.д.№1563/2010г. на ОС Варна, по жалба на П.- П. Е. З. и Д. Е. Д., на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: